На днешния ден преди 54 години съм се родил аз. За какво друго днес подобава да пиша ако не за своя рожден ден? И какво ли изобщо може да бъде написано по този повод в ранната утрин на един такъв ден? Първо, разбира се, съм длъжен да изразя своята благодарност към тази жена, която ми е дала живота, към моята майка: благодаря ти за безценния дар, скъпа моя майко! Тя, милата, преди малко ми се обади по телефона да ми честити рождения ден: благодаря ти, Господи, за това, че даваш живот и здраве на моята майка! Тя е на 77 години, благодаря Ти, мили Боже, за великодушието към нея и към всички нас, които толкова я обичаме! Толкова велико нещо за всеки от нас, човеците, е майката, че ето, онемявам, не мога да намеря точните думи да изразя какво е майка ми за мен! На майка си дължа твърде много, да не кажа всичко. Поклон и към баща ми, той, горкият, беше един безкрайно добър човек - почина обаче преди много години вече, Бог да го прости!
Животът ми, досегашният ми живот, както и да го погледна, се състои от две половини, дели се на две почти равни части: до 1989-та и след това. Половината ми досегашен живот мина в отвратителните условия на комунизъм, без свобода, и другата половина, втората, пък премина в нескончаеми битки за правото да се ползвам от свободата си, да се ползвам от нейните възхитителни дарове, сиреч, да живея като свободен човек. Първата половина на досегашния ми живот премина като един дълбок вътрешен копнеж по свободата, а втората половина - в стремежа на дело да се покажа като свободен човек, като човек, който е достоен да се ползва от безценния Божи дар на свободата. Бог ни е създал като свободни и иска да ни вижда такива докато сме живи: великата отговорност пред Бога за живота ни е точно тази, да бъдем човеци, сиреч, да бъдем свободни в истинския смисъл на тази дума. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
9 коментара:
Честито! В рамките на шегата – още дълги години здраве, бодрост и творческа активност! (което пожела Петър Младенов на пленума на ЦК 1989 на Тодор Живков при освобождаването му. Интересно за каква „творческа активност” може да става дума при Т.Ж.)
Ето списък на някои известни (холивудски) актьори, родени през 1959. Повечето изглеждат все още доста свежо.
http://www.listal.com/actors/born+1959
54 години всъщност не са много, защото според бай Петко Бочаров мъжът е на върха на силите си между 50 и 70. Проф. Цеко Торбов казва, че е навлязъл в зрелостта след 40 години. Кант е написал големите си трудове след 57-та си година. Истината е обаче, че до 20-ти век с подобряването на условията на живот и напредъка на медицината средната продължителност на живота е била много по-ниска. И тогава е имало възрастни хора, но те са били много по-малко на брой и в много по-лошо здравословно състояние от връстниците им днес.
Много от великите хора в миналото са напуснали живота твърде рано и не са имали възможност да разгърнат изцяло творческите си сили. Интересно какво още щяха да сътворят например Моцарт, Шуберт или Шопен. Какви ценни мисли можеше да изкаже още Спиноза и т.н.
Според мен към живота са възможни две нагласи: едната наистина е той да се разглежда като дар и да бъдем благодарни на родителите си за него, защото има безкрайно много хора, които потенциално е можело да бъдат създадени и да се родят, но не са се родили. Без значение дали животът ни е кратък или дълъг, изпълнен със страдание или не, но все пак сме се озовали в този свят и сме го осъзнали, както и сме се самоосъзнали, а това е велико.
Алтернативната гледна точка е да кажем, че никога никого не сме молели да бъдем създавани, озовали сме се в този свят без наша воля, поради което не дължим никому благодарност за нищо, още повече че животът на повечето хора е много повече страдание, отколкото удоволствие. Още Софокъл казва, че най-голямото благо е да не се родиш въобще.
В зависимост от моментното настроение аз се колебая между тези две гледни точки.
Има и друг един интересен момент. Ако се върнем назад във времето, ще видим една непрекъсната верига от предци, които са се размножавали, за да се стигне до нас самите днес. Същевременно мнозина човеци в историята са умрели, без да оставят потомство. Само че всички ние живите днес сме потомци именно на онези, които са имали деца, а не на бездетните. Но това е истинско чудо, защото дори само един от нашите предци да беше умрял, без да се размножи, нас днес нямаше да ни има. Ако например прадядо ми не бил открит случайно от санитарите ранен на бойното поле на Балканската война, аз нямаше да съм тук и сега. Как е възможно това?
Ето как наглед банални неща при внимателно, философско вглеждаме може да ни се сторят сложни и необясними. Вярно е, че философията започва с учудването. Философите често изследват привидно банални неща, които обаче впоследствие се оказват всичко друго, но не и банални.
Голямото събитие в живота на родените в средата на 19-ти век българи (поколението на Вазов и т.н.) е било Освобождението. Голямото събитие на родените в средата на 20-ти век българи е рухването на комунизма. И при двете събития ролята на Русия, респ. Съветския съюз и ключова, и двете събития са нееднозначни. Рухването на комунизма 1989 беше до голяма степен дирижирано и контролирано. От изключително значение е да се изследва с каква цел бяха направени промените, това е централният въпрос.
Иначе наистина е важно да постъпваме достойно и морално, докато сме живи, в това е нашата сила на демократи и етични хора, ценящи свободата. Това можем и трябва да противопоставим на (пост)комунистите, след като не разполагаме с техните пари и ресурси, които те за съжаление използват за неморални цели. Както се казва, бъдещето трае много дълго и може би един ден нашите усилия все пак ще дадат плод и ще бъдат оценени.
Да ти е честит 54-тият рожден ден ЛЪЧО.
Бъди все такъв: честен, работлив, проницателен и светло-разумен хуманист, безкомпромисно милеещ за истината и за свободата философ, и истински "труден" за учениците си и "неразбираем" за колегите си учител (каквото и да означават последните определения за лошите между тях).
Бъди жив и здрав, за да ни радваш със светлото си съществуване и с ползотворната си деятелност.
28.03.2013г. Владимир Петков-Трашов
За много години, г-н Грънчаров! :)
Здраве и ведрина! (Останалото са подробности.)
Използвам случая да ви поканя да хвърлите едно око какви (не)ги вършим по образователната "реформа". Публикацията, която подлагам на вниманието ви, е "Новото образование" за хода на "реформата".
Ще се радвам много, ако оставите коментар, знаете.
Сърдечно
Павел
Подходяща музика за днешния ден според мен не е нещо весело и празнично, а нещо, предразполагащо повече към рефлексия и медитация и затова последният запис на Леонид Коган, за който отдолу правилно някой отбелязва:
as if he looks back at his life with calmness and melancholy...great – сякаш гледа назад към живота си със спокойствие и меланхолия … велико
http://www.youtube.com/watch?v=J_wWSnMzWNM
ми се струва добър , а също Гилелс в този запис:
http://www.youtube.com/watch?v=ZQtLgjZCEbQ
който звучи като един вид ретроспектива на живота.
Честито, г-н Грънчаров! Да сте здрав и още дълги години да ни радвате!
Чета Ви с удоволствие!
Хлопаща дъскооо...-:)...браво на коментара ти по повод рождения ден на Ангел Грънчаров.
От който научавам, че понякога считаш живота си за велико дарение от твоите родители и предци, поради което им дължиш благодарност, но понякога, защото животът ти не бил се родил по твоята, а по тяхната воля, защото не бил удоволсвие, а е страдание и мъка, и защото: "Софокъл казва, че най-голямото благо е да не се родиш въобще." - ти си бил склонен да не им я дължиш изобщо.
Нещо много повече:
Това, каква гледна точка да заемеш не е твоя твърдо установена житейска, философска и вече зряла ценност
(доколкото открехваш, че прадядо ти е бил ранен през Балканската война, а пък моят дядо разболял се в нея от охтика е бил върнат при семейството си, където и скоропостижно е починал, и мога да предположа, че най-вероятната ти рождена година попада между 1953 и 1968, т.е. най-вероятната ти възраст е повечко или по-малко отдалечена от вече зрелите 52г.), а е плод на моментното ти (силно)младежко, т.е. неустановено и неуравновесено настроение.Тогава би следвало или да понамаля силно годините ти към по-младежките, или да приема, че все още не си узрял, макар и в по-късна от
предположената ти възраст -:).А да се учиш от незрели хора си е ...доста рисково занятие, нали така....Ами, ако пък
бъдеш подложен на управлението им...-:).
Но и в който твой коментар се промъква, дрънва и хлопва (може ли се да не е така -:)) и твоята идея-фикс, а именно:
" Рухването на комунизма 1989 беше до голяма степен дирижирано и контролирано. От изключително значение е да се изследва с каква цел бяха направени промените, това е централният въпрос.", а същият ти коментар хлопва за мен и за г-жа мария василева, (нали така се бе записала тя самата във вчерашния си коментар) и затова, и защото - той продължава да бъде непридружен от светлото ти име.
Което ярко противоречи на морала и на разбиранията ни за
честност, за отговорност, за доблест, за личностност, а и
за креативност в блога, а и на собствените ти изключително кухо, а дори нагличко и нелепо звучащи, обаче, поучения в коментара:
"Иначе наистина е важно да постъпваме достойно и морално, докато сме живи, в това е нашата сила на демократи и етични хора, ценящи свободата. Това можем и трябва да противопоставим на (пост)комунистите, след като не разполагаме с техните пари и ресурси, които те за съжаление използват за неморални цели."
Точно, защото не може с анонимстването си, което не е отговорно, не е достойно и не е личностно доблестно, т.е. не е
морална и не е дясна, а е лява, много слаба, лъжлива и недостойна "ценност", да ги убеждаваме и да им се противопоставяме на същите комунисти...пък били те и пост-ни комунисти -:).Точно: напротив.
28.03.2013г. Владимир Петков-Трашов
Догматични и твърдо установени мнения за всичко и всяко имат единствено самонадеяните глупаци, а във философията пък съвсем няма общоприети отговори, а само въпроси. Най-мъдрият философ Сократ само е питал, не е отговарял и сам е признавал своята игнорантност, като е казвал, че знае, че нищо не знае. Има нещо във философските проблеми, което ги прави неразрешими докрай за човешкия ум – освен ако не застанем на позицията на късния Витгенщайн, че истински философски проблеми няма, че те са само привидни и резултат от употребата на езика.
Така че правилна е не догматичната, а скептичната позиция или както казва големият физик Ричард Фейнман:
„Аз мога да живея със съмнения и несигурност. Мисля, че е много по-интересно да живееш и да не знаеш, отколкото да имаш отговори, които може да са погрешни. Аз имам приблизителни отговори и възможни убеждения и различни степени на увереност, но не съм абсолютно сигурен в нищо и има много неща, за които не знам нищо…”
Аз обаче бих казал, че задачата на философията е да очертае ВЪЗМОЖНИТЕ отговори на философските проблеми и също така да аргументира едно или друго решение като по-състоятелно и вероятно. Затова приведох и двете според мен възможни позиции към раждането и живота, без догматично да настоявам на правилността на едната или другата.
Всичко това не означава, разбира се, че не трябва да имаме фундаментални принципи и убеждения и да се люшкаме насам-натам без ориентири.
За Вас явно голям проблем представлява моето твърдение, че рухването на комунизма беше до голяма степен инсценировка. Аз обаче съвсем не твърдя това догматично, а го поставям на дискусия. Досега обаче не съм чул убедителни контрааргументи, а по-скоро нападки, че това не може да бъде, защото не може да бъде и че всеки, който твърди подобно нещо, по презумпция е ненормалник. Впрочем много бих се радвал да греша, защото какво по-хубаво може да има от това свободата и демокрацията необратимо да са се наложили в света? Опасявам че обаче, че моята гледна точка е по-близка до истината.
Тази тема съвсем не ми е идея-фикс, макар че, разбира се, е важна, защото политиката засяга всички или както е казала, мисля, Айн Ранд „Вие може да игнорирате политиката, но не можете да игнорирате последиците от вашето игнориране на политиката.”
Всъщност има много други области, където официалните теории и интерпретации търпят критика или са направо погрешни, например Теорията на относителността на Айнщайн; отделни аспекти на квантовата механика; съвременната космология и „Големият взрив”, който съществува само в главите на космолозите; повечето теории за образуването на Слънчевата система; глобалното затопляне, което е една левичарска измислица; може би някои аспекти от тектониката на плочите в геологията; теорията за „славянския” произход на българите и мн. др. Ако се смятате за подготвен, с удоволствие можем да дискутираме по тях, макар че на повечето от тези теми не им е мястото в този философски блог.
Поздрави
Честит рожден ден (на патерици), г-н Грънчаров!
Никола
Аз няма да се включвам, ще се въздържа да се включа в очерталия се спор, но все пак държа да кажа ето какво:
Това, че сме живи, че ни е даден шанса да сме причастни на живота и да пребиваваме в него, е нещо, за което трябва да сме вечно благодарни на Оня, който е благоволил да ни даде този шанс. Който разбира що е животът, т.е. който се е отдал на неговото велико тайнство, такъв няма да иска "доказателства" за такава една позиция; на останалите, уви, не мога да им помогна...
Публикуване на коментар