Попаднах на статия, написаното в която поразително много напомня моите собствени преживелици в качеството ми на български учител, за тях аз пиша от много време, имам предвид статията със заглавие Учителят: между възмущението и страха, неин автор е г-н Валери Видас, представен като български учител и писател, преподавател в Софийската професионална гимназия по електроника “Джон Атанасов” (аз пък съм преподавател в Пловдивската професионална гимназия по електроника!). В тази връзка искам да напиша днешния си коментар, но преди това ми се ще да спомена за един показателен епизод от дискусията по тази статия, която се проведе във фейсбук-страницата УЧИТЕЛИ; там именно между другото си обменихме следните реплики, които ми дават повод за днешното си разсъждение:Boris Ivanov каза: Браво на автора! Истина, истина и пак истина! Въпреки че много от коментиращите тук в групата колеги (по различните теми) не искат да я подкрепят, за тях, "капацитетите образователни", в училищата и учениците, "милите", всичко е ОК! Да, ама не, колеги, това е кристалната истина за нашето настоящо училище. Аман от блюдолизци в тая държава, а учителската гилдия бъка от такива! Затова и нищо не е наред в системата! Ако някой каже, че "Царят е гол", повечето мълчаливо се съгласяват, а "капацитетите" училищни започват яростни атаки срещу дръзналия да каже ИСТИНАТА! Наистина жалка картинка!
Галина Цанева каза: За съжаление е така!
Ангел Грънчаров каза: И авторът г-н Видас, и Вие, г-н Boris Ivanov, сте напълно прави - за съжаление; но истината трябва да се знае; затова се радвам, че има такива хора като Вас, които я съобщават смело, без увъртания! Моите поздравления! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
26 коментара:
Ако есеистично поднесеното мнение на учителя-писател Валери Видас е Истината На Всички, аз съм третият български космонавт.
Мария Тодорова-Сандева
Няма значение как е поднесена една истина, есеистично, прозаично, поетично, философски или още не знам си как; важното е, че дадени хора имат достойнството и смелостта да говорят открито истината; това по какъв начин е поднесена една истина касае нейната форма, а ние говорим в случая за съдържателния момент, който е истински съществен и значим. Поразително е обаче как дадени хора са способни да шикалкавят безкрайно, само и само да не им се наложи да признаят, че истината е най-великото, заради което си струва да работим - и също така да живеем...
Не сте жертва, Грънчаров. Недейте хленчи. Грозно е.
Пак нищо не си разбрал, таваришч. Избягвай да ми даваш тъпи съвети, щото ще изхвръкнеш от блога ми завинаги...
Да, както и да шикалкавите, г-н Грънчаров, проповядваната от Вас "Истина На Всеки" си е просто едно есе на г-н Видас. Колкото и да е болезнен опитът на този човек, не може да ме вкара в неговия филм, по простата причина, че нито съм му живяла живота, нито смятам да го живея, нито пък са ми се случвали неговите "болезнени преживявания". Омръзнало ми е от обществени нещастници, които са недоволни, че в края на кариерата им все някой не ги е дооценил, но... това е опит който трупам сега, за да мога да се държа по-достойно, когато ми дойде времето да се оттегля от професията - рано или късно. Никъде в "Истината" не прочетох на какво този учител се е радвал, в какво е успял, как децата са го зареждали дълги години, за да бъде успешен учител... никъде. Истина било, аман от истини.
Мария Тодорова-Сандева
Госпожо Тодорова-Сандева, истината е една, нещата в нашата образователна система са зле и за съжаление стават по-зле, но явно това не е Вашата истина! А колкото до това кой успял и неуспял,кой как се зарежда,знаем ги ние "успелите", кога как и защо, и най вече тези които всячески се опитват да ни убеждават, че в БГ всичко е наред!
Boris Ivanov
Госпожо Сандева, "нещастни" са много учители," нещастници" не звучи добре от учител за учител. Вероятно е имал нужда да сподели болката си. Защо трябва учителите да пишат само за успехите си, за радостите?Не сме извънземни, имаме емоции. Вероятно е един от наранените и недооценените- какво измислено е написал. Не знам в кой филм сте, но това е животът. Казвате, че не го познавате, но го съдите. Лоши станахме хората и все не вярваме. А той е писал твърде искрено . Много учители си тръгват с болка, не знаете ли?. Не вярвате, защото не сте преживели неговите проблеми. Не бързайте, не знаете какво може да ВИ поднесе съдбата.. А и да не е съвсем обективен, поне е откровен и смел, не е от мишоците и лакеите.
Zlatina Cakinska
Г-жо Чакинска, не желая да ми се пробутват нечии истини за Истината. Толкова, нито съдя някой, нито ме интересува дали е искрен или не е. Животът е такъв, какъвто си го правим, моят също не е никак лесен, но това си е моя работа. Какво съм преживяла - преживяла съм,какво ще преживея - не знам. Във всеки случай ми е неприятно да се съизмерват учителите с нещастници - възмутени, но страхливи... или страхливи, но възмутени.
Мария Тодорова-Сандева
Разбрах Ви! И аз написах каквото мисля. Не ми хареса грубата дума към колегата, но нищо лично към Вас! Не Ви познавам, нищо лошо към личността Ви. Просто-позиция! Хубава вечер!
Zlatina Cakinska
Благодаря! Още по-хубава и на Вас!
Мария Тодорова-Сандева
Нека зачитаме мнението на всеки колега от групата! Нека не се нападаме, а да си помагаме! Отвсякъде получаваме "удари" и нападки (от МОН, от родители, от директори, от обществеността и др.) нека и ние в групата не се нападаме! Напише някой колега нещо и 10 други скачат отгоре му, пишат какви ли не неща, изливат тонове помия... Нека ние колегите от групата да се уважаваме, за да ни уважават и другите. Извинявайте за това, което написах, но ми писна!
Цветка Костадинова
Благодаря, Мария! ОК!
Zlatina Cakinska
Какво значи да зачитаме мнението на другите г-жо Костадинова,да се съгласяваме с него ли и да ръкопляскаме?Аз пък мисля,че в дискусията и противопоставянето на мнения се ражда истината!На мен пък ми писна от примиренческо "даскалско"страхливо позамисляне!няма да пиша повече,човек една ракия не може да изпие спокойно,не може да се наслади и на салатката,а както е казал поета"тежко,тежко вино дайте,пиян дано аз забравя......."и т. н.!??....събота е все пак!
Boris Ivanov
До кога госпожа Сандева ще ни натрапва упорито нейното мнение.Според нея всички трябва да мислим еднакво и да не надигаме глас ,като преди 20 години!
Галина Цанева
В тази група съм от нейното създаване, но все още не съм видяла, нито разбрала, че " в дискусията и противопоставянето на мнения се ражда истината". Каква истина и чия истина!?
Енеза Ангелова
Абе все си е по-друго някой ей така, по-философски да ви обясни живота, да ви каже какво мислите, че и да ви обвини в това, че не мислите като него...
Живко Русев
Г-жо Ангелова,направо съм потресен,тук двама трима,непрекъснато отклонявате темата за състоянието на образованието в БГ,използвайки клишета от рода "КАКВА,ЧИЯ ИСТИНА"?Смешно е,ако не е трагично!Кажете си направо :В БГ образованието е ОК!....,но го подкрепете с примери,както го е направил автора на статията.
Boris Ivanov
А, не, Иванов. В БГ образованието се нуждае от промяна. Аз обаче ви казах съвсем друго. Жалко, че не сте го разбрал.
Енеза Ангелова
Съжалявам Г-жо Ангелова!Моля за извинение!
Boris Ivanov
Току-що прочетох статията. Заставам зад всяка дума на колегата. Сандева, Истината никога не е била една за всички, но посочената в статията е Истината на повечето колеги. Клишетата са си клишета, фактите са факти.
Мария Николова
Благодаря, че ме осветлихте и Вие в Истината, г-жо Николова. Задължена съм Ви!
Мария Тодорова-Сандева
Ееее, ама мислиш ли, че ще те пропусна!
Мария Николова
Аз съм абониран за в. "Култура" от около двайсетина години и си го получавам регулярно всеки петък, най-много, да речем, в събота... Наистина има много стойностни материали, между които е и изповедта на Валери Видас. Впрочем тя е от две години насам факт в медийното пространство... Нямам навик да разказвам как преминава училищният ми делник, но сега ще си го позволя. Изповедта на колегата ни прочетох на учениците си от Випуск 2013, когато бяха в 11 клас... Преди това им бях чел и някои от разказите на Чудомир и наистина ми беше много любопитно, че веднага направиха връзката... Всъщност в рамките на два-три учебни часа си се получи хубава дискусия. Истинска обаче. И много човешка...
Живко Русев
То този проблем с истината - именно "чия" е тя, задължителна ли е, дали пък всеки си няма своя изстрадана "истина", дали пък няма толкова "истини", колкото и човеци, длъжни ли сме да подкрепяме "чужди" истини, несъвместими с "нашата" и пр. - е отдавнашен и едва ли някога ще бъде решен. Но у нас този въпрос си има хем сякаш национална специфика, хем си има и традиция. Аз вече писах, че неизвестно за какво у нас много се дразнят ако някой стане и открито, а също така и смело заяви: аз така виждам нещата, аз така мисля, за мен тази е истината. Вместо да го поздравим, че по този начин ни помага да съизмерим собствените си виждания и разбирания с неговите и по този начин да напреднем в познанието на истината, мнозина от нас почват да мърморят: кой е пък тоя, тоа пък за какъв се мисли, откъде-накъде ще ми претендира, че бил казвал истината, я го виж па ти него, ний такива "вестители" на истината не обичаме, те нас ни дразнят и пр. Тоест, явяват се хора, които почват да отместват същинския и важен проблем с псевдопроблеми, в крайна сметка всичко завършва с една хубава нашенска караница, в която оня, който е дръзнал да каже какво мисли, бива и осмян, и подигран, и оплют, и какво ли не още, сиреч, става пишман, че е взел думата, че се е изказал. Що се отнася до истината за тежката ситуация в българското образование, то тази горчива истина е крайно време да бъде приета от всички, които са недоволни от сложилото се статукво, като личностните и глупавите разпри бъдат по възможност избегнати, щото тази истината на всички нас ни е жизнено необходима. А това кой е пръв казал някаква истина е глупаво питане: нали знаете приказката за двете ябълки и двете истини (идеи); ако имате по една ябълка и си ги размените, пак ще имате по една ябълка, но ако имате по една идея (истина) и си ги размените (съобщите), вече ще имате по две истини (идеи). И двамата ще бъдете обогатени, никой няма да бъде ощетен. А различията във вижданията са нещо най-естествено. Обаче по принципните въпроси би следвало да търсим съгласие, щото иначе доникъде няма да стигнем. Ще се изтощим в глупави разпри, а пък, да не забравяме, все пак сме учители, не бива да показваме чак такава личностна ощетеност, възпитатели на младежта сме най-сетне!
Ангел Грънчаров
Понеже изразих мнение, различно от масовото за групата, то беше оплюто, което за мен е разбираемо. Това, с което искам да завърша участието си в тази "дискусия" също няма да се хареса, но тъй като вече стана въпрос, ще споделя (без ни най-малко да се опитвам да натрапвам на когото и да било мнението си), че когато учителите, тези от които обществото очаква най-много, развяват като знаме Истината за болките си, без обаче да са достатъчно смели да споделят и другото - доброто, положителното, без да се опитат да търсят баланс за случващото се, без да се самооценяват отговорно и да търсят причини и у себе си за проблемните ситуации, за неуспехите си, то тогава същото това общество, което разбираемо очаква толкова много от учителите, се обръща срещу нас и пита - А вие какво направихте, за да ви уважаваме, след като вие самите не се самоуважавате, или смятате, че само фактът, че сте учители, е достатъчен, за да ви дължим уважение? Системата, МОН, директорите, които междупрочем също са учители - все някой ни е виновен, за да оправдаваме ту страха си, ту некомпетентността си, ту умората и куп още неща. Има учители, които работят и смело, и отговорно, които постигат хармония, които са обичани от децата, които не мислят, че за да работят добре, все някой им е длъжен с нещо... въпрос на характер и мотивация. За тези учители важат същите наредби, закони, заповеди, изисквания и т. н... Трудът на тези учители също не е адекватно заплатен, даже напротив - въпреки успехите им, и те получават същото възнаграждение като онези, които все нещо не им е наред, все за нещо не са дооценени, все нещо им пречи да се изявят подобаващо. Има и млади хора, които току се опитват да прохождат в професията, но и към тях сме безотговорни - такива били, онакива били, нямали практически опит, не можели да ни стъпят и на малкия пръст, пък тръгнали да се опитват да ни изместват, пък що на тях сега ще им дават повече пари... Бедността на учителите - материална и духовна и обществените нагласи към нас, са преди всичко наша отговорност... Всеки на своето място и от своята позиция да прави добрата промяна, пък, както е казал народът - да става каквото ще.
Мария Тодорова-Сандева
Разбрахме, г-жо Сандева, освен да критикуваме ни препоръчвате и да хвалим И ни мъмрите да не се оплакваме, както разбирам, по Вашето разбиране, следва да търпим, следва да сме търпеливи като волове - и да не искаме много, щото идеални неща, видите ли, няма. Никой не отрича Вашата позиция, но позволете ми да подхвърля, че в моите очи такава една "балансираност" ми понамирисва на угодничество спрямо управляващите - и опит да бъдат притъпени ония реални проблеми, което трябва да бъдат решавани и то в най-спешен порядък. Тия неща, по моята преценка, са въпрос вече на морал... и на съзнание за гражданска отговорност...
Ангел Грънчаров
Публикуване на коментар