Цел на изданиетоЦелта на настоящия речник е опит да се създаде един нов мисловен ракурс към будистката система. Като цяло всяка мисловна система се подчинява на вътрешните си специфични мисловно – пространствени решения. Вътрешното познавателно пространство на системата създава общата представа за нея, както и обратното общата представа за една мисловна система създава представа за познавателното пространство на системата.
Именно от позиция на вътрешното познавателно пространство на системата е и опита за запознаване на българския читател с някои от основните понятия на будистката философия и психология, (най-вече будистката абхидхармистка традиция). Някои от понятията са представени в паралел с интерпретацията им при други школи и системи в лоното на самия будизъм, както и с небудистките индийски системи. Опитвам се също така да въведа и европейски паралели при някои от тях.
Що касае чисто философските понятия, независимо че съм се старал колкото е възможно повече да се доближа до едно съдържание, отговарящо на източната философска чувствителност, винаги съм осъзнавал трудността и дори невъзможността за това. Много от философските термини и понятия в този речник нямат “източната дълбочина” на философското усещане. Това според мен не е по причина на неточности в превода, а по-скоро на невъзможност да бъде усетено същностното съдържание на понятието. Будистките понятия са особена смес между чисто философско и психологическо съдържание. За да се достигне до чистото философско значение трябва да се върви по пътя на една специфична философска и психологическа чувствителност. За западното философско мислене тази преплетеност е по-скоро нещо объркващо и неясно. Тя сякаш не пропуска логическия лъч, сякаш го задържа. А там където логическият лъч е задържан, мисловният обект е неясен, фрагментарен, може би мистичен и някак различен в общия смисъл. Той би могъл да бъде почувстван или своеобразно усетен, но именно това дразни западното философско мислене. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар