Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...
понеделник, 14 октомври 2013 г.
Хищната хиена на управляващите
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Между другото не знам откъде се взе тази ужасна дума (сегашно деятелно причастие) „управляващи”. „Управляващи”, тогава защо не и вместо „опозиция” - „противостоящи”? В действителност има само правителство и опозиция, максимум „управление” и „управленци”.
Между другото сегашните деятелни причастия (ходещ, говорещ и т.н.) са изкуствено внесени форми в българския книжовен език под влияние на старобългарски и руски. В народните говори те не съществуват. Те, разбира се, имат право на съществуване, защото обогатяват езика, но с тях не бива да се злоупотребява.
Също така няма „управляващо мнозинство” (и „противостоящо малцинство”), а има правителство или „правителствено мнозинство” или „правителствени партии” и опозиционни партии или малцинство.
Няма също така „болшинство”, а „мнозинство”.
Също така повече в духа на българския език е понятия като „пленарна зала” или „Министерски съвет” да се членуват, т.е. „влизане в пленарнаТА зала” , „заседание на МинистерскиЯ съвет” и т.н.
Мога да продължавам безкрайно с езиковите си бележки, вкл. за разни глупави неологизми и англицизми. Впрочем тези проблеми са характерни не само за българския, повечето езици по света по ред причини също деградират и се извращават.
Само едно не можах да разбера: защо едва ли не отъждествявате старобългарския език с руския? Какво намеквате с това? Давали ли си сметка какво то означава?
Повдигате много интересен и важен въпрос – за отношението на старобългарски и руски - и можем да добавим: църковнославянски. Нещата тук са сложни и биха изисквали пространно изложение.
Старобългарски и (старо)руски, разбира се, не са тъждествени, но много близки езици. Кирил и Методий пишат на език, който вече е прието да се нарича „старобългарски”. Този старобългарски, понякога леко редактиран, се използва по-късно и в Русия за литературен. Оттам впоследствие в съвременния литературен руски език в лексиката и фонетиката навлизат много „(старо)българизми”. Само един пример: всички думи в руски с „жд” вм. „ж” („между” вм. „межу”) са, така да се каже, „български”.
Само че съм съгласен с Пламен Цветков, че езикът на Кирил Методий в действителност не е бил езикът на (пра)българите, а на славяните от „българската група” и по-точно на славяните, живеещи в околностите на Солун. Затова е по-добре да бъде наричан не старобългарски, а „Кирило-Методиевски език”. По ред причини той е бил възприет от средновековната българска държава за държавен език, макар че за мнозинството от поданиците на тази държава, които са били (пра)БЪЛГАРИ, а не славяни, НЕ Е БИЛ РАЗБИРАЕМ. В течение на времето той оказва силно влияние върху говоримия български, който поради тази причина започва да ПРИЛИЧА на славянски език, без обаче формално да е такъв. Всъщност нещата са по-сложни, защото пък преди това (пра)българският език вероятно е оказал влияние върху (пра)славянския, така че нещата са много заплетени.
Всичко това обяснява близостта между (ново)български и славянски.
Колкото до църковнославянски, това е просто църковната редакция на старобългарския (или „Кирило-Методиевския), като главните му отличителни белези са някои фонетични особености, в частност носовките са заменени от други гласни.
Дали деятелните причастия в съвременния БКЕ (Български книжовен език) са заимствани от „старобългарски” (Кирило-Методивески) или руски, е умозрителен въпрос, защото те съществуват и в двата езика и е трудно да се каже кой точно е повлиял повече при формирането на съвременния български език. Защото няма съмнение, че в периода на своето формиране новобългарският литературен език по ред причини изпитва силно руско влияние и в това няма нищо лошо, стига да не се прекалява.
Да абсолютно. Парадоксално: България, макар и формално неславянска страна, е ключова за развитието на Източните славяни (руснаци, украинци, белоруси) и православието. Както отбелязва Пламен Цветков, българите, макар и в по-малка степен от, да кажем, евреите, се оказват (сравнително) малък народ с голяма духовна сила и излъчване. Няма нужда да се прехласваме и изпадаме в наивно патриотарство и национализъм, но това е така, българите има с какво да се гордеят и нямат никакво основание за понижено самочувствие и комплекси за национална малоценност.
Може би най-големият проблем на България е нейното сложно геополитически положение, което до голяма степен обяснява нейната превратна историческа съдба. Можем да кажем, че хан (или „кана”, както вече се смята за по-правилно) Аспарух е направил прекрасен избор, що се отнася до природа, климат и т.н., но геополитическият му избор е бил катастрофален – географското кръстопътно положение на България я обрича на безкрайни сътресения.
Всичко това ни отведе встрани от Мая Манолова, но пък защо не, темата е интересна.
Това опровергава и твърденията на Ангел Грънчаров за „материализма” на българите. Впрочем в материализма и прагматизма няма нищо лошо, така например Америка е станала велика включително чрез американския „материализъм” и „прагматизъм”, докато „духовни”, „съзерцателни” страни като Индия нямат шансове за подобен материален просперитет.
Може, разбира се, да се спори дали българите не са се променили през вековете и дали не са станали по-различни от средновековните си предци. Вярно е обаче и нещо друго: че в обществото трябва да се култивират и духовните, а не само икономическите ценности. Именно затова съвременният капитализъм е в криза – защото започна да залага само на материалното.
Пишете "Това опровергава и твърденията на Ангел Грънчаров за „материализма” на българите."
Кое именно било "опровергавало" твърденията на Ангел Грънчаров, можете ли конкретно да посочите, че не се разбра? Кое е това "това", дето било опровергавало твърденията ми?
Това все повече ни отдалечава от Мая Манолова, но имах предвид Вашите непрекъснати оплаквания от „бездуховността” на българите, от които гъмжи блогът Ви. Това е Ваше субективно впечатление и в него може да има някаква доза истина, що се отнася до ограничени пространство-времеви области – днес и тук, но се оказва, че в един по-широк, исторически план българите наред със своята несъмнена практичност и прагматичност, която ярко контрастира с вялостта и непрактичността на руснаците и други славяни например, същевременно са и народ на духа и имат важен принос към човешката цивилизация, който в никакъв случай не бива да се игнорира, омаловажава и подценява.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
9 коментара:
Между другото не знам откъде се взе тази ужасна дума (сегашно деятелно причастие) „управляващи”. „Управляващи”, тогава защо не и вместо „опозиция” - „противостоящи”? В действителност има само правителство и опозиция, максимум „управление” и „управленци”.
Между другото сегашните деятелни причастия (ходещ, говорещ и т.н.) са изкуствено внесени форми в българския книжовен език под влияние на старобългарски и руски. В народните говори те не съществуват. Те, разбира се, имат право на съществуване, защото обогатяват езика, но с тях не бива да се злоупотребява.
Също така няма „управляващо мнозинство” (и „противостоящо малцинство”), а има правителство или „правителствено мнозинство” или „правителствени партии” и опозиционни партии или малцинство.
Няма също така „болшинство”, а „мнозинство”.
Също така повече в духа на българския език е понятия като „пленарна зала” или „Министерски съвет” да се членуват, т.е. „влизане в пленарнаТА зала” , „заседание на МинистерскиЯ съвет” и т.н.
Мога да продължавам безкрайно с езиковите си бележки, вкл. за разни глупави неологизми и англицизми. Впрочем тези проблеми са характерни не само за българския, повечето езици по света по ред причини също деградират и се извращават.
Само едно не можах да разбера: защо едва ли не отъждествявате старобългарския език с руския? Какво намеквате с това? Давали ли си сметка какво то означава?
Повдигате много интересен и важен въпрос – за отношението на старобългарски и руски - и можем да добавим: църковнославянски. Нещата тук са сложни и биха изисквали пространно изложение.
Старобългарски и (старо)руски, разбира се, не са тъждествени, но много близки езици. Кирил и Методий пишат на език, който вече е прието да се нарича „старобългарски”. Този старобългарски, понякога леко редактиран, се използва по-късно и в Русия за литературен. Оттам впоследствие в съвременния литературен руски език в лексиката и фонетиката навлизат много „(старо)българизми”. Само един пример: всички думи в руски с „жд” вм. „ж” („между” вм. „межу”) са, така да се каже, „български”.
Само че съм съгласен с Пламен Цветков, че езикът на Кирил Методий в действителност не е бил езикът на (пра)българите, а на славяните от „българската група” и по-точно на славяните, живеещи в околностите на Солун. Затова е по-добре да бъде наричан не старобългарски, а „Кирило-Методиевски език”. По ред причини той е бил възприет от средновековната българска държава за държавен език, макар че за мнозинството от поданиците на тази държава, които са били (пра)БЪЛГАРИ, а не славяни, НЕ Е БИЛ РАЗБИРАЕМ. В течение на времето той оказва силно влияние върху говоримия български, който поради тази причина започва да ПРИЛИЧА на славянски език, без обаче формално да е такъв. Всъщност нещата са по-сложни, защото пък преди това (пра)българският език вероятно е оказал влияние върху (пра)славянския, така че нещата са много заплетени.
Всичко това обяснява близостта между (ново)български и славянски.
Колкото до църковнославянски, това е просто църковната редакция на старобългарския (или „Кирило-Методиевския), като главните му отличителни белези са някои фонетични особености, в частност носовките са заменени от други гласни.
Дали деятелните причастия в съвременния БКЕ (Български книжовен език) са заимствани от „старобългарски” (Кирило-Методивески) или руски, е умозрителен въпрос, защото те съществуват и в двата езика и е трудно да се каже кой точно е повлиял повече при формирането на съвременния български език. Защото няма съмнение, че в периода на своето формиране новобългарският литературен език по ред причини изпитва силно руско влияние и в това няма нищо лошо, стига да не се прекалява.
Значи, че освен вяра, сме им дали и граматика
Да абсолютно. Парадоксално: България, макар и формално неславянска страна, е ключова за развитието на Източните славяни (руснаци, украинци, белоруси) и православието. Както отбелязва Пламен Цветков, българите, макар и в по-малка степен от, да кажем, евреите, се оказват (сравнително) малък народ с голяма духовна сила и излъчване. Няма нужда да се прехласваме и изпадаме в наивно патриотарство и национализъм, но това е така, българите има с какво да се гордеят и нямат никакво основание за понижено самочувствие и комплекси за национална малоценност.
Може би най-големият проблем на България е нейното сложно геополитически положение, което до голяма степен обяснява нейната превратна историческа съдба. Можем да кажем, че хан (или „кана”, както вече се смята за по-правилно) Аспарух е направил прекрасен избор, що се отнася до природа, климат и т.н., но геополитическият му избор е бил катастрофален – географското кръстопътно положение на България я обрича на безкрайни сътресения.
Всичко това ни отведе встрани от Мая Манолова, но пък защо не, темата е интересна.
Това опровергава и твърденията на Ангел Грънчаров за „материализма” на българите. Впрочем в материализма и прагматизма няма нищо лошо, така например Америка е станала велика включително чрез американския „материализъм” и „прагматизъм”, докато „духовни”, „съзерцателни” страни като Индия нямат шансове за подобен материален просперитет.
Може, разбира се, да се спори дали българите не са се променили през вековете и дали не са станали по-различни от средновековните си предци. Вярно е обаче и нещо друго: че в обществото трябва да се култивират и духовните, а не само икономическите ценности. Именно затова съвременният капитализъм е в криза – защото започна да залага само на материалното.
Пишете "Това опровергава и твърденията на Ангел Грънчаров за „материализма” на българите."
Кое именно било "опровергавало" твърденията на Ангел Грънчаров, можете ли конкретно да посочите, че не се разбра? Кое е това "това", дето било опровергавало твърденията ми?
Това все повече ни отдалечава от Мая Манолова, но имах предвид Вашите непрекъснати оплаквания от „бездуховността” на българите, от които гъмжи блогът Ви. Това е Ваше субективно впечатление и в него може да има някаква доза истина, що се отнася до ограничени пространство-времеви области – днес и тук, но се оказва, че в един по-широк, исторически план българите наред със своята несъмнена практичност и прагматичност, която ярко контрастира с вялостта и непрактичността на руснаците и други славяни например, същевременно са и народ на духа и имат важен принос към човешката цивилизация, който в никакъв случай не бива да се игнорира, омаловажава и подценява.
Вижте и този хубав материал за българската държава на духа:
http://samoistina.com/2/duh.htm
Публикуване на коментар