Justine Toms на страницата си във Фейсбук цитира чл. 23 от Конституцията на Република България:"Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство"
В тази връзка ми се наложи да напиша следния коментар:
"Свободно развитие" ли? Къде е примерно свободното развитие в сферата на образованието? Няма го. В образованието на България няма свобода, има диктатура, няма демокрация, има тоталитаризъм. Има абсолютен произвол на образователната бюрокрация. Това има. Но не свобода. Не и демокрация. От тях няма и следа. И учители, и ученици, всички са роби на паразитната и всевластна образователна бюрокрация, имаща монополно положение и решаваща всичко по своя каприз - и в свой интерес. И какво излиза от всичко това?
Не излиза ли, че всички управници (законодатели, направили законите, министри, които трябва да ги изпълняват и пр.) нарушават брутално Конституцията - и то без да им мигне окото?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар