Отдавна се е превърнало в клише твърдението, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Не е клише обаче, че когато направим първата крачка по този път, нямаме и най-малка представа къде ни води. Почти винаги нямаме представа и след първия километър, а не рядко разбираме къде ни е водил чак пред портите на ада, или дори отвъд тях.
Не ми се иска да напомням някои от най-известните примери от последните два века за първи стъпки с най-добри намерения, но все пак ще спомена за огорчените германци в мюнхенските кръчми от несправедливите клаузи на Версайския договор (неговия аналог на Балканите – Ньойския, все още трови взаимоотношенията на иначе способни да си прекарват весело на маса съседи) през 1923 г. Лидерите, яхнали справедливото им недоволство по онова време, успяха да докарат страната им и цяла Европа до може би най-големия колапс на Западната цивилизация.
Ще спомена също и недоволството и гнева на стотиците хиляди земеделци, търсещи по-добър живот в новите промишлени центрове на Англия и Франция от средата на XIX век, които справедливо най-малкото според тях самите търсеха изход от социалното неравенство по пъбовете и локалите. Техните първи крачки доведоха до най-жестокия социален експеримент, коствал живота на десетки, а може би дори стотици милиони хора по света и неизживяните им блянове до ден днешен битуват в главите на мнозина. (ОЩЕ >>>)
Не ми се иска да напомням някои от най-известните примери от последните два века за първи стъпки с най-добри намерения, но все пак ще спомена за огорчените германци в мюнхенските кръчми от несправедливите клаузи на Версайския договор (неговия аналог на Балканите – Ньойския, все още трови взаимоотношенията на иначе способни да си прекарват весело на маса съседи) през 1923 г. Лидерите, яхнали справедливото им недоволство по онова време, успяха да докарат страната им и цяла Европа до може би най-големия колапс на Западната цивилизация.
Ще спомена също и недоволството и гнева на стотиците хиляди земеделци, търсещи по-добър живот в новите промишлени центрове на Англия и Франция от средата на XIX век, които справедливо най-малкото според тях самите търсеха изход от социалното неравенство по пъбовете и локалите. Техните първи крачки доведоха до най-жестокия социален експеримент, коствал живота на десетки, а може би дори стотици милиони хора по света и неизживяните им блянове до ден днешен битуват в главите на мнозина. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар