Ще започна по необичаен и чудат начин своя тазсутрешен политически коментар.
Радвам се на цъфналите сливи, на пролетното слънце, което така приятно топли не само лицата и тялото, но - по някакъв странен, непонятен начин - дори и душата, та значи радвам се на придошлото преображение на живота, седейки на една пейка в парка, и изведнъж забелязвам, че сред наобиколилите ме гълъби, на които подхвърлям трохи, има само две-три врабчета; хрумва ми нещо, за което съм чел, а именно, че пчелите опасно намалявали, впервам поглед в цъфналата на близо слива и установявам, че в нея не жужи нито една пчела - нищо че е така хубаво, слънчево, пролетно време и пчелите вече трябва да се събудили - или не са се събудили още, щото тази година пролетта май идва цял един месец по-рано от обикновеното, а пък зимата изобщо не дойде?! Та установявайки, че пчели наоколо няма (е, видях после няколко апатично движещи се пчели, които съвсем не излъчваха радост от пролетта!), а също така, че врабчетата много са намалели, долавям, че в съзнанието ми почва да се върти ето този досаден въпрос:
Мама му стара - какво ще става с тази природа и с този свят, ето, пчели вече почти няма, врабчетата много са намалели?! Наистина, какво става най-вече с тази наша страна, та нима излиза, че пчели и врабчета може вече и да нямаме, но за сметка на това комунисти и русофили ("рублофили") имаме в изобилие, толкова са много, че ако започнем ускорен износ на русофили-рублофили за някои съседни страни (империи), намиращи се на североизток от нас, нищо чудно с получените капитали да се позамогнем, да започнем най-сетне да просперираме и да заживеем човешки?! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
3 коментара:
Трябва да кажем , че Русия винаги е искала Крим да е с нея. И не просто е искала , а вече беше готова това да стане. Главоломният и стихиен на пръв поглед процес в Крим от декемри до днес, всъщност е планиран интелигентно и подготвен прецизно отдавна - логистично, дипломатически, финансово, и най-вече - информационно! Русия показа , че е взела поуки от петдневната война в Кавказ през 2008, когато изгуби тотално информационната война със западните СМИ.
И двата стратегичиски пробива , направени от Русия - в Ю.Осетия и Абхазия и в Крим бяха извършени по един и същи сценарий - Русия изчаква наместниците на САЩ да направят грешната стъпка и подпомогната от местните руски и проруски елити , почти без /военно/ усилие постига целта си.
Дали задокеанските стратези ще си направят поука или след Грузия и Украйна ще настъпят и следващата мотика - Молдова!?!
Трета цицини върху светлото чело на Америка съвсем ще развали имиджа и.
Кольо колкото ти плащат да пелтечиш тия глупости в полза на руската агресия и на руския империализъм?
- Кольо колкото ти плащат да пелтечиш тия глупости...?
- Скромно! 60$ на ред.
Публикуване на коментар