Чалгата превърна простащината на мутрите в... култура

Препечатано от: Чалгата - опасен вирус

Автор: Стоян Михалев

Вероятно забързани във всекидневието на битовистично оцеляване, хората подценяват смисъла на формирането на музикален вкус у децата като съществена част от общото им личностно развитие. Голяма рядкост е някое дете, попаднало в попфолк среда, да прояви потребности, свързани с класическа музика или джаз например. Семейните и училищните среди се оказват мощни инструменти за тотално чалгализиране.

Някак си ми е тъжно да знам, че Бах е бързал за отреденото му житие да напише над хиляда гениални творби, които човечеството за хилядолетия напред няма да може да осмисли в дълбочината им, а тук при нас най-много младите да приемат името му като втория съдружник в компанията “Майбах”.

Попфолк моделът въплъщава съпротивата на определени групи в българското общество срещу налагането на европейските норми. Тези хора разбират ползите от европейското ни членство единствено като възможност за усвояване на европейските фондове чрез “балкански мурафети” и обикновено шмекерство, но не приемат европейските правила. Затова се присъединих към виртуалния засега протест през “Фейсбук”.

Попфолк културата много отдавна излезе от рамките на музиката и се превърна в опасен обществен вирус. Налагането на този културен модел през чалга инструментариума превръща децата ни в сериозно дезинтегрирани и неконкурентоспособни персони в условията на свободния европейски и световен пазар на труда. Това неминуемо води до тяхната екзистенциална зависимост от шепа локални разбойници, рекетиращи обществото ни вече 2 десетилетия.

Наскоро една популярна и скандална радиоводеща с ирония ме попита дали не смятам, че "ДС е създала попфолк културата, за да промиват мозъците на хората". От мен се очакваше да споделям тази конспиративна теория.

Истината е, че поп-фолк културата е създадена от родната ни организирана престъпност. Първите две компании, които издаваха в началото на 90-те години предвестниците на съвременната мутренска култура, бяха собственост на групировки.

Всичко тръгна като един бизнес модел с цел печалба - поне на пръв поглед. Постепенно обществото бе "разработвано" от различни "социални инженери", било то популярни тв шоумени или обикновени социалистически инженери отпреди 10 ноември. Те държаха да ни разясняват, че българското население има естествени потребности към ориенталските ритми. Но избягваха цитирането на изследвания като това на германската славистка Катерина Гел, публикувано в "Франкфуртер алгемайне цайтунг":

"Фактът, че 85% от българското население са "привърженици" на този стил, е резултат от систематичното му разпространение от местните медии. Зад това стоят властовите елити, компрометирани в голяма степен заради корупционни скандали. По този начин тези елити преследват не само икономически интереси, но и една ясна политическа цел: стимулирането на инициирана "отдолу" култура, която да ги легитимира сред широките маси."

Все по-видна става основната цел на усилието тази "ориенталска" култура да бъде превърната в национална културна ценност. Аз лично бих я формулирал така - чалга културата легитимира мутренския модел на икономика и намалява силно обществената нетърпимост към него. По този начин организираната престъпност получава своето алиби в съзнанието на хората и борбата с нея особено на местно ниво е силно затруднена.

От позицията на времето вече все по-отчетливо може да се види системата на скачените съдове между възхода на организираната престъпност и масовото разпространение на попфолк културата. В началото на 90-те години имахме само спорадични симптоми на зараждаща се "нова вълна" в ценностните възприятия на отделни групички сред населението. Тогава все още се зараждаше самата организирана престъпност и нямаше достатъчно натрупан капитал, който да е необходимо да бъде легализиран. По-късно, в годините между 1997 г. и 2001 г., тази вече понабрала инерция организирана престъпност беше силно ограничена в действията си от тогавашното реформаторско управление. По това време така се бяха изпокрили, че дори не смееха да се самоизбиват, за да преразпределят "пазарното" си влияние. Затова пък след идването на "царското" управление започна големият възход на организираната престъпност у нас.

Гангстерските убийства надминаха числото 150 само за първите 3 г., паралелно с това се появи още по-модерен и ефективен престъпен модел в лицето на все по-набиращата мощ олигархия. Този исторически момент се оказа перфектната хранителна среда за всепоглъщащата масовия вкус попфолк култура. Това беше моментът, в който настъпи пълната симбиоза.

Културата на вулгарността успя да превърне вулгарността в култура. Това, което обаче остана скрито за широката публика, постепенно започва да прозира в наши дни. Попфолк индустрията се беше превърнала (Прочети ДОКРАЯ >>>>)

Добави в Svejo