Здравейте, г-н Грънчаров,Аз съм на 52 години. Занимавам се с радиоелектроника, но още в младежките си години се интересувах от философия и психология. Интересът ми е до ниво четене на литература, наблюдение на себе си и хората, и трупане на опит в тези области от знанията за човека. Преди 20 години, при онази, ограничаваща човешката свобода, система, наречена комунизъм, аз нямах възможност да чета това, което ме интересуваше. След разпадянето и се докоснах до книгите на автори, които са писали и пишат за свободата на човека, за силата на мисълта, за психология, философия и редица други области от човешкото мирознание. Ще изброя някои от тях:
Норман Винсент Пиил, Крисмъс Хъмфрис, Морган Скот Пек, Дънов, Библията и много други. Последният автор, който прочетох, е Валерий Синелников. Неговите книги ми помогнаха да осмисля всичко прочетено до този момент. Когато попаднах на вашия блог, разбрах, че и Вие пишете по тези теми. За съжаление все още не съм чел ваши книги. Причината е, че не съм ги срещнал в книжарниците. В най-скоро време ще поправя този пропуск.
На базата на всичко прочетено и на размисли за смисълът на живота, аз поех по пътя на себепознанието и духовното си развитие. През годините разбрах, че ние тръгваме по този път след редица разочарования и житейски неудачи. Попадайки на подходяща литература, на подходящ човек, на подходящи обстоятелства, всеки от нас в един момент от живота си открива силата на мисълта, силата на положителната човешка мисъл. До момента, в който осъзнаем, че всеки е творец на своят живот и поемем отговорност за това, което ни се случва, до момента когато разберем, че тази отговорност ни дава пълна свобода за развитие, минава много дълъг период от време. Този период е много продължителен, понякога не достига и цял един живот.
Самият аз вече 20 години чета най различна литература, наблюдавам себе си и хората край мен, съпоставям факти и последици от действия и бездействия, но въпреки това зная, че съм едва в началото на този път. От няколко години обмислям как този процес може да се ускори и доведе до знанието на много хора. След като прочетох книгите на Валерий Синелников, проумях, че това е възможно само чрез силата на образователната система.
От известно време се заговори и се правят опити за въвеждане на вероучение като учебен предмет в образованието. Религиите са много, верите са различни. Често те пораждат омраза и противопоставяне между отделните етноси, а един нов учебен предмет с название себепознание и духовно развитие на личността, ще запознава децата (например от 5 клас) с основните житейски закони - и как те определят нашия живот.
Това имах в предвид идеята ми за нов учебен предмет в образователната ни система.
И накрая нещо в страни от темата. Напълно споделям това което пишете и казвате за най-добрият ни политик и държавник Иван Костов, и за комунизма, който тотално беше отнел свободата на няколко поколения българи и не позволи на нашият народ да се развива. Сега години наред ще понасяме последиците от деформациите, които тази система нанесе върху огромната част от хората.
Добре, че се разпадна. Дано да е завинаги.
С поздрав: Томи ТомевЗдравейте, г-н Томев,
Благодаря Ви за хубавото писмо; радвам се, че имаме такава близост по най-основни български въпроси - за образованието, за прехода, за комунизма, за демокрацията; това показва, че споделяме родствени ценности, а пък за жалост хора като нас, които мислят така, съвсем не сме мнозинство - и затова нещата у нас са стигнали до под кривата круша. Ще се радвам да обменяме мисли по въпроси от взаимен интерес.
Като прочетох писмото Ви, ми хрумна и затова Ви питам: съгласен ли сте да публикувам Вашето писмо в блога, понеже Вашите разсъждения в него са не толкова от личен, а са от общ, бих казал обществен, по-скоро общ граждански интерес? Та Ви моля за съгласие да публикувам писмото Ви в блога, мисля, че повече хора е добре да прочетат това, което сте ми писали; би могло да възникне и дискусия за ситуацията в българското образование, и ето, Вашето писмо може да бъде нейно начало.
Със сърдечен поздрав: Ангел Грънчаров
Здравейте, г-н Грънчаров,
Приятно съм изненадан, че ми отговорихте толкова бързо. Питате ме дали съм съгласен да публикувате писмото ми в блога си. Да, съгласен съм, защото идеята ми за такъв учебен предмет в образованието в нашата България е голяма моя мечта. А пък и ще се радвам моите мисли да споделят едно и също интернет пространство с вашите творби.
С поздрав: Томи Томев
Няма коментари:
Публикуване на коментар