Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Да си спомним жертвите на национал-социализма

Да помним - за да не се повтори!

27 януари е обявен за Международен възпоменателен ден на Холокоста от Европейския съюз и от Обединените нации.

На 29 януари учениците от БУ "Нов Живот" в гр. Чикаго разгледаха материали от събития, възпоменаващи Холокоста и подкрепящи борбата срещу антисемитизма.

През периода от 30 Януари 1933 г. (когато Хитлер става канцлер на Германия) до 8 май 1945 (края на войната) жертви от Холокооста са били хора с хомосексуална ориентация, политически противници, цигани, инвалиди, славяни, военнопленици. По различни оценки жертвите на холокоста са между 9 и 26 млн. души, като евреите са около 6 млн., живеещи в 21 европейски страни, подложени на систематична анихилация. Двама от всеки 3-ма евреи живеещи в Европа са били убити от нацистите. Общият брой на жертвите е 6 млн., в това число 1.5 млн. еврейски деца.

250 хил са оцелелите от ужасите на Холокоста, които в момента живеят в Израел.

Като съвременни българи и наследници на добрата традиция и на етническа толерантност, учениците в БУ „Нов Живот” изразиха своето съпричастие и се идентифицираха със скръбта на еврейския народ и всички онези народи, които са дали тежки загуби и жертви по времето на Холокоста. Макар и тук в Америка ние знаем, че евреите, които живееха в България, избегнаха смъртта в газовите камери и концентрационните лагери, но осъзнаваме, че те със сигурност не са били пощадени от отхвърлянето, страха, омразата, унижението и страданията, преживени по онова време. Кулминацията на жестокостите на нацистите са били в Освиенцим, мястото, станало символ едновременно на абсолютното зло и на абсолютния кураж. Разбрахме за ужасите. на Втората световна война в Краков и в Париж.

Концлагерът Заксенхаузен – геометрически проверен образец на фабрика за унищожаване: лагерна болница, където извършвали опити с хората, газови камери, крематориум, имало е даже специален бункер за автоматизиране на разстрела – в тила. През Заксенхаузен са преминали почти четвърт милион души.

В зазоряващия се здрач на зимния студен 21 април 1945 година от плаца на концлагера Заксенхаузен в колони от по 500 човека под охраната на СС на запад се отправили повече от 30 хиляди затворници с пеши марш, който влязъл в историята като „марш на смъртта”. Няколко хиляди загинали по пътя от студ и изтощение. Тези, които изоставали, бивали разстрелвани от охраната. Няколко хиляди от най-различни народности: евреи и цигани от различни страни на Европа, съветски военнопленници, немци, осъдени като противници на режима – последните жертви на нацизма.

Когато на следващия ден съветските войници влезли в Заксенхаузен, малцина могли да излязат да посрещнат освободителите. Останалите в бараките три хиляди пленници били толкова измъчени, че конвоят просто ги захвърлил тук.

В бившата лагерна пералня сега е създадено нещо като актова зала. В нея отделно си припомнят за тези немци, които отказвали да воюват за нацистите: дезертьори и предатели. 30 хиляди смъртни присъди на свои войници е внесъл в съда Вермахта. За Людвиг Бауман напускането на фронта завършило в лагера и камерата за измъчване.
„Десет месеца аз прекарах в камерата на смъртниците, с белезници на ръцете и краката. Измъчваха ме, окачаха ме на стълб, заради това, че не издавах своите другари, които ме укриха. Всеки път, когато се сменяше охраната, аз си мислех: сега или ще ме пуснат, или ще ме убият” - разказва бившият затворник.

„Освободиха ме войниците от Червената армия. За мен това беше спасение. Тогава аз си мислех: на мене те ще си отмъстят за всичко, което немците сътвориха в тяхната страна. Но те се отнесоха към мен човешки” - казва Людвиг Бауман.

Вратата с надпис „Работата ви прави свободни” води към гарата, на името на която е наречен лагерът. На перона някога един след друг пристигали препълнени влакове, в лагера довеждали евреи от цяла Европа, Заксенхаузен бил последният пункт по пътя от Освиенцим.

На 27 януари – денят, когато съветските войници през 1945 година отворили вратата на лагера, името на който по немски е Аушвиц, по полски – Освиенцим, станал синоним на най-страшното престъпление в цялата човешка история, сега е Международен ден на паметта за жертвите от нацизма. До отварянето на вратата на Заксенхаузен тогава оставали още 84 дни.

Да, светът и ние ще си спомняме жертвите на нацизма! Да помним, за да не се повтори!

Хриска Перфанова
БУ "Нов Живот", гр. Чикаго, САЩ

Няма коментари: