Истината за реалната ситуация, в която се намира българският учител, опитващ се да остане верен на мисията си

Учителят: между възмущението и страха

Валери Видас, учител и писател, в. Култура

Да имах още две години учителски стаж, та в края на годината да се пенсионирам като Чудомировия герой, че да изрева с цяло гърло: “Това не е управление, това е хаос! Анархия! Оценка на способности няма! Справедливост няма! Няма уважение към персонала! Гаврят се с мене, с тебе, с него! Но няма да мълча вече! Няма да мълча! ” Ама сбъдването на кристалната ми мечта поне засега се отлага.

Ето в такова разкрачено положение стои средностатистическият български учител, уважаеми читателю, защото средно статистически той вече е съвсем близо до пенсионната възраст, преживял е много реформи, видял е какво ли не и кого ли не около, пред и над себе си, но едно знае със сигурност: приятелството се измерва с искреността, която може да понесе, но онези, които имат власт, са ти приятели само когато им е угодно; тъй че почакай с искреността, поне до деня на пенсионирането.

А Стефан Хесел призовава: “Възмутете се!”; “Последвайте Хесел, възмутете се, не се бойте да скъсате с примирението, с удобното мнение, че нищо не зависи от вас!”, подканя и Владимир Градев в предговора към изданието на “Колибри”.

И средностатистическата ми колежка Х. ме спира, възмущава се от поредната безсмислица, която са я принудили да подпише, а на мен ми се иска да й кажа, че съм евреин, а не арменец, че съм даскал, а не поп, и че не сме в Диарбекир, а в правова, божем, държава, в която всеки има право да се възмути, и то публично…(Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo