Светът на несвободата, на тиранията никога не може да изпревари свободния свят в нито едно отношение (освен в правенето на поразии и в предизвикването на страдания, на кръвопролития, на катастрофи!), той просто няма как да постигне нещо по-добро от това, което с лекота постига светът на свободата, цивилизацията на свободата. Затова и страни и народи като Норвегия, Швеция, Франция, Германия и прочие са толкова по-богати и доволни от руснаците.
Свободата твори добро и просперитет постоянно, докато тиранията ражда само злини, страдания, мизерия и бедствия. Ето това трябва да го разберат колкото се може по-скоро народи като руския и като нашия, мнозинството от които, няма какво да се заблуждаваме, си пада по диктатурата, по тиранията, по деспотизма, сиреч, това са народи, които нямат високо мнение за свободата; за мнозина от тях свободата и демокрацията са нещо ненавистно...
Докато тия народи не си променят съзнанието, докато и те най-сетне не осъзнаят тия толкова прости истини на живота, достоен за човека, а именно, че свободата е най-ценното за човека, че свободата, че творческият полет на свободния човек непрекъснато ражда просперитет, те добро няма да видят...
Пиша това по повод на ето тази статия (виж: Путинска Русия произвежда корупция, престъпност, нравствена развала), която ме впечатли вчера дотам, че я препубликувах в блога си с оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар