В светлината на новия натиск и шантажите на Русия да строим, въпреки неизгодата ни, руска атомна централа на наша територия (тук не говоря за руските газопроводи и петролопроводи на наша територия) с все по-голяма острота се изправя въпросът дали ние, гражданите, сме способни да направим нещо, за да си защитим не просто суверенитета, но и честта? В тази връзка днес публикувах следната обява Гражданска акция "Способни ли сме да си върнем националната чест?".
Смятам, че имаме повод да покажем с нещичко, че сме способни да надмогнем робската псхилогия, която е причина да търпим крещящата несправедливост бюстът на Левски, българският светец и Апостол на българската свобода, да стои в нозете, сиреч, да бъде тъпкан от ботушите на съветския окупатор "Альоша", а пък ние изобщо да не съзнаваме унижението и да търпим сякаш още сме роби - роби на безхаберието си, роби на натрапените ни блудкави исторически сантименти, роби на собственото си недостойнство като народ и нация. Ето, наближава и 3-ти март, нашият "национален празник", затуй смятам, че трябва още сега да се започне да се протестира и да се иска да бъде поправена несправедливостта, а също така да бъде махнато унизителното сталинистко петно, лепнато връз нашия град, имам предвид паметника на съветския окупатор. За това доколко сме малодушни свидетелства и позорният въпрос, който често се задава, а именно:
Хубаво, ще префасонираме Альоша и той ще се превърне в Левски, но какво ще каже за тоя наш акт Русия, как Русия ще реагира?!
Аз мисля, че тук трябва да се разсъждава трезво. Дошъл е подходящия момент да се освободим ако не от друго, поне от своята склонност да се самоунижаваме. Защото ако днешна Русия иска да се идентифицира и в съвременни условия със сталинистката експанзия в Източна Европа, довела до страшното комунистическо робство, което ни беше натрапено от "освободителите", то нека да го направи, та да покаже същината си. Но аз мисля, че няма да дръзне да покаже същината си и ще преглътне горчивия хап, понеже иначе ще обяви пред целия свят, че за нея такива неща като национален суверенитет и национално достойнство, пък дори и да става дума за България, изобщо не съществуват, съвсем са без значение.
Но за мен лично съвсем не ме интересува реакцията на Русия, а ме интересува най-вече реакцията на масовия пловдивчанин, пък и на масовия българин, имам предвид безхаберието и безразличието, ето това е страшното, срещу което трябва да се борим, ето това е нещото, което трябва да се помъчим да надмогнем. И именно да се помогне та белким се посъбуди атрофиралото чувство за национално достойнство у съвременния масов българин предлагам да се проведе една такава гражданска акция с искане не само в нашето съзнание, а и реално, на дело, в действителност, местата на "Альоша" и на Левски да бъдат сменени, т.е. Левски да бъде поставен на подобаващо високото място. Защото нему принадлежи тоя толкова висок пиедестал, не на някакъв си "Альоша", не на някой друг.
Ще видим какво ще стане. На мен ми се иска да разбера как най-вече младите ще реагират в тази ситуация. По тази причина ще им предложа една такава гражданска акция да бъде тяхно първо практическо занятие по гражданско образование; ще започнем с това последното не само на думи, не на теория, както обикновено се прави, а на дело.
Защото ако не започнем да реагираме на дело като граждани, а не само да умуваме и на думи да говорим какво гражданинът било трябвало да прави в една или в друга ситуация, граждани никога няма да станем...
Смятам, че имаме повод да покажем с нещичко, че сме способни да надмогнем робската псхилогия, която е причина да търпим крещящата несправедливост бюстът на Левски, българският светец и Апостол на българската свобода, да стои в нозете, сиреч, да бъде тъпкан от ботушите на съветския окупатор "Альоша", а пък ние изобщо да не съзнаваме унижението и да търпим сякаш още сме роби - роби на безхаберието си, роби на натрапените ни блудкави исторически сантименти, роби на собственото си недостойнство като народ и нация. Ето, наближава и 3-ти март, нашият "национален празник", затуй смятам, че трябва още сега да се започне да се протестира и да се иска да бъде поправена несправедливостта, а също така да бъде махнато унизителното сталинистко петно, лепнато връз нашия град, имам предвид паметника на съветския окупатор. За това доколко сме малодушни свидетелства и позорният въпрос, който често се задава, а именно:
Хубаво, ще префасонираме Альоша и той ще се превърне в Левски, но какво ще каже за тоя наш акт Русия, как Русия ще реагира?!
Аз мисля, че тук трябва да се разсъждава трезво. Дошъл е подходящия момент да се освободим ако не от друго, поне от своята склонност да се самоунижаваме. Защото ако днешна Русия иска да се идентифицира и в съвременни условия със сталинистката експанзия в Източна Европа, довела до страшното комунистическо робство, което ни беше натрапено от "освободителите", то нека да го направи, та да покаже същината си. Но аз мисля, че няма да дръзне да покаже същината си и ще преглътне горчивия хап, понеже иначе ще обяви пред целия свят, че за нея такива неща като национален суверенитет и национално достойнство, пък дори и да става дума за България, изобщо не съществуват, съвсем са без значение.
Но за мен лично съвсем не ме интересува реакцията на Русия, а ме интересува най-вече реакцията на масовия пловдивчанин, пък и на масовия българин, имам предвид безхаберието и безразличието, ето това е страшното, срещу което трябва да се борим, ето това е нещото, което трябва да се помъчим да надмогнем. И именно да се помогне та белким се посъбуди атрофиралото чувство за национално достойнство у съвременния масов българин предлагам да се проведе една такава гражданска акция с искане не само в нашето съзнание, а и реално, на дело, в действителност, местата на "Альоша" и на Левски да бъдат сменени, т.е. Левски да бъде поставен на подобаващо високото място. Защото нему принадлежи тоя толкова висок пиедестал, не на някакъв си "Альоша", не на някой друг.
Ще видим какво ще стане. На мен ми се иска да разбера как най-вече младите ще реагират в тази ситуация. По тази причина ще им предложа една такава гражданска акция да бъде тяхно първо практическо занятие по гражданско образование; ще започнем с това последното не само на думи, не на теория, както обикновено се прави, а на дело.
Защото ако не започнем да реагираме на дело като граждани, а не само да умуваме и на думи да говорим какво гражданинът било трябвало да прави в една или в друга ситуация, граждани никога няма да станем...
2 коментара:
Защо на Вас проблема ви е все в Русия .Двайсет години все събаряте,все рушите,а не виждам какво такива като вас са направили.Тръгнали сте да правите гражданско общество,да пробуждате народа, да го провокирате да мисли.Добре,ама за да го накарате да мисли,този народ трябва най напред да знае откъде му излиза хляба,за да има интерес да го защити.Двайсет години наблюдаваме синдрома на обърканото стадо.Той се налага умишлено от управляващите.Хората не знаят кои са,какви искат да бъдат,къде искат да са.Това е страшен, разлагащо обществото синдром.След като нямат работа,семействата се разпадат,смъртността взема застрашителни размери,младите хора бягат в чужбина без да имат намерение да се връщат,за здравеопазване да не говорим,как тогава при тия факти да се сформира гражданско общество.Вие ще кажете,ами ако са сити няма да мислят.Мисленето е процес,който не се влияе от това дали си гладен или наяден.Той е характерен за определена група от хора при даден народ.На това му викат интилигенция,водачи,аристокрация или както щете.Вие ми отговорете има ли го това при нас,и в какви размери.Всеки тръгнал да се показва по телевизията,налапал микрофона и плещи ли плещи глупости от всякакъв калибър.Стиска ли му на някой да излезе в директен двубой с управляващите,с тая прогнила вече каста,която няма намерение да създаде национална доктрина за България. През 1989-година бях на 14-сет години,сега съм на 35.Нашето поколение си изгуби младостта с тия мушмуроци.Лично според мен не ни трябва гражданско общество,а имаме нужда от РЕВОЛЮЦИЯ.Да,революция в истинския смисъл на думата.Имаме подменени ценностти,обърканост в душите.Върху това трябва да се работи г-н Грънчаров,а гражданското общество после.Този народ,трябва да бъде научен да отсява зърното от плявата,и тогава нещата ще си дойдат малко по малко на мястото.
"Този народ,трябва да бъде научен да отсява зърното от плявата,и тогава нещата ще си дойдат малко по малко на мястото." Точно за това говори Грънчаров, Но малко хора разбират смисъла на думите му. Анонимен, Вие също сте от тях. Опитайте се да мислите, да отсявате зърното от плявата, и чяк тогава ще разберете смисъла на това което пише Ангел Грънчаров.
Публикуване на коментар