Утре от 11 часа е първата за тази година емисия на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия. Размишлявам тази вечер каква да бъде темата на предаването. Трябва да избера една от тия примерни теми за разговор в него:
- Как ние, българите, разбираме живота? Как живеем – и как подобава да живеем?
- "Има Бог, има морал, няма Бог - няма морал, следователно всичко е позволено" - така ли е, истина ли е това?
- Дали скачането в студените води за кръста е "архаичен глупав ритуал"?
- Как стана така, че и карикатурите да могат да убиват?
Ще ми се и да има по-актуална тема за разговор, щото бягането на предаването в полето на чистата философия може да доведе до откъсването му от интересите на зрителската аудитория. Но дали пък това няма да означава, че и аз се плъзгам по вълната на медийното гонене на сензации? Ще ми се да запазя едно по-високо, наистина философско ниво, което означава да поставям теми, които са свързани с наистина най-важните човешки въпроси; да поставям теми, каквито никъде другаде не поставят. Ето такива проблеми с избора на тема за утрешното предаване ми се налага да решавам.
Като познавам себе си, добре знам, че ще се колебая до утре, и ще реша в последния момент каква ще бъде темата на разговора в утрешното предаване. Така може и да е по-добре, знам ли? Ще видим. Има време още да мисля. Сега-засега съм формулирал горните варианти. И още мога да предложа, но това означава още по-трудно да избера. Ако до утре открия някой въпрос, който, дето се казва, "да ме плени", него ще избера...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар