Източник на изображението
петък, 23 ноември 2012 г.
Толкова удобната за господстващата ченгесаро-кагебистка олигархия теза "Всички са маскари!", пак е на ход...
Източник на изображението
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Ако изключим ДСБ, за която наистина трябва да има ОТДЕЛНА ГОЛЯМА ТАБЕЛКА, СОЧЕЩА В ОБРАТНА ПОСОКА, това изображение за съжаление е много близо до истината. Именно това беше смисълът на „промяната”.
Анатоли Голицин:
„Два подхода са възможни към развитията в бившия Съветски съюз и комунистически Китай. Първият е подходът на човека от улицата, който безкритично приема онова, което вижда по телевизията и печата, официалните руски изявления и символични актове като премахването на избрани статуи на Ленин и Дзержински и снимки на празни рафтове в магазините. На тази несъстоятелна основа той вади далеко отиващи заключения, че руснаците умират от глад, че комунизмът е рухнал, че СССР се е разпаднал, че комунистическата партия е забранена, че “студената война” е свършила и че всеки момент може да избухне гражданска война. Той интерпретира реформите в Русия, за които чете във вестниците и за които гледа “анализи” по телевизията, като спонтанен продукт на истински политически натиск и поради това развива свръхоптимистични надежди за бъдещето на демокрацията в Русия.
За съжаление именно този подход на човека от улицата доминира умовете на западните политици.
Алтернативният подход и да се изучава дългосрочната комунистическа стратегия, приета през 1958-60 и да се проучи пълното значение на прехода от “диктатура на пролетариата” към “общонародната държава”, който е постигнат от руското “развито социалистическо общество”.
На този документиран фон политическите и икономически реформи и “демократизацията” на Русия може да се разглеждат като планиран продукт на двайсет и пет годишна подготовка и репетиции в СССР и Източна Европа.
Липсата на откровеност и обществен дебат в Русия по тези и други фундаментални теми показва, че „гласността”, „демократизацията”, премахването на статуи и привидната забрана на комунистическата партия не са нищо повече от козметични промени. Без свободни и открити дискусии не може да се появи автентична опозиция и да замести сегашната псевдоопозиция.
Съветските стратези реформираха своята система, въведоха своя собствена система на псевдодемокрация и направиха промени в икономиката. Те замениха остарялото и дискредитирано управление на комунистическата партия с нова, контролирана масова политическа структура. Но при това те запазиха същия политически елит, същата армия с нейните политически комисари, по същество същото разузнаване и тайни служби и други елементи на бившата съветска система като Института на Арбатов за изследвания на САЩ и Канада и други ключови институции като Института за Европа, работещ под надзора на Академията на науките.
Политическият елит все още се състои от 25 милиона „бивши” комунисти и 50 милиона млади комунисти, които са най-активният политически елемент в Русия и „независимите държави” и държат реалната власт. Този елит създава, инфилтрира и направлява новите партии и опозиционни групи, дори антисемитските, според изискванията на стратегията. Елитът получава указания чрез различни държавни и полуофициални канали. „Реформираният” КГБ и неговите агенти продължават да са активни, особено в чувствителни области като антисемитските операции, където използват опита на тайната полиция, наследен от царисткия и сталинисткия период. Политическият елит не смята комунизма за разгромен. Напротив, той вижда „реформите” и демократизацията като средство за продължаване на своята отдавнашна стратегия за „конвергенция” и победа над Запада.
Само че няма автентична, широко базирана, организирана политическа опозиция в Русия и няма основа, на която тя би могла да бъде изградена. Мнимата опозиция съществува, за да заблуждава и манипулира възприятията и реакциите на автентичните демократи на Запад. Западът не успява да схване манталитета на руските лидери и надценява тяхната воля да се реформират. Те имат същия манталитет като предшествениците си, които приеха все още действаща дългосрочна стратегия.
Робърт Бухар:
„Хората, живеещи в бившия съветски блок, имат различен опит, но изживяването на ситуацията „отвътре” не им позволява да видят голямата картина. Малкото на брой личности, които осъзнават какво става и са загрижени, не могат да спрат тенденцията. А освен това техните правителства вече даже и не ги е грижа какво мислят и казват тези хора. Новата система е вече установена по начин, че никой не може да промени нещо. Изборите може лесно да бъдат манипулирани и резултатът ще бъде винаги един и същ, без значение коя партия печели. Трудно е да си представим какви ще бъдат последиците от разкриването на истината за събитията през 1980-те години. Мисля, че това никога не може да бъде прието официално. Не докато аз съм жив...”
Много ГРЕШЕН шарж сте показали Грънчаров!! Истината е съвсем друга. "Картинката" би трябвало да изобразява всички партийни водачи като овчари, които се опитват да подкарат стадото в посочената посока.
Публикуване на коментар