Дали България е държава на страха, на малодушието, на лъжата, на крадливостта, на посредствеността, на безличността?
Между другото същото вкратце може да се предефинира ето как: Защо сме толкова деморализиран народ?
В тази връзка вижте текста на Георги Марков, по който е формулирана темата: Защо България е държавата на страха, на малодушието, на лъжата, на крадливостта, на посредствеността, на безличността?. Ако някой пък пожелае да ми бъде събеседник в студиото по така определената тема, моля, да заповяда, да изяви желанието си, да ми се обади на имейла, съдържащ се в КОНТАКТИ на този блог...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Всякакви теми може да се обсъждат от философска гледна точка, но аз бих се въздържал от сугестивни и провокативни крайни оценки и заглавия от рода на: „на страха, на малодушието, на лъжата, на крадливостта, на посредствеността, на безличността», понеже светът не е черно-бял, а много по-нюансиран. Винаги трябва да се стремим към една балансирана, спокойна оценка и подобни емоционални изблици с нищо не помагат тя да се постигне.
Освен това есето на Георги Марков се отнася за комунистическа, не са посткомунистическа България, а има все пак голяма разлика. Българите след 1989 показаха, че са всичко друго, но не и малодушни и страхливи. Фактът, че народното недоволство и протести не преляха в истински отворено общество вече тежи не на съвестта на българския народ, а на политическите лидери, които също както преди 1989 се оказаха слуги на Москва, но това е феномен, характерен за всички посткомунистически страни.
Публикуване на коментар