Доколко простотията и олигофренизма са разпространени сред днешните млади хора, в частност сред студентите?

Лидия Стайкова в коментар под заглавие Луда, проста или и двете? публикува едно любопитно клипче, ето това по-долу; вижте го първо, ако желаете, а пък след това можете да прочетете и мой коментар по повода, който написах в нейния блог, опитвайки се да предизвикам разговор или дискусия по темата какви са българските студенти днес; ето, прочее, самото клипче:



На мен ми е интересно да разбера доколко това същество е типично или, както се казва, представително за студентското съсловие днес - или наистина е нелепо отклонение, нещо абнормно, сиреч ненормално, лудешко, както смята авторката?! Ако има някой представа за това, нека да ми каже и отговори: доколко това, да го наречем, момиче, олицетворява някакъв разпространен манталитет, и колко именно този манталитет е разпространен сред днешните студенти? (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo