Дискусията по-долу - ако все пак можем да я наречем така предвид българския, сиреч предимно монологичния манталитет на дискутиращите - е продължение на един друг опит за дискусия, който публикувах (за да стигне до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ) под заглавието Нещо като дискусия, показваща непоправимия умствен недъг на атеизма; та ето какво беше казано по-нататък от спорещите:wattie каза: Ангеле, неприятно ми е да го кажа, но... прав си!
Младен каза: "Ако съществуваше, защо аджеба колкото по-нерелигиозен е човек, толкова по-висок коефициент на интелигентност има?!"
Това твърдение е меко казано недоумяващо?! Нямам статистика по върпоса, но познавам много интелигенти хора, както атеисти, така и вярващи.
Уважаеми ДН като имате претенциите да се оповавате само на науката поне правете аргументите си смислени и обосновани. Първо започнахме с това каква част науката е доказала при цялата необятност на знанието и минахме на общи приказки...
Читателка каза: Сега ми стана ясно защо моят IQ е толкова висок :) Благодаря на К.К. за което.
Ако знаете колко смях предизвика у мен яростната полемика, може да ми поискате заплащане срещу подмладяването, с което се сдобих.
Поклонникът на науката НЕ пренебрегва цялостния потенциал на душата, защото душата му е неотделна част от него самия. Не случайно се казва за отдаденият на работата си човек, че работи “със сърце и душа”. И именно познавателното отношение на човека към света и към самия себе си го кара да използва сензори за непознати кътчета, които с голямо удоволствие се заема да изследва и анализира. И тук на помощ му се явява не бог, а неговата логика. :))))
Само се питам, защо ли на т.н. вярващи са отнели усещането за ирония и сарказъм? Да не би това да се случва следствие на преклонението пред вярата?
Моля да бъда просветена - само един бог ли има, щото се чуват различни имена по различни земни краища, пък нещо било забранено освен един, ама май съвсем се обърках.)))
Когато извънземен разум ни внушава едно или друго, не знаейки що е то, веднага се нарича “божи глас”.
ПП Петре, за първи път попадам на блога ти и това е първото прочетено в него, но се заплених и освен читателка, приеми да бъда и коментаторка, ок?
Longanlon каза: Ангеле, повярвай ми, правя огромни усилия да не те банна заради глупостите, които приказваш
Кирил Кирилов каза: Г-н Ангел Грънчаров, понеже единствените доводи, които даваш, са свързани със философията, ще ви припомня, че философията още от началото (Демокрит, Левкип) е разделена на два основни дяла, идеализъм и материализъм. Малко по-късно във философията навлиза и трето движение, хуманизма. Колкото и да не ви е приятно в съвременната философия материалистите и хуманистите са огромно мнозинство. И нещо много по-важно, цялото съвременно общество се основава на светският хуманизъм.
Светският хуманизъм е водещата съвременна философия на човечеството, всичко останало е архаизъм и има значение само от историческа гледна точка.
Филип Петров каза: Не съм любител на Ангел Грънчаров и писанията му, но в случая е прав.
Господин Стойков - атеизмът не е “човек, който мисли, че няма Бог”. Атеизмът е “човек, който вярва, че няма Бог”. От тук нататък се опитайте да си направите изводи.
Философията е занимание, което изисква най-висш интелект. Мен лично ме е страх да изказвам мнения свързани с нея - обикновено ставаш за смях. Именно както вие в момента ставате за смях сред тези, които поне малко разбират от нещо. Вие очевидно виждате в християнската вяра “дядо поп”, “дядо Боже” и “митове и легенди”, но дори за миг не сте се докоснали върху философията, стояща зад тях. Това са митовете и легендите, които дават лесно смилаем и разбираем облик за пред напълно безпросветните, хората, които тъй или иначе не разбират нищо. Не бъдете от тях - поинтересувайте се повече…
Филип Петров каза: Кирил Кирилов - материалистите, включително т.нар. “диалектически материализъм”, нито за миг не са отричали съществуването на Бог. Дори агностиците не отричат съществуването на Бог. Не се изказвайте с “уикипедийни знания”.
Д.Н. каза: Ангел Грънчаров малко ми звучи като някой водещ от някогашния Канал 2001. :) Последните му два коментара са забава като първи прочит и невероятна скука, съставена от безсмислици, като втори прочит.
Господин Грънчаров, за какви песни говорите? Ние, атеистите, възпяваме хубавите жени и хубавия живот, който имаме. Толкова е просто. Не е нужно да изтъкваме, че някоя си песен е писана или пята от атеист.
И отново ще вметна, че историята и настоящето показват, че религията е обратно пропорционална на развитието на човечеството (история: средновековието; настояще: достатъчно е да сравните социалния, политическия и икономическия прогрес в религиозни държави като Иран и светски държави като САЩ), а секуларизмът и атеизмът са правопропорционални. Как ще коментирате точно това и ще го съчетаете с всичко, което написахте за душата, духа, бога и другите ви бръщолевения?
“Само се питам, защо ли на т.н. вярващи са отнели усещането за ирония и сарказъм?” Този реторичен, бих казал, въпрос описва голяма част от дискусията в тази тема.
Д.Н. каза: Уикипедия между другото е изненадващо добър уебсайт за обогатяване знаннията по повечето въпроси. Ако толкова се съмнявате в това, проверете източниците на информация под въпросната уикипедийна статия. Ако са първо качество, обикновено информацията в Уикипедия по въпросната тема е първо качество. Ако не са първо качество, тогава можете да спорите.
Кирил Кирилов каза: Филип Петров, никъде не съм казал, че материалистите отричат съществуването на бог, те просто обезличават религиите и ги правят абсолютно безсмислени. Именно затова всички религии яростно критикуват материализма. Ако прочетеш какво пише в официалната католическа енциклопедия издадена във Ватикана за материализма, там пише:
“материализма отрича съществуването както на Бог, така и “душа”. Поради това е несъвместима с повечето световни религии, включително християнството, юдаизма и исляма”
ПП, приемам подмятането за “уикипедийни знания” като израз на безсилие да дадеш смислени аргументи в този спор.
Longanlon каза: А, не се впрягай - доводът “не ми чети укипедия, а потърси ИСТИНСКА информация” е последното убежище на нямащия никакви аргументи.
С това на него му се иска да докаже, че съответната наука/тема има някакво висше познание, което е всъщност истинското знание и е неизвестно на четящите сайтове плебеи, и че той именно обладава това познание, поради което даже няма смисъл да спорим с него, защото той ЗНАЕ, а ние - не.
Разбира се, това е просто вариация на известния на всички занимаващи се с дебати демагогски способ за придобиване на илюзорен авторитет, който няма абсолютно никаква тежест, понеже почива на грешни предпоставки :)
Георги Фурнаджиев каза: Хайде сега да се строят всички невярващи в Богове или подобни обекти, наричащи се атеисти, и в прав текст да кажат, че не са религиозни. За да ги обвиня поименно в лъжа. :D
Jack каза: Чудя се дали има някакъв смисъл да отговарям на мнението на Ангел, защото то е смесица от емоции, предубеждения и невежество… Да вземем следното: “Науката никога няма да проумее това, за което говорят философията, изкуството и религията, за нея е недостъпен смисъла, с който те боравят.” Човек е animal symbolicum и борави с различни символични системи.
Религията, науката, изкуството и философията са просто различни интерпретационни подходи към човека и света. Това обаче не означава, че те имат еднаква познавателна стойност. Мястото на христянската религия е в категорията на митовете и фантазните истории. Достатъчно е човек да си направи труда да се запознае с баснята за Сътворението в “Битие” и да я сравни със съвременните космологични и еволюционни теории. Картината на света, която ни разкрива квантовата механика или ОТО е далеч по-изумителна, красива и смислена от написаното в Библията. Затова твърдението, че имало “истини от по-висш порядък в сравнение с онази пределно опростена представа за истина, с която борави науката” е демагогия. Има такива истини, но те не са написани в Библията.
По-нататък Ангел Грънчаров твърди, че “на поклониците на науката не им се удава да схванат оня пределно богат смисъл, до който се добират философията, изкуството, религията”. Тук само ще вметна, че от Декарт насам основната тенденция в западно-европейската философия е философията да бъде превърната в позитивна наука по подобие на математиката. Друг въпрос е дали това се е случило. Все пак, нека не забравяме, че едва от средата на миналия век психологията започна да придобива статуса на наука и едва през последното деситилетие го утвърди благодарение на развитието на neuroscience.
Г-н Ф. Петров, вие сте прав, когато казвате, че трябва да се опитаме да достигнеме до философията, която стои зад елементарните религиозни представи, но тя има малко общо с написаното в Библията. По същия начин стоят нещата и с древногръцката философия. Много важно е (Прочети ДОКРАЯ >>>>)
(ЗАБЕЛЕЖКА: Горната дискусия, както е известно, се проведе в блога на чалга-блогъра Петър Стойков, или ето тук. Този последният в един момент почна да трие моите коментари, което е доста показателно: оня, който няма аргументи срещу тези на опонента си, няма друг изход освен да се помъчи да му затвори устата. Впрочем, да се опиташ "да затвориш устата" на човек като мен, притежаващ не само няколко блога, но и цяла "медийна империя", включваща видеоблог (персонална "телевизия"), печатан вестник (ГРАЖДАНИНЪ), списание (ИДЕИ), свое издателство и пр. е доста тъпо начинание. та ето по тази причина и за да се погавря пред нещастното момче, му написах за последно ето този коментар, който той, естествено, пак ще изтрие, но аз пък го съхранявам тук:
Драги Петре, понеже няма какво да кажеш, показваш безсилието си, триейки моите коментари; това си е твое право; но имай добрината да изтриеш всички до един мои коментари; аз като техен "собственик" или автор имам пък правото да искам това.
Моля, заповядай, изтрий всички коментари, които са от мое име...)
12 коментара:
Руският физик-критик на теорията на Айнщайн Иосиф Смульский за религията:
„Когда я слышу по радио передачи различных религиозных программ, слышу то, как там освещают окружающий мир, у меня просто вызывает глубокое возмущение. Современный человек изучил многие составляющие окружающего мира. Он знает всю поверхность Земли: из чего она состоит. Знает состав окружающей его среды: воздуха, воды, почвы. Он изучил строение Земли. Он изучил все окружающее. Разделил его на живую и неживую природу. Изучил, из чего состоит живой мир, как он развивался, как он возник, как менялась неживая природа в течение миллионов и миллиардов лет. Он понял, что такое небо, что такое звезды, что такое Солнце, что такое Луна... тут нам в христианской религии провозглашают, что 6000 лет назад было слово, и это слово было Бог, и в течение нескольких дней весь этот мир был создан. Такие нелепые сказки преподносятся современному человечеству... В его голову вводят совершенно ложные, логически противоречивые представления о мире, полностью фантастические. При этом хотят, чтобы этот человек логично руководствовался в окружающем мире... я преподаю в высшей школе, и я вижу, насколько у современного подрастающего поколения нарушена логика, психика, понимание... я говорю, что религия вредна и для самой личности, для ее формирования, для ориентации и для жизни ее в окружающем мире. Но может быть еще другой вред, который мы все видим. Это то, что государство или отдельные группы людей в нем, находясь под идеологией каких-либо религий, охвачены фанатическими идеями превосходства одной религиозной догмы над другой. Они вступают друг с другом в непримиримый конфликт. Они готовы друг друга уничтожить самыми жестокими методами, привлекая даже не божественные, а рукотворные средства вооружения, даже атомное оружие... Наряду с тем, что у нас существует образованное общество, люди, например ученые, которые получают знания обо всех сторонах мира. Есть суеверные люди, которые не имеют этих знаний. Они то и создают религии... Человечество за всю свою историю очень много узнало о мире, и нет здесь ничего неестественного и нереального, есть много неизвестного. И со временем мы это выясняем и узнаем... загадок и вопросов в мире много. Со временем мы на них находим ответы. Поэтому миром людей управляют не боги, а люди, вооруженные знаниями. Жизнь человеческого общества определяется теми правилами, которые люди устанавливают. Поэтому необходимо эти правила совершенствовать, создавать новые, а не руководствоваться теми представлениями, которые создали древние неграмотные и суеверные люди. Нужно учитывать реальности нашей современной жизни. И именно живущие сейчас люди должны создавать законы, которыми определялась бы их деятельность, их жизнь на Земле.”
Руският физик-нобелист Виталий Гинзбург за религията:
„Так как же обстоит дело с совместимостью веры в Бога с научным мышлением? Как мне представляется, научное мышление и вера в Бога совершенно несовместимы, если Бог привлекается в качестве “объяснения” каких-то процессов или явлений. Происхождение жизни, эволюция Вселенной, да и любые другие естественно-научные проблемы являются предметом научного изучения, и шаг за шагом мы узнаем о них все больше и больше в результате наблюдений, экспериментов и их анализа. Привлекать здесь Бога, сказав, например, что Бог создал живые существа, значит, по существу, капитулировать, отказаться от научного подхода к вопросу о происхождении и эволюции живых организмов. Пытаться почерпнуть из Библии или других сочинений, созданных в седой древности, какие-то ответы на естественно-научные вопросы современности представляется просто абсурдным
Но ведь были и есть люди, явно высокообразованные, которые, по-видимому, все это прекрасно понимают, и вместе с тем верят в Бога. Вера этих людей носит трансцендентный, нерациональный характер... Кстати сказать, религий очень много (см., например, книгу М.Малерба. Религии человечества. Изд-во “Рудамино”, 1997), и выбор той или иной религии определяется традициями в семье, влиянием проповедников и т.д. Наука же одна для всех, ибо объективна. В этом также нельзя не видеть огромного превосходства науки над религиозными верованиями.”
Изказванията за религията на хора, незапознати с нейната същина, принцип и дух, т.е. на хора, основно неразбиращи я, имат същата стойност като изказванията за науката на необразовани, неуки, невежи хора. Учените могат да съдят сравнително компетентно единствено за науката, и то за конкретната наука, в която работят, но ако са учени в истинския смисъл, би следвало да се въздържат от изказване на съждения за сфери, които са извън тяхната компетентост. Науката е безсилна да проумее духовни феномени от рода на философията, религията, вярата, изкуството и пр., а пък съжденията на учени за Бога, който като "предмет" е изцяло извън сферата, достъпна за средствата, с които разполага науката, не са друго, освен преливане от пусто в празно и демонстриране на една куха и маникална претенциозност, характерна за ония, които към самата наука имат съвсем повърхностно и отдалечено отношение.
Това е така, защото представите, валидни за една специфична културна система, при това едноизмерна (защото науката се опира единствено на познавателното отношение на човека към света и към самия себе си; тя игнорира всички останали, именно ценностното, практическото и производните на тях синтетични отношения), каквато е науката, са неприложими за принципно различни културни системи (или, ако щете, парадигми). И който си позволи на базата на такива ограничени представи да изказва претенциозни съждения за сфери, за които не е компетентен, постъпва съвсем некоректно, сиреч, "ненаучно": щото, както казах по-горе, истинските учени се въздържат от изказване на съждения за области, в които са некомпетентни.
По това, впрочем, може да бъдат разграничавани истинския учен от популяризатора и дилетанта на научните знания: последният винаги се изказва за неща, от които не разбира, докато първият не прави това никога.
Горните руснаци в изказванията си всъщност не правят друго, освен да повтарят, и то доста нескопосано, пределно опростените и вулгарни догми на т.н. "научен атеизъм" за религията; този т.н. "научен атеизъм" беше (и продължава да е!) една от съставките на марксизмо-комунизма...
Тези учени вероятно са повлияни от "диалектическия материализъм", но, разбира се, не е необходимо да си марксист, за да си атеист или агностик.
Бих искал да коментирам малко отношението "марксизъм-религия".
Известно е, че тоталитарните идеологии и най-вече марксизмът са врагове на религията. Това е разбираемо, защото те не могат да търпят редом със себе си друга идеология или светоглед също с претенции да властва над ума и душите на хората. Така че не само религията, но всяка тоталитарна идеология, различна от марксизма, автоматично се превръща във враг на марксизма. Но понеже религията е стара и дълбоко вкоренена, тя е основен противник на марксизма. Непримиримостта на „нехуманните” марксисти към религията следователно не е толкова резултат от „хуманността” на религията, която в съмнителна, защото историята на човечеството изобилства от кървави религиозни войни.
Но има нещо друго: може да се спори дали религията е полезна или вредна за обществото, само че това няма отношение към нейната ИСТИННОСТ. Един философ би трябвало да е любител на истината и ако аргументите натежават в полза на неистинността на религията, би трябвало сократически ДА СЛЕДВА АРГУМЕНТИТЕ, НАКЪДЕТО И ДА ВОДЯТ. Така че дори религията да беше благо за обществото, ако е неистинна, философът трябва да я отхвърли. Разбира се, никой философски въпрос, вкл. този за съществуването на Бога, няма еднозначен отговор. Във философията по принцип няма доказателства, но все пак има аргументи в едната или другата посока.
Друго е при политиците: на тях им е разрешено да са прагматици и дори малко макиавелистки лицемери. Така например ако един политик смята, че религията е добра за обществото независимо от нейната истинност, той може, а даже би трябвало да я изповядва и защитава. Аз съм убеден, че още Юлий Цезар не е вярвал в римските богове, нито пък, че е потомък на Афродита (за какъвто се е бил самообявил), но публично се е покланял на боговете и им е принасял жертви.
Има една нелоша книга на френския философ Андре Конт-Спонвил „Духът на атеизма”, мисля, че все още се намира по книжарниците, цена 14 лв. Спонвил клони към атеизъм, но не е войнстващ атеист от рода на Ричард Доукинс и компания, а се отнася с голямо уважение към религията.
Анотация:
Френският философ, рационалист и хуманист Андре Конт-Спонвил (р. 1952) е автор на близо двайсет книги, сред които "Човешкият живот", "Представяне на философията", "Морален ли е капитализмът?", "Мед и абсент". Схващанията му са близки до тези на фигури като Алтусер и Клод Леви-Строс на Запад, Свами Праджнанпад и Кришнамурти на Изток. "Вярващ атеист", както нарича сам себе си, Конт-Спонвил е и блестящ популяризатор.
В „Духът на атеизма“ той формулира фундаментални въпроси, на които дава убедителен отговор. Има ли Бог? Можем ли да минем без религия? Противоречат ли си термините атеизъм и духовност?
За Конт-Спонвил духовността е нещо прекалено ценно, за да бъде оставено на религиозните фанатици и атеистичните нихилисти. Той пледира за духовност без Бог, без догми, без Църква, но и без антирелигиозни изстъпления. Голямото му кредо може да се изрази с една дума - търпимост. Перифразирайки Андре Малро, Андре Конт-Спонвил смята, че XXI век ще бъде духовен и светски, или няма да бъде.
Читателско мнение:
Николай Начев: Книга за непредубедени и мислещи хора. Може всеки да накара да се замисли. С голямо удоволствие в книгата открих, развита блестящо, една мисъл, която доскоро смятах за своя (с голяма нескромност!!): човек се разочарова винаги, когато първо се надява и очарова богато!
Да се говори за "истинност" или "неистинност" на религията е недомислица. Защото истините на религията се постигат по съвършено друг път за разлика от истините от всякакъв друг род: художествените, философските, научните. Проблемът за истината като такава е твърде заплетен, но онова, което със сигурност се знае, е: твърде едноизмерната, опростена и бедна по съдържание представа на науката за истина съвсем не може да служи за еталон за истината изобщо. Има истини и на сърцето, за разлика от твърде бедните по съдържание истини на голия разсъдък. Има и истини, задоволяващи цялата душа на човека и опиращи се на целия й потенциал, и това са религиозните, а също така философските и художествените истини. Истините на науката се коренят в схематизиращия и твърде беден по потенциите си гол разсъдък, от позицията на който наистина не може да се долови и постигне огромния, бих казал даже грандиозен и също толкова възвишен смисъл на религиозните истини например. Същото може да се каже за истините на философията и на изкуството.
Проблемът за истината е наистина сложен философски спор, но все пак философията е рационална дискусия. Неслучайно великите богослови и философи са се опитвали и опитват да приведат РАЦИОНАЛНИ аргументи и дори „доказателства” за съществуването на Бога, отделен въпрос е колко са успешни. Не знам дали съществуват „истини на сърцето” в духа на Паскал, но те при всички случай остават до голяма степен извън полето на философията, която е призвана да мисли рационално и логично за света. Останалото е някакъв мистицизъм, интуитивизъм и ирационализъм, който може и да е верен, но не е съвсем философия в нашето западно разбиране на думата. Философията, разбира се, трябва да е и „метафизика”, затова например модерната аналитична философия е наистина малко бедна откъм съдържание и методи, но фантазията трябва да бъде обуздавана чрез логика и разсъдък.
Много се съмнявам, че понятието истина може да бъде отнесено към изкуството. Може ли една симфония на Бетховен да истинна или неистинна?
Не виждам защо учените да нямат право да се изказват за религията. Кои са „специалисти” по религията – само богословите и религиозните философи ли?
Американският физик-нобелист Стивън Уайнбърг за религията:
„Да допуснем, че науката и религията не са несъвместими – в края на краищата има някои (накар и не много) блестящи учени като Чарлз Таунс и Франсиз Колинс, които имат силна религиозна вяра. Все пак аз мисля, че ако между науката и религията няма несъвместимост, то най-малкото...има напрежение, което постепенно отслабва религиозната вяра, особено на Запад, където науката е най-напреднала...Първият източник на напрежение е фактът, че религията първоначално извлича много от своята сила от наблюдението на загадъчни феномени – гръмотевици, земетресения, болести, които сякаш изискват намесата на някакво божествено същество...От самото начало обяснителната сила на науката тревожи привържениците на религията. Платон е толкова ужасен от опита на Демокрит и Левкип да обяснят природата, без да се позовават на боговете,... че в десета книга на „Законите” изисква 5 години затвор в единична килия за онези, които отричат съществуването на боговете...и смърт, ако затворникът на се покае...Научният светоглед е твърде смразяващ...Природата не е придала никакъв смисъл на живота ни, никаква обектива основа на нашите морални принципи...Трябва да приемем, че земята е само една от планетите, които обикалят около слънцето, което е една от стотиците милиарди звезди в галактиката, която е една от милиардите видими галактики...Както казва физикът-нобелист Ричард Фейнман: „Теорията, че всичко това е устроено като сцена за Бог, който да наблюдава на нея борбата на човека между Доброто и Злото, ми се струва неадекватна.”...Често е отбелязвано, че най-големите ужаси на 20 век са дело на режими като тези на Хитлер, Сталин и Мао, които отхвърлят религиозните учения, ни копират най-лошите черти на религията: безпогрешни лидери, свещени писания, масови ритуали, екзекуция на отсъпниците...Аз мисля, че ние трябва да се откажем от преклонението пред каквото и да било...Да се живее без Бог не е лесно. Но самата трудност на това състояние предлага една утеха – че има известно достойнство или може би мрачно удовлетворение да погледнеш в очите нашето състояние без отчаяние и без пожелателно мислене – с хумор, но без Бог.”
Физикът-нобелист Ричард Фейнман за света:
„Аз мога да живея със съмнения и несигурност. Мисля, че е много по-интересно да живееш и да не знаеш, отколкото да имаш отговори, които може да са погрешни. Аз имам приблизителни отговори и възможни убеждения и различни степени на увереност за различни неща, но не съм абсолютно сигурен в нищо, а има и неща, за които не знам нищо, например за въпроса дали това, че сме тук, има смисъл. Няма нужда да знам отговора. Аз не се страхувам да не знам неща, да съм изгубен в една загадъчна Вселена без смисъл, което, доколкото мога да преценя, наистина е така. Това не ме плаши.”
Американският физик-нобелист Стивън Уайнбърг за религията:
„Да допуснем, че науката и религията не са несъвместими – в края на краищата има някои (накар и не много) блестящи учени като Чарлз Таунс и Франсиз Колинс, които имат силна религиозна вяра. Все пак аз мисля, че ако между науката и религията няма несъвместимост, то най-малкото...има напрежение, което постепенно отслабва религиозната вяра, особено на Запад, където науката е най-напреднала...Първият източник на напрежение е фактът, че религията първоначално извлича много от своята сила от наблюдението на загадъчни феномени – гръмотевици, земетресения, болести, които сякаш изискват намесата на някакво божествено същество...От самото начало обяснителната сила на науката тревожи привържениците на религията. Платон е толкова ужасен от опита на Демокрит и Левкип да обяснят природата, без да се позовават на боговете,... че в десета книга на „Законите” изисква 5 години затвор в единична килия за онези, които отричат съществуването на боговете...и смърт, ако затворникът на се покае...Научният светоглед е твърде смразяващ...Природата не е придала никакъв смисъл на живота ни, никаква обектива основа на нашите морални принципи...Трябва да приемем, че земята е само една от планетите, които обикалят около слънцето, което е една от стотиците милиарди звезди в галактиката, която е една от милиардите видими галактики...Както казва физикът-нобелист Ричард Фейнман: „Теорията, че всичко това е устроено като сцена за Бог, който да наблюдава на нея борбата на човека между Доброто и Злото, ми се струва неадекватна.”...Често е отбелязвано, че най-големите ужаси на 20 век са дело на режими като тези на Хитлер, Сталин и Мао, които отхвърлят религиозните учения, ни копират най-лошите черти на религията: безпогрешни лидери, свещени писания, масови ритуали, екзекуция на отсъпниците...Аз мисля, че ние трябва да се откажем от преклонението пред каквото и да било...Да се живее без Бог не е лесно. Но самата трудност на това състояние предлага една утеха – че има известно достойнство или може би мрачно удовлетворение да погледнеш в очите нашето състояние без отчаяние и без пожелателно мислене – с хумор, но без Бог.”
Физикът-нобелист Ричард Фейнман за света:
„Аз мога да живея със съмнения и несигурност. Мисля, че е много по-интересно да живееш и да не знаеш, отколкото да имаш отговори, които може да са погрешни. Аз имам приблизителни отговори и възможни убеждения и различни степени на увереност за различни неща, но не съм абсолютно сигурен в нищо, а има и неща, за които не знам нищо, например за въпроса дали това, че сме тук, има смисъл. Няма нужда да знам отговора. Аз не се страхувам да не знам неща, да съм изгубен в една загадъчна Вселена без смисъл, което, доколкото мога да преценя, наистина е така. Това не ме плаши.”
Проблемът за истината е наистина сложен философски спор, но все пак философията е рационална дискусия. Неслучайно великите богослови и философи са се опитвали и опитват да приведат РАЦИОНАЛНИ аргументи и дори „доказателства” за съществуването на Бога, отделен въпрос е колко са успешни. Не знам дали съществуват „истини на сърцето” в духа на Паскал, но те при всички случай остават до голяма степен извън полето на философията, която е призвана да мисли рационално и логично за света. Останалото е някакъв мистицизъм, интуитивизъм и ирационализъм, който може и да е верен, но не е съвсем философия в нашето западно разбиране на думата. Философията, разбира се, трябва да е и „метафизика”, затова например модерната аналитична философия е наистина малко бедна откъм съдържание и методи, но фантазията трябва да бъде обуздавана чрез логика и разсъдък.
Много се съмнявам, че понятието истина може да бъде отнесено към изкуството. Може ли една симфония на Бетховен да истинна или неистинна?
Не виждам защо учените да нямат право да се изказват за религията. Кои са „специалисти” по религията – само богословите и религиозните философи ли?
Изкуството, както и религията, а така също и философията, ни казват някои истини, за постигането на които би следвало да имаш потребния дух и нагласа - та да постигнеш съдържанието им в неговата пълнота. За да постигнеш вътрешнотото, интимното на тия истини трябва да успееш да ги разгадаеш и изтълкуваш, т.е. да се овладееш от съдържащия се в тях смисъл.
От гледна точка на науката истините на изкуството (художествените истини) също са "фантасмагории", "мистицизми", "безпределен субективизъм", т.е. не само истините на религията са удостоени с такова крещящо пренебрежение и неразбиране от страна на претендиращите всичко да обяснят учени.
Истинно и неистинно може да е не самото музикално произведение (примерно, симфония на Моцарт), а възприятието от наша страна на съдържащия се в него смисъл (емоционално съдържание). Няма да отречете, че възприятието от страна на един горещ почитател на Азис на симфония на Моцарт няма как да не е съвсем непълноценно, т.е. неистинно.
Религията е духовен феномен (или духовна реалност), която е отвъд познавателните възможности на науката. Както изказванията на религиозни дейци по строго научни въпроси едва ли биха имали някаква особена стойност, така и изказванията на дейци на науката за религията едва ли биха могли да бъдат възприемани като откровения, казващи ни самата истина за нея.
Научната рационалност не е единствената рационалност, с която разполагаме, за щастие, притежаваме и други типове рационалност, т.е. други пътища, по които можем да вървим към задоволителната за душите ни истина. Ако притежавахме само научния тип обяснения, то тогава в един такъв свят на пълна хегемония на науката нямаше да остане място за нищо човешко, т.е. субективно, свободно, вълнуващо, душевно и духовно; самозабравилата се, необуздана наука може да е най-страшния диктатор, който изобщо може да съществува.
За това колко ужасен може да изглежда светът, формиран под безусловния диктат на науката, известна представа дава светът, който рисуваше "единствено научната идеология" на комунизма. Светът става уютен, човечен, приветлив, вълнуващ, красив, светъл и пр. тъкмо благодарение на това, че ние, хората, разполагаме и с извъннаучни начини за неговото постигане, за постигането на неговия образ - в лицето на религията, философията, изкуството.
Най-античовешкият свят, който изобщо можем да си представим, е светът на тираничната наука, успяла да прогони или унищожи всички ония духовни форми, чрез които човекът преживява и очовечава света - и го прави свой, човечен, уютен свят.
Специалисти по религията са богословите и философите на религията, която е един твърде важен раздел на философията. Който е настроен така, че иска да задоволи потребността си за разбиране на духовния феномен, наречен религия, би трябвало много да чете и изучава най-добрите образци в тази насока, писани от богослови и философия, та да добие самочувствието да се изказва по религиозни въпроси без да рискува да се излага - както постоянно правят тия, които от пиедестала на науката раздават присъди наляво и надясно, без изобщо да се притесняват за това колко се излагат. И, моля, стига сте цитирали мненията само на нобелисти-атеисти за религията; знаем какво можем да очакваме от тях в тази насока; предполагам, те са получили нобеловите си награди не за приноси в изучаването на религията, та да имат авторитет тъкмо в тази област. Същевременно подирете изказвания за религията на други нобелисти (примерно на Вернер Хайзенберг), които съвсем иначе се изказват за вярата и религията...
Впрочем, светът на Оруел, нарисуван така покъртително в книгата "1984", е тъкмо светът на науката, успяла да елиминира всичко "ненаучно" и "нерационално", сиреч, топло и човечно. Възможно ли е да има по-античовешки, отблъскващ и студен свят?! Ние пък имахме неописуемото щастие да живеем в един оруелов свят - света на комунизма, който обаче не беше показал все още всичките си прелести, пълния обем на античовешките си потенции, на които е способен. Затова комунистите още жалят, че това, което сме били имали, не било "пълен комунизъм"; те ще продължават да жалят, че успяха да убият само някакви си там 100-200 милиона, а не всички до последното човешки същества. В "научно организираното" общество, наречено комунизъм, няма място за религия, за духовност, за свободно изкуство и за свободна философия. Там единствен диктатор е "науката", която се е захванала с исполинската задача да унищожи самия живот!
Атеистите вече си имат песен:
http://jd2718.wordpress.com/2010/12/29/atheists-have-got-no-songs/
:) :) :) :)
Публикуване на коментар