А бяхме млади - преди толкова време...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
7 коментара:
Чакай сега да те питам младо ле, момче - да не би, да си почнало да старееш веке, както мен -:) Чоджум
и да дъртееш....яяяяяях, тц,тц,тц...щом почваш сам да се правиш на много стар, пък си още ехеййй къде,
къде по ширното, но не равното и неспокойното плато на живота си...Недей бърза Чоджум...
Те,... лошите де, може и да ни подмятат, ама точно тези, които го правят толкоз нагло, открито, злобно и
нетактично, обиждащо ни сиреч, както открито и нагло се опита мен да обижда хермафродитният
анонимник: Дъртаренка-Дъртак по душа преди дни тук и както онзи твой ученик, Мухъла бе,
точно такива нагли и злобеещи душички почват да куфеят, а следователно и да дъртеят,
очевидно още от най-младата си възраст.
Тъй съм го запомнил, че още ме боли за него, не за теб, щото и така се записал, легитимирал и
оторизирал пред съучениците си - който "мухъл" нарекъл учителя си, гледайки го право в очите,
кел му файдата после, че отрекъл, а!
Тъй си му отива, така му остава, или би следвало да му остане ученическият прякор.
Да се подхваща за назидание, да се наказва така и да се помни, докато му дойде акълът и моралът -
какви "подвизи" е сътворявала куфалницата му в школото....Такъв ученик, както Куфал - Мухъла....
То се е видяло, че Педсъветът на ПГЕЕ-Пловдив няма да разследва и да го наказва, нито тоз
хубавец, нито и неговия "екип" от подобни му красавици, хубавци и умници...
Ами щом са си лика-прилика с толкова красивата им директорка, следва да се поддържат на тази
основа: Красотата бе, чоджум - ще ни спаси и нас българите, нали....Ама истинската, а не фалшивата.
Дай Боже.
2014.02.02г. Владимир Петков-Трашов
Браво на жената, че е успяла да изтърпи толкова време човек с толкова ниско и обидно мнение за жените като вас, Грънчаров.
Подразбирам годишнина от сватбата. Честито!
"... толкова ниско и обидно мнение за жените като вас" нямам, драга другарко :-) Моето мнение за жените е изключително високо; апропо, не знаете какво ми е мнението за жените, за да можете да го оценявате, тъй че е глупаво да си съчинявате какво ми било, видите ли, мнението за жените...
Четвърт век от сватбата ни, драги г-н Лютов се навършиха през миналата година, благодаря за честитката!
Както е казала една авторка: влюбвай се често, сгодявай се рядко, не се жени никога.
Освен това знаем, че повечето големи философи са останали неженени, това е почти традиция във философията. Според мен наистина е много стандартна и банална една такава биография: раждане, училище, университет, брак, „кариера”, пенсия. „Така правят всички”. Няма нужда да се оригиналничи самоцелно, но който държи да е индивидуалност, трябва да се опита да бъде поне малко нестандартен.
А Франсис Бейкън подчератва:
„Който има съпруга и деца, е дал заложници на съдбата, защото те са пречка за големи начинания, били те добродетелни или порочни. Със сигурност най-големите произведения с най-голяма полза за обществеността за произлезли от неженени или бездетни мъже.”
А във връзка с това ето и нещо интересно за Витгенщайн, което съм компилирал от различни източници:
Както е известно, един от най-големите философи на 20-ти век Лудвиг Витгенщайн (1889-1951) е бил със хомосексуални наклонности. Въпреки това в един момент се влюбва в жена и даже обмисля брак.
Лудвиг Витгенщайн и Маргарит Респингер
Маргарит Респингер и Лудвиг Витгенщайн вероятно се запознават през 1928 във Виена, когато Витгенщайн проектира къщата на сестра си в Кундмангасе. Нейният най-голям син тъкмо се е завърнал от Кеймбридж, където се е запознал с младата швейцарка Маргарит Респингер и я кани на гости във Виена. Маргарит е жизнена, артистична натура от заможно семейство, няма интерес към философията и не притежава онази сериозност, която за Витгенщайн обикновено е предпоставка за приятелство.
Един ден Витгенщайн се контузва на строежа и му се налага да остане няколко дни на легло, където чете на няколко младежи, вкл. на Маргарит Респингер, истории от швейцарския поет Йохан Петер Хебел. Маргарит е много впечатлена от начина, по който Витгенщайн чете поета от нейната родина, а той има очи само за нея. По онова време Витгенщайн в почти два пъти по възрастен от нея.
От този момент нататък Витгенщайн й Маргарит се виждат почти ежедневно, ходят на кино, където гледат любимите на Витгенщайн уестърни, и в кафенета, където Витгенщайн се храни само с яйца, хляб, масло и мляко. Докато Маргарит е винаги много модно и елегантно облечена, Лудвиг както обикновено носи груба отворена риза и стар панталон. Той се чувства сгоден за нея. Витгенщайн моделира бюст на Маргарит, който подарява на сестра си, когато тя през 1928 се нанася в новопостроената си къща.
През януари 1929 Витгенщайн се завръща в Кеймбридж, където доверява на приятели, че се е в влюбил в една дама. Впоследствие пише почти ежедневно писма на Маргарит, но тя разбира едва след година или две, че иска да се ожени за нея.
В ранното лято на 1931 Витгенщайн съвсем сериозно възнамерява да убеди Маргарит да се омъжи за него. Затова я кани в Шолден в Норвегия, където има малка изолирана дървена къщичка над един фиорд, за да обмислят бъдещия си съвместен живот. Той я настанява отделно в една селска къща, но резултатът е, че почти не се виждат. Витгенщайн се готви сериозно за брака, като седи сам в къщичката си, медитира, моли се и чете Библията. Маргарит обаче няма никакви намерения да му подражава. Вместо това предприема туристически походи, плува във фиорда, разговаря с жителите на малкото село и научава при това малко норвежки. А след две седмици си заминава.
След “съвместното” лято Лудвиг Витгенщайн и Маргарит Респингер продължават да се виждат често. По Коледа 1933 Маргарит изненадва всички със съобщението, че е сгодена и още на Нова година ще се ожени за друг мъж.
Един час преди сватбата Лудвиг Витгенщайн идва при нея и й казва: “Ти ще правиш пътешествие с кораб и морето ще е бурно. Бъди винаги привързана към мен, така няма да потънеш.”
Доколкото е известно, Маргарит е единствената жена, в която Витгенщайн се влюбва някога.
Заб. Брак с Витгенщайн, разбира се, едва ли е щял да бъде щастлив предвид сложния характер и сексуалната ориентация на философа, но пък Маргарит по този начин пропуска шанса да свърже живота си с един от най-големите мислители на човечеството. Така през 1933 тя изчезва завинаги от сцената и историята мълчи за по-нататъшната й съдба.
Иначе връзката с Маргарит откроява една интересна черта в характера на Витгенщайн, а именно известно безразличие към чувствата на другия. Обстоятелството, че Маргарит вероятно не го обича, ни най-малко не накърнява неговата любов към нея. Дори прави любовта му по-лесна, защото така връзката може да се развива във великолепната изолация на собствените му чувства. Философският солипсизъм (учението, че на света съществува само моето собствено съзнание, а светът е само негова прожекция), което винаги е било привлекателно за Витгенщайн, намира своя паралел в неговия емоционален солипсизъм, в рамките на който се разиграват неговите романтични връзки.
Публикуване на коментар