Истината за Априлското въстание от 1876 г.

Започвам публикацията на един твърде силен текст, който мен лично ме потресе. Сами ще можете да се убедите като го проследите и прочетете. Заради големината му той ще бъде публикуван в една поредица. Преди няколко дни публикувах един друг такъв текст, именно Американците и Априлското въстание (статия на Дж. Кларк). Интересуващите се от истината за българската история би следвало да прочетат тия текстове. На ония, на които им стигат представите на митологизираната русофилска "българска" история, нека да не ги четат.

И двата текста се публикуват за първи път на български език! Благодаря на г-жа П. Ангелова, историк, която лично ми ги изпрати с предложение за публикуване!

SOUTHEASTERN EUROPE / L’EUROPE DU SUD-EAST, 4, Part 2 (1977), 278-96

ДЖЕЙМС Ф. КЛАРК (Питсбърг, Пенсилвания, САЩ)

СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ КЛАНЕТА

„СТРАДАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ”

от Хенри О. Дуайт и преподобния Дж. Ф. Кларк (1876)

На английски език има три широко-рекламирани „свидетелски” описания на турските зверства в резултат на въстанието от май 1876 г. То започва на 20 април (стар стил), поради което е известно като „Априлското въстание”. Започнало предварително на 2 май (нов стил) в района на север и на югозапад от Пловдив, то било официално обявено за приключило към 26 май. Зле планирано, организирано, ръководено и с лошо въоръжение, един нещастен провал, едва ли изискващ свирепите репресии от башибозуци (местната мюсюлманска полиция от доброволци помаци), репатрирани черкези, а накрая и редовни турски войници. По тази причина „престъплението на века” се превръща в най–големият европейски проблем, ескалира в Руско–Турската война (1877–78.) и приключва на Берлинския конгрес с частичното освобождение и независимост на България. Това прави Априлското въстание най-краткото и най-успешно въстание в историята. Според Х. О. Дуайт (H. O. Dwight), „Бунтът беше най-безумната приумица, която някога е изпращала мъже на смърт”.1

Основен фактор за превръщането на провала в успех са трите разследвания, предприети почти едновременно в края на юли и началото на август, които потвърждават комюникето от Константинопол от Едуин Пиърс (Edwin Pears) в Лондонския вестник Дейли Нюз (Daily News) от 23 юни и по-късно, основано на материали от първа ръка директно от „фронта”, получени и изпратени на Пиърс от Джордж Уошбърн (George Washburn) и Албърт Лонг (Albert Long) и техни колеги от Робърт колеж (Robert College) в Константинопол. Именно статията от 23 юни предизвиква шумния протест в Англия върху „българските ужаси”.2

Трите репортажа, по реда на тяхното публикуване, всичките в Лондон, първите два от американци, са: комюникетата на Дж. А. Макгахан (J. A. MakGahan), в Дейли Нюз, започващи от 7 август от Батак; така нареченият „Предварителен доклад” от Юджийн Скайлер (Eugene Schuyler), генерален консул на Съединените щати в Константинопол, изтекъл до Лондонския вестник Дейли Нюз, 29 август и по–късно публикуван със събраните комюникета на Макгахан; и докладът на Уолтър Беринг, (Walter Bearing) наскоро назначен за младши секретар в Британското посолство в Константинопол, публикуван на 19 септември.3

Зад трите репортажа, директно или индиректно, стоят американците Джордж Уошбърн, изпълняващ длъжността директор на Робърт колеж, и неговия близък колега Албърт Лонг. Сензационният материал, който те дават на Пиърс, и предизвиканият от него фурор и официални опровержения в Англия, кара Дейли нюз да възложи на Макгахан да напише статия за българските кланета, а министър-председателят Дизраели (Disraeli) – в самозащита – да разпореди мисията на Беринг. Уошбърн не само инструктира Беринг, но след това наема Скайлер, с мълчаливото съгласие на американския министър Хорас Мейнард (Horas Maynard), да направи независимо разследване и така да обърка плановете на Беринг.4 (ОЩЕ >>>)

Добави в Svejo