По-долу имате възможността да прочетете моя отговор на предизвикателството, което Цв. Тодоров отправи пред мисленето, давайки толкова спорното си интервю пред испанския в-к "Ла Вангуардия":
Лявото мислене винаги се е вдъхновявало от образа на врага, който трябвало да громим. Преди, в ерата на автентичния комунизъм, врагът бяха "капиталистите-изедници". За днешните леви врагът са корпорациите. Сиреч, пак "капиталистите", ала с друго име. Левите явно така добре са чели блудкавото съчинение на Ленин, носещо заглавието "Империализмът - висш и последен стадий на капитализма", че съвсем не могат да отидат отвъд неговите толкова бедни и повърхностни представи за случващото се в съвременния свят.
Цв.Тодоров е умен, интелигентен ляв, което е истинска рядкост - и цяло щастие. При това притежава усвоения френски финес на мисълта, което прави дискусията с него едно приятно изживяване. Разбира се, той подхвърля интересни, заслужаващи по-прецизно вникване тези, за което апелирам. Истината се ражда в полемиката, в дискусиите, в диалога. Само тя е съществена, а не налагането на нечия ограниченост за мащаб на действителността. Изказвайки тия предварителни съображения, да пристъпя към анализа на тезите на знаменития си опонент. Прочее, да отбележа: той съвсем не обосновава тезите си, а просто ги подхвърля, което прави моята задача - да анализирам и опонирам на тях - съвсем нелека. Ето някои възлови момента; останалите бих могъл да проследя в една възможна дискусия, към която приканвам:
Теза 1: "Сега нашите демокрации крият врага в себе си."
Добре звучи, ала дали е вярно, дали е така? За какъв враг, прочее, става дума? Непременно ли трябва да имаме враг, а пък ако нямаме, да си го измислим? Вярно, в обществото има най-различни интереси, но защо на нечии интереси трябва да сложим определението "вражески"? Това, че някой има интереси, несъвпадащи с моите, това не значи, че той непременно ми е враг, с който трябва да се хванем за гушите. В живота несъответстващите интереси се налага да ги съотнасяме и съизмерваме, та да открием взаимно-изгодния компромис. (ОЩЕ >>>)
Лявото мислене винаги се е вдъхновявало от образа на врага, който трябвало да громим. Преди, в ерата на автентичния комунизъм, врагът бяха "капиталистите-изедници". За днешните леви врагът са корпорациите. Сиреч, пак "капиталистите", ала с друго име. Левите явно така добре са чели блудкавото съчинение на Ленин, носещо заглавието "Империализмът - висш и последен стадий на капитализма", че съвсем не могат да отидат отвъд неговите толкова бедни и повърхностни представи за случващото се в съвременния свят.
Цв.Тодоров е умен, интелигентен ляв, което е истинска рядкост - и цяло щастие. При това притежава усвоения френски финес на мисълта, което прави дискусията с него едно приятно изживяване. Разбира се, той подхвърля интересни, заслужаващи по-прецизно вникване тези, за което апелирам. Истината се ражда в полемиката, в дискусиите, в диалога. Само тя е съществена, а не налагането на нечия ограниченост за мащаб на действителността. Изказвайки тия предварителни съображения, да пристъпя към анализа на тезите на знаменития си опонент. Прочее, да отбележа: той съвсем не обосновава тезите си, а просто ги подхвърля, което прави моята задача - да анализирам и опонирам на тях - съвсем нелека. Ето някои възлови момента; останалите бих могъл да проследя в една възможна дискусия, към която приканвам:
Теза 1: "Сега нашите демокрации крият врага в себе си."
Добре звучи, ала дали е вярно, дали е така? За какъв враг, прочее, става дума? Непременно ли трябва да имаме враг, а пък ако нямаме, да си го измислим? Вярно, в обществото има най-различни интереси, но защо на нечии интереси трябва да сложим определението "вражески"? Това, че някой има интереси, несъвпадащи с моите, това не значи, че той непременно ми е враг, с който трябва да се хванем за гушите. В живота несъответстващите интереси се налага да ги съотнасяме и съизмерваме, та да открием взаимно-изгодния компромис. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
12 коментара:
"...пазарен строй"!?! Стига, бе това пък понятие откъде се взе? Да ти припомням ли мисълта на Митеран: " Никога не сме твърдяли, че строим пазарно общество. Ние строим общество с пазарна икономика" Това е нещото , което не разбраха талибаните на неолиберализма.
Грънчаров , Цв. Тодоров не е лъжица за твоята уста. Два пъти по-лаконичен, три пъти по-убедителен от теб.
Днешната глобална криза на капитализма е голяма и сложна тема и съвременните мислители, философи, политолози, икономисти засега сякаш не са състояние да дадат задоволителен отговор за нейните причини, нито да посочат изход. Политиците пък от своя страна всъщност се ограничават до серия от отлагащи действия, без да решат радикално въпроса. Нещата не опират само до елементарния въпрос свобода/несвобода.
Дълговата криза на пръв поглед наистина е резултат от засилване на преразпределителните функции на държавата. Пита се обаче защо особено в последните 50 години тези функции се засилиха и каква е причината за това плъзване към социализъм. Изглежда в някакъв смисъл това е неизбежно, защото хората искат да живеят все по-добре, а ресурсът за растеж на капитализма все повече намалява. Пазарната икономика е изградена върху презумпцията за безкраен растеж, но на една крайна планета с ограничени ресурси растежът не може да е безкраен. Така се раждат частните и държавните дългове, които са резултат от желанието за все повече и повече консумация при ограничени ресурси.
От друга страна не може да се каже, че финансовите пазари са прекалено несвободни, напротив, там свободата в някакъв смисъл е прекалена и именно това доведе до фалити на големи частни институции и банки. Финансистите са идеален пример за един вид. „нетрудови доходи”, както наричаха някои доходи при комунизма. Само че сега това всъщност не са реални, а привидни, фиктивни доходи. От нищо – летящи пъстри хартийки, наречени пари - не може да идва нещо, но на финансовите пазари непрекъснато се генерират „печалби”. Вина тук пак има обаче отново и политиката с хлабавата финансова политика на централните банки, които с готовност рефинансират търговските банки, които пък раздават кредити наляво и надясно.
Ако се запитаме философски за още по-дълбинните причини, вероятно трябва да ги търсим също така в промяна в манталитета на хората и разпространението на хедонизма особено в последните 50 години. Материалните ценности са започнали да доминират и да изместват духовните. Подобно развитите е имало и в древна Гърция, и после в Рим в късната античност и е допринесло за техния упадък. Не знаем обаче каква е фундаменталната причина за това. Медиите, образованието, нещо друго? Може би са виновни и философите, които не са обърнали достатъчно внимание на духовните ценности.
Между другото не надценявайте Швейцария, тя засега изглежда стабилна, но това е доста измамно. Швейцарската икономика е силно доминирана от финансовия сектор и не може да остане встрани от световната криза. Въобще не ясно състоянието на швейцарските банки, които са прекалено малко на брой и прекалено големи спрямо общата швейцарска икономика.
Между другото има студия на OECD, според която най-добре се справят с кризата скандинавските страни – Дания, Норвегия, Швеция и Финландия, защото най-добре съчетавали благоприятен климат за растеж с висока социална защита. Това на пръв поглед е доста странно и противоречи на Вашата пледоария за либерализма, защото скандинавските държави са си направо социалистически, само че без политически репресивен апарат. Нещата опират явно до оптималната комбинация на растеж с преразпределителна справедливост. Не бих искал да изтъквам Скандинавия за модел, за моя вкус там има прекалено голяма „социалка”, както казват руснаците, но балансът все пак е важен. Във всеки случай класическите либерални рецепти са прекалено елементарни за 21-и век.
А финансовите „пазари” пък напълно са се откачили от реалната икономика и водят някакво собствено, самодостатъчно съществуване и не желаят държавна намеса. Само че когато закъсат и фалират, се обръщат за помощ към същата тази иначе омразна държава, за да ги спасява.
Западной модели капитализма осталось 3—4 года. Это конец игры. Финансовая система убивает реальную экономику. С таких признаний начался 42-й Всемирный экономический форум в Давосе с оптимистичным названием «Большая трансформация: создавая новые модели».
У западной модели свободного рынка осталось 3—4 года для того, чтобы измениться, заявил в самом начале давосской встречи Дэвид Рубинштейн, управляющий инвестфонда Carlyle.
«Если не изменимся, то скоро проиграем», — говорит он, имея в виду конкуренцию с развивающимися странами, в которых государство играет более заметную роль в экономических системах, чем в США и Западной Европе.
«Для капитализма, в условиях которого мы живем и который мы считаем лучшим в мире из всех возможных типов капитализма, это будет конец игры», — пожаловался Рубинштейн, который по итогам 2011 года получил в Carlyle бонус в $134 млн.
http://www.gazeta.ru/financial/2012/01/25/3974233.shtml#
Интересен пример е микроскопичната страна Исландия с 320 000 жители, която се славеше като много стабилна и с висок стандарт, но фалира, защото се отдаде на неолибералната пазарна религия. Там започнаха безумни финансови спекулации, които доведоха страната до пълен банкрут. На повърхността Исландия изглеждаше уютно общество на благоденствието, но под повърхността царяха корупция и некадърност. Страната беше управлявана от една плутокрация, затънала в далавери, „печалби”, премии, яхти, луксозни недвижимости. В резултат на катастрофата инфлацията скочи неимоверно, а доходите на исландците днес са се стопили наполовина. Така че либералните рецепти може да са и опасни, защото в Исландия се вижда както може да стане, ако държавата се откаже от регулативните си функции и предостави всичко на прословутите „пазари”.
В този смисъл Исландия е една лаборатория, в която ясно се вижда какво по всяка вероятност ще стане в много по-голям мащаб с ЕС и САЩ в близко бъдеше. Всъщност то вече става пред очите ни.
Това е кратко съдържание на трисериен филм на Михаил Леонтиев по руската телевизия.
1-я cерия
Породившая это банкротство паника дала старт мировому финансовому кризису и подвела супердержаву к краю пропасти. В 1-й серии фильма приводится подробная хронология первых дней "кошмара", описываются лихорадочные поиски способа удержаться на краю, предпринимавшиеся американской администрацией и федеральной резервной системой, а также рассматриваются причины того, что случилось – в том числе прослеживается история того, как некогда сильный, обеспеченный золотом американский доллар постепенно превратился фактически в фальшивые деньги, не обеспеченные ничем реальным.
"Источником кризиса 2008 г. стали самые богатые и могущественные. И именно потому, что они – самые богатые и могущественные. Богатый – это тот, у кого много денег. Деньги можно напечатать. Однако нам известно, что если просто напечатать деньги, а количество товаров останется такое же, то товары просто станут стоить дороже или, что то же самое, деньги обесценятся. Тут нужен фокус. Нужен некий товар, который способен поглотить эти необеспеченные деньги. Этот товар – акции, ценные бумаги. Первичные акции, которые выпускаются ради привлечения инвестиций в перспективные отрасли бизнеса, скоро начинают жить своей отдельной жизнью, никак не связанной с этим бизнесом. А затем выпускаются и вторичные акции. Все это – фондовый рынок, где перепродаются, перекупаются и страхуются не металлы, нефть или компьютеры, а абстрактные цифры. В отличие от реального капитала, материальных активов, это фиктивный капитал и под него можно выпускать фиктивные, ненастоящие деньги. Если люди в эти деньги верят и держат их, ничего не происходит, но как только они перестают в них верить – наступает кризис".
В 90-х годах рост денежной массы в США в три раза опережал увеличение объемов ВВП. Доля ВВП США от мирового составляет около 20%, а доля США в мировом потреблении – 40%. То есть американцы тратят в два раза больше, чем производят. Как заметил один американский сатирик: "Теперь нам поставляют не только товары, но и деньги, чтобы эти товары приобрести". Накануне кризиса федеральный долг США превысил отметку в 9 трлн.долларов. А если прибавить к нему долги американских корпораций, штатов, городов, домохозяйств – сумма будет порядка 50 трлн.
"С экономикой, которая устроена на ненастоящих деньгах, рано или поздно происходит то же самое, что с пациентом, которому перекачали ненастоящую кровь. Какое-то время он походит, а потом у него начнутся проблемы. Системные".
http://iliaganchev.blog.bg/politika/2010/06/24/poslednata-kriza-na-kapitalizma.566776
2-я серия. "Как они "лечились""
И даже стал показывать рост. Каким образом этого удалось достичь? И что эти успокоение и рост на самом деле означают?В 2009 г. по данным ВТО падение мировой торговли (реального сектора экономики) составило 12%. Это тот же темп падения, что был в годы Великой Депрессии. Но тогда доля реального сектора в американской экономике составляла 80%, а теперь – только 20%. Вся антикризисная денежная накачка администрации президента ушла в финансовый сектор, что и создало видимость роста и восстановления после кризиса.На начало кризиса США потребляли больше, чем зарабатывали, на 3 трлн.долларов в год. И эти долги растут. И когда-нибудь будет достигнут предел. Когда именно – никто не знает. Однако, факт: если вы ничего не чините, а только вышибаете опору за опорой, рано или поздно это рухнет."Когда наркоману дают уколоться, алкоголику – опохмелиться, это очень помогает. Но как назвать доктора, который не знает других средств лечения болезни? Или доктор их не знает, или больной неизлечим. Финансовый кризис ослабел, банки получили вновь напечатанные деньги. Но ликвидированы ли причины, которые привели к кризису? Нет, они загнаны только глубже".Экономический дефолт, который означает катастрофу национального масштаба, США не могут признать. Их лечение – эмиссия новых долларов, печатание ненастоящих денег до тех пор, пока весь мир продолжает принимать их за настоящие. Нынешнего главу Федеральной Резервной Системы США Бена Бернанке даже зовут "Бенни-вертолет" - за то, что он сказал как-то, что при необходимости деньги можно разбрасывать с вертолета"."Деньги, которые напечатала ФРС США – неабсорбируемая экономикой денежная масса. Она ищет выхода и отправляется на внешние рынки. И мы видим, какой был активный рост рынка и в России, и в Китае, и в Латинской Америке, по всему миру. Куда пришли эти… ну, собственно, фальшивые деньги"."Доллары, которые приходят в Китай, утилизируются последним: Китай покупает на них американские облигации, то есть отправляет доллары обратно. Фактически Китай пока предпочитает покупать американские долги. Но если в один прекрасный день Китай перестанет это делать (а Китай уже озабочен этим), у Америки возникнет большая проблема. Уже сейчас успех или крах США ставится в зависимость от настроения и поведения китайского правительства. И это плохая идея. Это пахнет утратой суверенитета".
3-я серия. "Конец американской мечты?"
Но мир так устроен: рано или поздно он вернется в равновесное состояние. Как бы тяжело ни было, он вернется. Когда это случится, сказать трудно. Но, наверно, ждать осталось не очень долго, процесс-то набрал большие обороты."2011 и 2012 годы – это время, когда угроза дефолта может возрасти многократно. Судить об этом можно по динамике изменения цен на казначейские обязательства. И как только они начнут сильно падать, это будет означать, грубо говоря, что пришел последний час".Американская мечта, которая издавна влекла в США толпы иммигрантов и которая гласила: "следующее поколение будет жить лучше нынешнего" - она закончится. Питер Питерсон, миллиардер, бывший министр у Никсона, вырос в бедняцкой семье выходцев из Греции. Его отец был посудомойкой и всю жизнь копил гроши. Сам Питер Питерсон считает, что американская мечта, которая в его случае полностью осуществилась, отныне находится в опасности. Он замечает, что нынешнее поколение американцев "проело" жизнь двух последующих.Социальная инфраструктура, медицина, даже оборона, которые находятся в состоянии замаскированного банкротства… Когда-нибудь федеральная система уже не сможет и дальше поддерживать достигнутый уровень. По состоянию пенсионной системы можно смело судить о том, что нынешнее поколение американцев будет на пенсии жить хуже своих родителей, а следующее поколение – хуже нынешнего.Если Америке придется все-таки учиться жить по средствам, это будет нелегкое испытание. П.Питерсон: "Нам придется тратить намного меньше, что только усугубит падение потребительского спроса. Придется гораздо больше сберегать. Это будет период серьезного воздержания"."Последним бастионом на пути полномасштабного кризиса была совсем не ипотечная система. Последний бастион, удерживающий доллар и рынок — это американская военная мощь. Вера в способность ее использовать. Вот в тот момент, когда мир увидит, что Америка уже не хочет или не может за это платить, рухнет все".
Разбира се, Леонтьев е придворен журналист на Кремъл, но правилно е схванал порочността на американския капитализъм. Много е жалко, че големият американски експеримент с демокрацията неудържимо се приближава към своя край. Впрочем положението на Европа не е по-добро.
Като европейци можем да се подиграваме на необразоваността, на елементарната комерсиална масова култура и на примитивния консуматизъм на американците, но трябва да признаем, че американската военна мощ е единствената преграда пред световната хегемония на недемократични режими начело с Русия и Китай. За съжаление Америка сама се вкара в капан, от който изглежда няма измъкване.
Неолиберализм, который возник примерно в 1980, привел к возникновению либеральных институциональных структур в США, Великобритании и многих других (но не всех) странах, и, таким образом, на глобальном уровне, где главные экономические институты приняли неолиберальную модель. Экономический кризис, который начался в 2007-08, возник первоначально в США и возник из неолиберальных институтов в США и глобальных экономик.
Исследование процесса, который привел к нынешнему, показывает, почему и как либеральная институциональная структура имеет тенденцию вызывать на практике тяжелый структурный кризис накопленияvi. Наше исследование будет обращать главное внимание на экономику США, где и возник нынешний кризис. Неолиберализм в США привел к появлению трех процессов, которые привели к нынешнему кризису: 1) растущее неравенство между заработными платами и прибылями и между предприятиями; 2) ряд крупных пузырей активов; и 3) финансовый сектор, который стал сильно вовлеченным в спекулятивную и связанную с рисками деятельность.
http://www.alternativy.ru/ru/node/1222
В някаква степен може да се каже, че Америка вече се е превърнала в колония на Китай с оглед на огромната си задлъжнялост към Китай. Китайците все по-неохотно приемат американските долари като "заплащане" за своя износ в САЩ и може би не е далчен момента, в който въобще ще се откажат от долара, а това ще е страхотен удар за Америка.
ение (Поль Жорион, «La Tribune», Франция): Наше будущее, даже наше спасение, зависит не от экономистов и руководителей.
Капитализм всегда был нестабильной системой, ибо постоянно вызывал концентрацию собственности, которая в итоге затормозила работу всего механизма. При каждом кризисе капитализм спасают путем всеобщей мобилизации.
Но мир изменился: истощение планеты, прекращение колониальной активности, задолженность западных экономик, появление новых конкурентов — ограничивают поле для маневра. Но главное – капиталистическая система стала жертвой собственной сложности. Машина остановилась от износа ее финансового сердца. И тем не менее, продолжают применять старые рецепты.
Каждый день исчезают целые сферы деятельности. Рынки не имеют понятия о том, что надо делать. Руководители заключены в рамки современной экономической науки. Выборы ничего не изменят. У политиков больше нет поля для маневра. Единственное, чем они занимаются, это делают вид, что рычаги управления в их руках.
Публикуване на коментар