Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 19 януари 2013 г.

Още смазващи аргументи да се гласува с твърдо НЕ! на референдума за строеж на още една руска ядрена централа на българска територия


Автор: ИВО ИНДЖЕВ

В следващия цитат от интервю на кмета на Белене Петър Дулев за руската агенция ИТАР-ТАСС, който препечатвам от един сайт (не го споменавам само, за да не изглежда, че се заяждам за една пропусната буква) има правописна грешка в думата „градове”, но оставям на читателите да преценят, дали пък тя не правилна:

“След посещението на много гадове, участието в разяснителни кампании, организирането на различни форуми по този проблем, имам впечатлението, че референдумът ще бъде положителен. Убеден съм, че българските граждани ще проявят здрав смисъл и ща гласуват за развитието на ядрената енергетика”.

Есенцията в позицията на Петър Дулев, който говори по един въпрос от национално и международно значение от камбанарията на местния патриотизъм, се свежда до ползите от нова ядрена централа в Белене за неговите съграждани и доста съселяни наоколо. Именно върху това акцентира той в интервюто си за руската агенция.

Ако приемем за верни аргументите му, колко щяла да е полезна централата за региона (вероятно колкото е онази в Козлодуй за най-бедния регион в България и Европа след толкова години ядрено благоденствие на българския Северозапад), остава все пак големият въпрос: защо пък само Белене и селата, които ще излъчат изкопчии за строежа, да получат тази привилегия?

При положение, че всички българи ще има да изплащат огромната инвестиция десетилетия наред, справедливо ли е цялата нация да спонсорира такава диспропорция? (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: