Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 14 март 2012 г.

На България не ù трябват млади будни хора, не ù трябват бунтари!!!

На едно място попаднах на интересен блог (сайт), правен от млад човек; името му е Николай Делчев; зачетох се, намерих хубави, смислени текстове. Иска ми се да направя малък приятелски жест към автора на този блог - прекрасно ще бъде ако има повече млади хора като него! - и затова решавам да рекламирам блога му, като го представя тук с една негова публикация; отбелязвам, че съм съгласен с всяка дума в нея; слагам в блога си друго заглавие, за да не преча в търсачките на оригиналното заглавие; ето и самия текст:

(хляб) и зрелища” и… разочарование

На България не ù трябват млади будни хора, не ù трябват бунтари!!! Не ù трябват хора, решили да променят страната с идеите си!

В България НЕ Е необходимо да се разрешават или най-малкото повдигат проблемите в здравеопазването, образованието, земеделието, проблемите с корупцията, безработицата, бедността, справяне с финансовата и икономическа криза!!! (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

3 коментара:

Анонимен каза...

Аз ще ви кажа какво й трябва на България и всички други посткомунистически страни. В тези страни промените са само козметични и ако искат решително да скъсат с миналото и да дръпнат напред, ето една програма минимум, без която нещата никога няма да помръднат:

1. Разкриване на всички прегрешения и престъпления на комунизма.
2. Наказание поне за най-фрапантните участници в престъпленията на комунизма, вкл. на най-високо ниво без увъртания за давност, недоказуемост и пр.
3. Разпускане и забрана на комунистическата партия и Комсомола и забрана за създаване на каквито и да било организации-наследници, както и конфискация на цялото партийно имущество
4. Разпускане на всички тайни служби и целия репресивен апарат без изключение
5. Пълно отваряне на архивите на тайните служби и комунистическата партия
6. Изключително широкомащабна лустрация
7. Разкриване на цялата комунистическа агентурна мрежа в ЕС и НАТО
8. Прекратяване на всякаква подривна и агентурна дейност в страните от ЕС и НАТО
9. Публично признание за съществуването на дългосрочна комунистическа стратегия за дезинформация и подчиняване на Запада, приета още в 1958-60, част от която са “демократичните“ промени след 1989 и отказ от нейното изпълнение

Анонимен каза...

Добър текст и напълно верен, според мен.
"Да отбягват различните, идейните, желаещите промяна, желаещите развитие хора."
Напълно съм съгласен. Комформизмът в българското общество е придобил ужасяващи размери. В отделните групи и в обществото като цяло властва груповият (стадният) манталитет и ако си по-различен от групата, не те чака нищо хубаво. Трябва да си точно като стадото. Явно за най-голяма ценност се смята всички да са еднакви и различните не са желани.
Най-добре е да си "послушен", да не се обаждаш много и ако нещо не ти харесва - това си е само твой проблем. На всеки, който нарушава блатното спокойствие, му се дава да разбере по един или друг начин, че "или ще става като нас, или да се маха."
И между другото, това не са клишета, които просто повтарям, а мои собствени наблюдения. Студент съм в минаващ за престижен университет в София и мога да кажа, че комформизмът е масово разпространен и сред "младите", и сред "старите" - а се предполага, че студентите са най-динамичните и най-свободолюбивите хора в обществото.

Никола

Анонимен каза...

Поправка - да се чете "конформизъм".

Никола