Учениците протестират, но не за въвеждане на вероучениеАвтор: Христо Беров
Десет хиляди души участваха на литийно шествие на 24 септември 2010 г. От цялата страна. С най-много автобуси от Пловдив. Предимно неучащи се, така се вижда от снимките. Много анализатори твърдяха, че това е внушително множество. Други възразиха, че това число е просто нелепо малко в сравнение с процентите от населението, което се самоопределя като православно християнско - 82,6% по последно официално преброяване отпреди десетилетие години.
Няколко месеца по-късно, на 3 декември 2010 г. три хиляди пловдивски ученици (и в други градове също хиляди) спонтанно излизат на протест. Тези три хиляди пловдивски ученици, които очаквали още хиляда да се присъединят по-късно, са се организирали сами - спонтанно. Без предварителни програми, без уговорки за участие, без автобуси. Те имат някаква своя кауза, имат причини, за да излязат на протест, защото искат нещо.
Каузата на ученическите протести не е въвеждане на вероучение като задължителен предмет в училище. Защото тези ученици не се интересуват от синодалната концепция за вероучение. Вероятно изобщо не са чували за нея. И скоро, както изглежда, може би няма да се заинтересуват за нея.
Екскурс 1: В случай, че учащи се интересуваха от вероучение, щяха да се намерят спонтанни ученически групи, които да протестират срещу писането на матури в неделни дни през последните 3 години. Щяха да предпочетат да отидат на Литургия, а не на матура. Не беше така. Няма нито една жалба, нито едно оплакване от нито един от множеството десетки хиляди засегнати изпитвани матуриенти.
Екскурс 2: Ако вероучението наистина занимаваше учащите се, двете семинарии трябваше да имат изобилни кандидати, така че да има необходимост за отваряне на трета, а не трудно набиране на кандидати. (ДОЧЕТИ ДОКРАЯ >>>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар