Имам едно отдавнашно есе на тази тема, което влезе като въведение в моята книга ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ (с подзаглавие Етика на достойнството), която пък в един момент реших да преработя и да я превърна в учебно помагало по предмета ЕТИКА, изучаван както в гимназиите, така и в някои университети. Тия дни ровя из книгите и учебниците, писани от мен през годините (понеже все пак дойде новата учебна година и искам да подготвя някои нови неща за нея) и покрай тази работа ми се яви идеята: да взема и да изпратя написаните от мен учебници и учебни помагала по философските предмети в Министреството, та най-сетне да участвам в процедурите по т.н. "конкурси" за одобряването на "държавно приемливите" учебници. Както и да е де, аз за тази идея ще пиша по-подробно тия дни, а сега ми хрумна да публикувам това есе в блога си, понеже откривам, че то не е досега било публикувано в интернет - както ме информираха търсачките. Та ето сега публикацията на този текст, писан преди години:
“Какво е човекът?” (“Какво е това човек?”) е знаменитият въпрос на Имануел Кант, който той постави за център, средоточие на своята философия. А иначе това е въпрос, който едва ли някога ще престане да интересува човека; така или иначе човекът най-много занимава човека. Европейската култура и цивилизация започва с надписа върху фронтона на храма в Делфи (“Познай самия себе си”), който Сократ приема за девиз на своя живот и на своята философия. Не мога да приема, че питането за човека е въпрос, който интересува само “философите”, т.е. е “чисто философски въпрос” – и в същото време изпълнен с безразличие за хората. Това е преди всичко един действително човешки въпрос, който касае всеки един от нас. Станало е така, че именно философията (като дълбок израз на човешкото), “се занимава” най-вече с темата за човека – и по този начин задоволява една съвсем човешка потребност, нуждата от разбиране на самия човек. (Но нима и изкуството, или религията, дори и много от науките не са насочени в корените си към проблематичността на човека за самия човек?!) Интересно е да се запитаме как “звучи” този вечен въпрос днес, за нас, съвременните хора, живеещи в началото на третото хилядолетие - не е ли така? (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
12 коментара:
Много философи гадаят какво е човекът, но нито един не е отговорил на въпроса: Защо е създаден човекът?
Mel Izet
Ангел Грънчаров: Аз съм отговорил :-) Не съм първият, но давам категоричен отговор на въпроса защо е създаден човекът. Отговорът ми е изключително прост: човекът е създаден за да бъде човек в истинския смисъл на тази дума. Другояче казано, да бъде човечен. А нашата човечност произтича от свободата ни. Извод: човекът е създаден да бъде свободен! Това е разгадаването на загадката на човешкото битие и на човешката "същност". Свободата е разгадаването на загадката на човека - и на тайнството на живота. Справка за този мой отговор: Библията, историята на първия човек, историята на Адам. Оттам черпя този смисъл...
Лесен въпрос:
Човекът е бозайник от разред Примати. Не е "сътворен" с определена цел, не е създаден от някакъв свръхестествен агент, а се е появил като резултат от еволюционния процес, на който е подложен всеки жив организъм на планетата. В сегашния си вид човекът съществува от около 100 хиляди години.
Тематиката е много интересна!
Искате да кажете, че човекът е просто едно животно сред животните?! А как, позволете да запитам, се е появила духовността, как се е появил духът у човека? Отгде се е взел?
Зер, човекът не е само животно, а се отличава от животните по това, че мисли, че има душа, а пък душата е едно проявление на духа...
Не съществува дух в смисъла, в който го разбирате. Вие го разбирате като нещо, което може да съществува отделно и независимо от тялото, а такъв дух няма. Всичко е резултат на биохимичната и електрическа дейност на мозъка.
В този смисъл да, човекът е "просто едно животно сред животните". В което няма нищо лошо. Напротив, повод за удивление и гордост е :)
Това, което "ерезултат на биохимичната и електрическа дейност на мозъка" няма никакво отношение към духа. Явно някои не разбират какво означава думата дух, тоест, затънали са в най-презрян вулгарен материализъм. Трябва да почетат нещо, за да проумеят за какво изобщо става дума когато се употребява думата ДУХ. Примерно, моята дисертация, която е писана именно с цел да помага на болни от материализъм мозъци може много да помогне в това отношение. Нейното заглавие е УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА, т.е. е таман по тия проблеми. Има я и онлайн някъде...
Съжалявам, Грънчаров. Науката казва друго.
По тези въпроси науката не казва и не може да каже нищо - по причина на това, че тъкмо по тези въпроси науката е съвсем сляпа, няма и глуха. Тя не е компетентна да решава тия въпроси... те не са по силите й...
Казвате, че духа не може да има нещо общо с биохимични процеси и физиология? Това според мен е същата грешка като на тези, които твърдят че такова нещо дух няма, просто защото еволюционната теория е вярна. Това, че тя е вярна е ясно- тя е най-величественият механизъм във Вселената (и то не само в нашата й част), обаче духа си го има, макар и да е възникнал от еволюцията на разни взаимодействащи бездушни и неинтелигентни компоненти ... Това не принизява духа по никакъв начин, но величието на духа съвсем не значи, че в дуализма има нещо вярно. Човешкият дух е ВЕЛИК защото все пак е възникнал поради велик механизъм- еволюцията.
А защо съществува човека- просто защото е неизбежен резултат от еволюцията.
Науката все пак има какво да каже за духа. Може и да не сте съгласен, но известно запознаване с Марвин Мински:
http://en.wikipedia.org/wiki/The_Emotion_Machine
и тук
http://en.wikipedia.org/wiki/The_Society_of_Mind
може да ви покаже и друга гледна точка (сигурно и в руската уикипедия има по темата, ако английският е проблем).
Също и запознаване с философията на Даниъл Денет ще ви покаже и другата гледна точка:
http://en.wikipedia.org/wiki/Daniel_Dennett
Еволюцията няма никакво отношение към духа, понеже духът принадлежи към света на вечните, а не на временните (и изменчивите) неща...
Повтарянето като мантра на думата "еволюция", което е досущ същото като повтарянето от страна на комунисто-марксистите на думата материя, с нищо не може да помогне на тия, които са се хванали за съответната дума като удавник за сламка. Магическите заклинания не помагат, особено пък в сферата на науката или на философията. Тия, дето са се опитали да изведат душевното и духовното от нервно-физиологичното (примерно един Лесли Уайт) са създали най-смехотворните "теории", които изобщо човек може да си предтави. Големи веселяци са тия вулгарни материалисти-еволюционисти :-)
Казвате, че "Еволюцията няма никакво отношение към духа, понеже духът принадлежи към света на вечните, а не на временните (и изменчивите) неща..."
Добре а що е вечно и изменчиво- опираме до понятията за време. Времето за мен е нещо трудно за анализиране/ дефиниране (не съм запознат особено с така наречената философия на времето). Въпроса какво е времето е струва ми се един от най-фундаменталните но не изключвам дори и възприятието за него да е всъщност плод на еволюцията.
Вие явно сте дуалист, обаче дори и някои съвременни форми на дуализма приемат, че духа ако и да е различен от неодушевената материя, все пак е възникващ (емерджентен както е модерно напоследък да се казва) от нея.
По принцип всъщност въпреки, че препоръчах Денет и философията му, въобще не съм казал че съм абсолютно съгласен с него (той е войнстващ атеист, е аз определено дори не съм атеист) обаче пък и пълното пренебрегване на еволюцията не е продуктивно.
В крайна сметка обясненията на еволюционната психология за възникването на неща като съвестта може да са верни, обаче това не прави Престъпление и наказание по-малко велика литературна творба. Какъв е проблема тогава с твърдението, че чозешкия дух пораждащ се от взаимодействието на бездушни части и е плод на еволюция? Духът веднъж породил се, вече Е.
Личи си, че съвсем не сте се занимавали с онтология. Такова нещо като "пораждане" на духа от материалното са невъзможни и абсурдни - и това си е чист материализъм. Не, аз не съм дуалист, аз съм идеалист. Позанимавайте се с Платон ако искате и ще разберете по най-убедителен начин защо духовното не може да се породи от материалното, от бездушното.
Публикуване на коментар