Как следва да изглежда един кабинет по ФИЛОСОФИЯ

От два месеца в училището, в което работя, уреждам кабинет по философия. В него ще се учат само философските предмети. Постарах се да го направя едно приятно място за занимания, за четене, за дискусии, за разговори.

Най-напред масите бяха подредени в квадрат, за да могат младите хора да са лице в лице помежду си и с преподавателя. После сложих на празните стени портрети (във формат А3) на велики философи. Вече в кабинета има и мултимедия, и лаптоп, и интернет. Разбира се, там са всички мои книги и учебни помагала, а също така и досега излезлите броеве на списание ИДЕИ и на в-к ГРАЖДАНИНЪ, които учениците да могат да разглеждат и четат когато поискат.

Оня ден пък ми хрумна по стените да бъдат залепени листове с "крилати мисли" на велики хора; речено-сторено, веднага бяха разлепени 20-тина листа с такива мисли. Вчера подбрах още толкова и днес също ще бъдат сложени, та учениците, седейки на масите си, да могат да четат тия мисли. Разбира се, те нямат нищо общо с ония тъпи лозунги от комунистическо време. Та ето кои мисли могат да се четат от учениците по стените на кабинет ФИЛОСОФИЯ в ПГЕЕ-Пловдив:

Самият човек дава ценност на делото: ала как би могло едно дело да придаде ценност на човека?

(Фридрих Ницше)

Равни права за всички: това е най-крещящата неправда – защото онеправдава най-даровитите хора...

(Фридрих Ницше)

Най-силните телом и духом са и най-добрите – постулат на Заратустра. От тях произлиза по-висшия морал, този на твореца. Да претвори човека по свое подобие: това иска той, това е неговата почтеност.

(Фридрих Ницше)

Човекът винаги прави само това, което иска, и все пак прави това по необходимост. А това се обяснява с факта, че той вече е това, което иска: тъй като от това, което е, необходимо произлиза всичко, което той някога прави. Нашата дейност е чиста проява на собствената ни същина.

(Артур Шопенхауер)

Светът, в който царува егоизмът с цялата му свита, съществува не за добрите, а за злите. Светът е създаден за тираните.

(Артур Шопенхауер)

Хората са устроени по такъв начин, че сред тях има много лоши, понякога подли, лицемери, много наивници, чудаци и глупаци, тук там се среща човек умен, или разумен, честен, добър и, като най-голямо изключение – благороден.

(Артур Шопенхауер)

В старостта няма по-добро утешение от съзнанието, че всички сили на младостта са отдадени на дело, което не старее... Придобивай в младостта това, което с годините ще върне ущърба, причинен от старостта. И, разбрал, че храна на старостта е мъдростта, действай в младостта си така,че да не остане старостта без храна.

(Артур Шопенхауер)

Нищо така не изтощава и не разрушава човека както продължителното физическо бездействие.

(Аристотел)

Не можем да живеем приятно, не живеейки разумно, нравствено и справедливо и, обратно, не можем да живеем разумно, нравствено и справедливо, не живеейки приятно.

(Епикур)

Истината изобщо не страда от това, че някой си не я признава.

(Фридрих Шилер)

Който иска да постигне много, той трябва да умее да ограничава себе си. Който пък, напротив, иска всичко, този в крайна сметка нищо не иска и нищо няма да постигне.

(Георг Хегел)

Никаква цел не е висока дотолкова, че да оправдае недостойни за нейното осъществяване средства.

(Алберт Айнщайн)

Към човека трябва да се отнасяме винаги и само като към цел сама по себе си, никога (ОЩЕ >>>>)

Добави в Svejo