Във формата на сайта Formspring.me, където имам регистрация - там е твърде удобно да се задават въпроси и респективно да се отговаря на въпроси - видях тази сутрин, че ми е зададен хубав въпрос; ето по-долу и въпроса, и моя отговор:Какво мислите за монашеския живот - това бягство от живота ли е, или един от пътищата към Бога. А също и за манастирите ни в АТОН - не се ли отделят прекалено малко средства от държавата?
Монашеският живот е отдаване и посвещаване на една друга форма на живот: живот в духа, духовен живот. Нещо, което огромното множество от материални човеци трудно може да разбере. В никакъв случай не е бягане от живота, напротив, монахът се посвещава на една най-висша и много трудна за живеене форма на живот, именно на духовния живот.
Малцина са способни на това. Иска се силен дух и дълбока вяра. Иска се смелостта да се откажеш от материалното и ефимерното в името на истинското, т.е. на духовното. За жалост, в днешно време сред българите все по-малко млади хора се посвещават на монашеството, което говори за окаяното положение в духовно отношение, в което пребивава народът ни. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Винаги съм се възхищавал на монасите и пустинниците, но не лесно да поемеш по този път. Както каза Джеймс Мейсън във филма „Падането на римската империя”: „Макар че съм философ, съм слаб.” Но си струва човек да се опита да поживее поне като гост в манастир известно време в уединение, молитва и медитация.
А иначе има една хубава книга „Монахът в мен” от австрийския автор Хайнц Нусбаумер, който е живял известно време на Атон, струва си да се прочете, още се намира по книжарниците (5 лв.). Анотация:
„Съвремието ни е белязано от необяснимо противоречие: докато църквите пустеят, все повече хора търсят покоя и безвремието на манастирите или градят собствен опит по поклонническите пътища.
От много години австрийския журналист, католикът Хайнц Нусбаумер се потапя в света на Православието и посещава като поклонник манастирите в планината Атон. Там открива един различен свят, който предлага неповторимо съкровище от житейски опит. Книгата "Монахът в мен" вдъхновява да се впуснем по този древен път на монашеската духовност.”
Публикуване на коментар