Наистина ли българското училище произвежда тъпанари?

Да, точно днес, в деня на българската духовност, просвета и култура научавам, че точно така бил казал проф. Николай Василев, философът; той се бил изразил буквално по следния начин: „Задачата на науката е да произвежда човеци, ние ще продължим да произвеждаме тъпанари“. Иска ми се да поразсъждавам малко върху написаното от професора, щото някак си не ми звучат добре неговите думи. Не просто затова, че усещам някакво грандоманско презрение спрямо горките жертви на българското образование, учениците, но най-вече затова, че, както се казва, се е "изхвърлил", е казал нещо недообмислено. Николай Василев, доколкото го познавам (и познавам книгите му), е марксист.

"Задачата на науката е да произвежда човеци", така ли? Защо на науката непременно? И какво е това "прозвежда", това да не е някакъв конвейр?! Майко мила, как се изразява един професор по философия! Гаменски и тъпанарски ми звучи изказването му, не ща да си кривя душата. И най-вече не е верно това, което се опитва да ни внуши.

Разбира се, че не е верно това, което професорът твърди. Науката "произвежда" едно нещо: знания. Изучаващите разните науки усвояват тия знания, сиреч, стават знаещи. Да знаеш е едно, да го наречем, свойство на човека, но то съвсем не е основното - или пък единственото. Щото, да речем, има и други, по-важни неща от това да знаеш. Примерно - да мислиш. (Който не знае, ако умее да мисли, ще направи нужното, за да узнае.) Или да си добър човек. Да си възпитан. Да имаш ценности. Да имаш идеи и убеждения. Всички тия неща не може да ни ги даде науката само. Дават ни ги цял един комплекс от "неща и дейности", като философията, религията, църквата, културата, духовността, възпитанието. Науката не може да има претенции, че ще даде всичко, което е нужно на човека. Ако се оставим само на науката да възпитава децата ни, тогава децата ни наистина ще станат тъпанари, нещо по-лошо - ще станат нравствени уроди. Явно има нещо сбъркано в представите на самия професор по философия. Марксизмът не прощава никому.

И към още едно нещо искам да обърна вниманието на мислещия читател. Иначе фразата на професора звучи ефектно, но тя може да впечатли силно само немислещите. Запитайте се примерно това: а какво е да си "тъпанар"? То самата дума си показва: да си тъп. Училището ни ако бълва ("произвежда") тъпи хора, именно, тъпанари и тъпунгери, явно има нещо сгрешено в нашата образователна система, на която й липсва нещо твърде важно, което е забравено или подценено. Нашето образование страда тъкмо от това, за което апелира професора, ама с обратен знак: то си страда от това, че нашите ученици си страдат от претоварване с ненужни знания, с изучаването на прекалено много науки, обременени са с неща, които не са им нужни, които товарят само паметта. А в същото време в училищата ни изцяло липсва време и условия тъкмо за най-важното: за формиране на умения за самостоятелно мислене, за възпитание у младите на идеи, ценности, убеждения, за ефективно въздействие върху техния нравствен свят.

Училището по идея е институция за духовното раждане и развитие на човека, а не е "научен институт", в който се учат само разни науки, в резултат на което, разбира се, на младите съвсем закономерно им се отщява изобщо да учат, отвратени са изцяло от науките, поради което, естествено, ще станат тъпанари, няма начин да не станат тъпанари. И като добавка към това, на всичкото отгоре, стават и нравствени уроди, сиреч, нихилисти, материалисти, безчувствени, безскрупулни, арогантни и какви ли не още, а пък, в крайна сметка, простотията ще продължава да си триумфира из нашите български простори.

Ето това исках да кажа по повод на предизвикателното изказване на професор Василев. С когото, впрочем, се познавам лично още от преди 1989 година, когато той беше нещо като "дисидент", а пък аз бях основал в Пловдив един Философски дискусионен клуб и го поканих да изнесе лекция в него. Той дойде, пък и много други големи философи от онова време са идвали в Клуба. После дойде 1989 година, проф. Василев в един момент даже беше министър на образованието и науката и прочие.

Искам тук да вметна и това, че като министър той направи нещо ценно: въведе цяла една поредица от философски предмети в училище, които в някакъв смисъл имат възможността да противодействат на толкова вредната, на направо гибелната тенденция за пълно господство на науката и знанието из нашите училища. Но ето че сам той някак си не успява да схване какво точно става из нашите училища, и то е по една проста причина: че се движи в едни елитни академични сфери, в които общо взето хал хабер си нямат какво точно става в нашите училища.

А ето че днес е ден на българската просвета, култура и духовност. Празнуваме, ала даваме ли си сметка какво точно празнуваме? Питаме ли се какво следва да променим, за да направим нашето образование модерно, ефективно, подпомагащо младите, щото да се роди у тях силна и способна да отговаря на предизвикателствата на живота човешка личност? Нашето образование страда от липса на духовност, сиреч, от липса на автентична човечност. Тази е моята диагноза.

Поради това пораженията върху общността са страшни. Нещо трябва да се предприеме в спешен порядък, за да се повлияе на гибелната тенденция. Ала тия, от които зависи, официалните лица, дето днес ще махат, мило усмихнати, на манифестиращите, дали изобщо си дават сметка за това какво ни е потребно в този съдбовен момент? Много се съмнявам, че изобщо съзнават какво става и най-вече какво ни е потребно. Тяхното съзнание е обладано от съвсем други, крайно суетни мисли, свързани с наслаждението от властта (по-силно, предполагам, даже от сексуално-еротичното!). И затова усмихнати продължават да ни водят право към пропастта - без да им мигне окото...

Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:

Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена

ЗА КОНТАКТ



ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo