Е, сполай ти, толкова немилостива судбино: най-сетне съм признат за... "писател"!

Открих тази сутрин, че моя милост е представена в сайта на т.н. Национален клуб "Български поети и писатели", което, както и да го погледнем, означава, че най-вероятно вече, току-виж, съм вече признат и за писател! :-) Пиша това с известна ирония, надявам се, я долавяте, понеже много често до този момент ми се е налагало да срещам по свой адрес следните злобнички отзиви: "Тоа пък Грънчаров, за какъв "философ" и "писател" се мисли и представя?! Та него никой още не го е признал за такъв?! Бил написал и издал 20 книги, да, ама това не значи че вече е станал писател; писател се става когато благодарното човечество в лицето на литературното началство те признае и ти даде най-малкото нагръден знак или пък значка, на която пише "български писател!"; да, представете си, какви ли не щуротии съм срещал по тази толкова любопитна психологическа и нравствена тема.

Иначе винаги съм смятал, че писател е оня, който се занимава с писане, обича да пише, умее да пише, прави го с удоволствие и в тази област, писането, нещо е все пак направил; казвам това, щото у нас има и такива хора, примерно, питаш го какъв си, а той ти отвръща: "Писател съм, ето сега пиша първата си книга!". Както и да е, ето, аз вече имам един малък знак, че най-вероятно вече съм станал писател; това членство в Клуб на писателите явно ме прави писател, няма как да е иначе! Ето, впрочем, как създателите на този Клуб представят своята идея: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.  Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo