За безкрайното съществуване на Вселената Димитър Михалчев
Заглавието на разглежданата тука тема ни навежда на два главни въпроса:
1. Има ли съществуването на вселената начало и ще има ли то край?
2. Може ли вселената да бъде мислена като ограничена в пространството?
Двете тия питания могат да бъдат обединени в едно: Има ли светът начало и край в пространството и във времето?
Аз прочетох с интерес автореферата на др. Поликаров и се постарах да го разбера. Но има в него някои неща, които се отнасят до естествознанието и които - изповядвам се - не можах навсякъде да схвана. Едно обаче ми стана ясно: в основата на проблемата, която нашият млад философ обсъжда, лежи въпросът за времето и за неговото отношение към света. А тъкмо тази страна на работата, именно онтологическия аспект на проблемата, не е достатъчно разяснен в труда на др. Поликаров. С оглед на това, ще се спра на трите основни понятия, върху които неговата работа почива: вселена, време и пространство.
Явно е, че под думата "вселена" авторът разбира това, което хората наричат "свят". Едно нещо го има "във вселената", това ще рече: "има го в света".
Сетне: съществува ли вселената от вечност и ще дойде ли време, когато тя няма вече да съществува? Тук думите "вселена" и "свят" са равнозначни. (ОЩЕ >>>>>)
3 коментара:
Съвременната космология точно това твърди – че Вселената е ограничена в пространството и времето. Това е теорията за т.нар. Голям взрив, според която Вселената се е зародила пред 10-20 милиарда години чрез голяма експлозия, при която са сътворени пространството и ремето, които преди това не са същесътвували. Тази теория е несъстоятелна и абсурдна. Модерната косомлогия почива върху Теорията на относителността, която от своя страна е погрешна. Ние не живеем в Айнщайнов, а в Нютонов свят. Освен това наблюденията на потвърждават теорията за Големия взрив. Червеното преместване и фоновото лъчение имат други обяснения. Много от големите структури в космоса въобще не са могли да се образуват в сравнително краткия период от 10-20 милиарда години. Съвременната космология не е наука, а един вид религия.
Какти пише руският физик Йосиф Смулски (Иосиф Смульский – русия има най-добрата школа по физика на света, макар и по-малко нобелисти от американците):
„Мы можем с уверенностью сказать: все, что вымышлено - не существует. Поэтому нет субстанций в виде эфира, поля, энергии, массы. Масса не переходит в энергию, и нет антивещества. Отсутствуют многие частицы, в том числе: фотон, нейтрино, гравитон, кварк, струна… Нет расширяющейся Вселенной и не было Большого взрыва. Нет нейтронных звезд и черных дыр. Нет слабых и сильных взаимодействий в микромире. Масса и энергия - это введенные человеком понятия для описания определенных свойств тел. Реально установлены только три воздействия на расстоянии: между заряженными телами, магнитами и гравитационные взаимодействия между всеми телами.
Мы призываем физиков-теоретиков осмыслить вышеизложенное и критически отнестись к своей работе. Помните, рано или поздно воображаемые построения будут отброшены и ваши труды окажутся напрасными. Мы призываем ученых, отвергающих построения современной теоретической физики: взамен разрушенных иллюзий не создавайте новых.”
Има убедителни алтернативи на Големия взрив като плазмената космология, която изтъква ролята на електромагнитните сили във Вселената за сметка на гравитацията, чиято роля е второстепенна. Виж например
http://bigbangneverhappened.org/
Философски много по-приемлива е неограничена в пространството и времето, вечно развиваща и променяща се Вселена. Пространството и времето по дефиниция не могат да имат начало и край, въпреки измислиците на съвремнните физици и космолози. Същността на пространството и времето е един от най-трудните философски въпроси. Съществуват ли те назависимо от материята? Или са само apriorische Anschauungsformen, както твърди Кант, субективни категории, които ни позволяват да организираме сетивния опит, без самите да са обективни? Аз бих казал, че пространството, макар че всъщност е „нищо”, в някакъв смисъл съществува обективно като вместилище за материалните тела. По-сложен е въпросът с времето. Възможно е то само по себе си да не съществува и в света да има само движения, промяна на положението на телата едно спрямо друго, което ние субективно възприемаме като последователност и „време”.
Тези материали от Михалчев от сп. „Философски преглед” ли са? Той там често е отговарял на читателски въпроси. Азаря Поликаров е интересен и много начетен философ, макар и поклонник на Айнщайн, чиито теории поред мен и мнозина други са погрешни. Нелоша е една от последните му книги „Философска одисея”, издание на БАН, мисля, че все още се намира.
Едната работа на Михалчев е от Философски преглед, а другата е запис на неговото изказване по време на защитата на дисертацията на Поликаров...
Благодаря за информацията! Имам около 20 стари броя на "Философски преглед" и от време на време с удоволствие ги преглеждам.
Публикуване на коментар