От ранна пролет до късна есен тия нашенци по цял ден играят карти и пият бира на сянка под тази топола; те са станали нещо като неотделима част от природата, станали са нещо, наподобяващо природно явление. Сред тях има и някои сравнително млади, не всички са пенсионери, ами повечето са явно в активна възраст. Как може да се живее по този начин, откъде тия хора си осигуряват средства за съществуване? - за мен това е същинска загадка. Нещо като факирство или като магия. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
3 коментара:
Хех, ето го пак печално известното високомерие на Грънчаров. Смешко. :)
Простете, таваришч, ще Ви задам няколко неизбежни въпроса, произлизащи от тъй интересното Ви изказване:
- Защо "високомерно" да е изказването ми? Какво е високомерното в него?
- Защо пък печално известно да е моето хипотетично високомерие? Какво пък е печалното в него?
- Защо ме наричате "смешко", как се свързва туй определение с печалността на моята високомерна известност?
- Простете, Вие куку ли сте? Нещо такова се забелязва щом плямпотите разни несвързаности...
ами това издава огромната безработица в страната
Публикуване на коментар