Хората твърдят, че съвременният живот е много стресов. Стресът не е характеристика на живота и времената, а на хората. Стресът не идва от околната среда, той идва от ума на човека, който е стресиран. Той се дължи на факта, че правим определени презумпции за света и се вкопчваме на живот и смърт в тях. Страдаме от собственото си мислене. Положили сме прекалено големи усилия, за да заучим идеите си за света, че да се откажем от тях без борба. Подобно на играчи на покер, които вече са загубили прекалено много, ние отчаяно удвояваме залога с надеждата да принудим съдбата да ни отреди добра карта. Мислим за нещата прекалено много, приемаме всичко прекалено сериозно и страдаме от опитите си да напаснем света на собственото си мислене. Оплакваме се от това как светът не отговаря на очакванията ни. Мислим за това как животът не си струва зора, как е длъжен да ни предлага много повече, колко е гаден, че не го прави и как трябва да го накараме да се съобразява с нас или с това, което считаме за правилно. Много хора се самоубиват от мислене.
Из: "Радикална честност", Брад Блантън (съвсем скоро на български), превод: Gayane Minassian
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: У нас обаче няма такава опасност, именно да се самоубиваме от... мислене; ние пак сме уникални: самоубиваме се от немислене!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар