Преди няколко дни поставих интересен казус - виж Казус: Има ли книги, в които авторът не е казал абсолютно нищо? - явяващ се частен извод от една моя дълга полемика с млад човек, който е известен с това, че е прочел много книги, ала малко или почти нищичко не разбрал от тях: Христо Блажев. За него, примерно, представете си, Библията нямала никакъв, абсолютно никакъв смисъл - твърдение, което ми дава основание да твърдя, че проблемът на този младеж е свързан с крещящото му неумение да разбира. Особено пък да разбира един по-богат, многоизмерен смисъл.
Е, аз съм философ, т.е. професията ми е да обучавам млади хора в това ценно нещо: да разбират, да постигат смисъла, да схващат, а на тази основа да започнат и основателно да мислят, сиреч, главите им да не са им само за украшение, а да започнат да раждат мисли; та затуй си пожертвах от ценното време, за да поспоря с този младеж. Ето как ми е отговорил, което показва, че ситуацията с разбирането при него специално е твърде тежка; не му се удава да разбере почти нищичко, а си пердаши да пише каквото му дойде на акъла; ето, подивете му се: (ОЩЕ >>>)
Е, аз съм философ, т.е. професията ми е да обучавам млади хора в това ценно нещо: да разбират, да постигат смисъла, да схващат, а на тази основа да започнат и основателно да мислят, сиреч, главите им да не са им само за украшение, а да започнат да раждат мисли; та затуй си пожертвах от ценното време, за да поспоря с този младеж. Ето как ми е отговорил, което показва, че ситуацията с разбирането при него специално е твърде тежка; не му се удава да разбере почти нищичко, а си пердаши да пише каквото му дойде на акъла; ето, подивете му се: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
4 коментара:
Изглежда Истината е твърде непонятна за младежи като споменатия Христо. Жалко. Ясно е, че за подобни създания всякакви обяснения и доводи ще бъдат преливане от пусто в празно. Господ дава, но в кошара не вкарва...
Радослав Михайлов
ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛА ПАВЛА
КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ
4:10 Тоя, Който е слязъл, е същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко).
4:11 И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,
4:12 за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;
4:13 докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;
4:14 за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости;
4:15 но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос,
4:16 от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.
4:17 Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум,
4:18 помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им;
4:19 които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.
4:20 Но вие не сте така познали Христа;
4:21 понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса),
4:22 да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти,
4:23 да се обновите в духа на своя ум,
4:24 и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината.
4:25 Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.
4:26 Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;
4:27 нито давайте място на дявола.
4:28 Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда.
4:29 Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;
4:30 и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението,
4:31 всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;
4:32 а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.
То нее койзнае колко трудно за разбиране,ама...!
Румен Бърцов
Книги, в които авторът да не е казал абсолютно нищо в буквалния смисъл на думата, разбира се, няма, но има много книги, в които наистина няма нищо съществено или ново. Да не забравяме, че човечеството пише от поне 5000 години, така че е действително трудно да се каже нещо ново и важно. Това важи особено за философията с нейната 2500-годишна история.
Жалко е също така, че повечето антични книги са загубени. Особено унищожаването на Александрийската библиотека (станало при неизяснени до днес обстоятелства) е може би най-голямата интелектуална катастрофа в историята на света досега. Днес от повечето антични философи например разполагаме само с фрагменти и преразкази на техни трудове.
Между другото има хубав нов филм за късната античност, Александрия, библиотеката и прочутата математичка, астрономка и философка Хипатия с Rachel Weisz – „Агора” (2009). До неотдавна се намираше изцяло в youtube на италиански, сега италианската версия е изчезнала и има само испанска. На италиански обаче поне аз го разбирах по-добре:
http://www.youtube.com/watch?v=QojQH94RZ7A&feature=related
Основна вина за унищожаването на античните ръкописи и знание във филма носят християните. Мисля, че това е исторически факт, който не може да се отрече. Гибелта на античната цивилизация забавя развитието на човечеството поне с 1000 години. Иначе този филм не доби съществена популярност по понятни причини – кой би се заинтересувал от нещо интелектуално? Масите предпочитат холивудските екшъни.
А иначе Франсиз Бейкън е казал: някои книги трябва да се опитат, други да се погълнат, а малко на брой да се сдъвкат и смелят, т.е. някои книги трябва да се четат само отчасти, други да се четат, но не с любопитство, а малко на брой да се прочетат изцяло, с усърдие и внимание.
Колкото до Ленин, много от неговите писания наистина не представляват особен интелектуален интерес. Само че комунистическите стратези до днес черпят вдъхновение от някои негови трудове и идеи, използвайки например диалектическия метод, съветите на Ленин за системна измама и двуличие, в съвременна терминология – дезинформация, ленинския „пролетарски интернационализъм”, ленинските принципи за колективно партийно ръководство, за равнопоставеност и дружба между комунистическите партии по света и др. В този смисъл кремълските стратези остават по принцип ленинисти и ленинизмът съвсем не е забравен и отречен. Затова и днес трябва да се четат Маркс, Енгелс, Ленин, Мао и т.н., но не догматично и по принуда, както преди 1989 или пък поради мазохизъм, а за да се схванат тактиката и стратегията на комунистите в съвременния свят.
Александрийската библиотека е унищожена основно от мюсюлманите, които топлят баните си с безценните ръкописи. Грях на християните е унищожението на писанията на маите, една истинска трагедия, която може би ни пречи да разберем колко напреднал действително е бил древния свят. Аз обаче бих се въздържал от крайна оценка като тази, че края на античността забавя човечеството. Не забравяйте, че има огромни области от света, незасегнати от напредъка на християнството или исляма. В тях също ги няма проблясъците, които търсите. Също така, макар и с ценни постижения в областта на архитектурата и философията, в античността липсват изумителните постижения на старите египтяни, като великите пирамиди. Стига, разбира се, пирамидите наистина да са египетски...
Загубата на знания не е само приоритет на онази историческа епоха.
Публикуване на коментар