На науката не й е по силите да решава въпросите на вярата, човечността и пр., научните обяснения на духовните неща са не само неуместни, но и нелепи

Как към кои ценности да се върнем? Към християнските!

Атентатите във Франция бяха ужасно събитие, което стресна позаспала Европа. Всички започнаха да си задават въпроса – къде точно сбъркахме, че се стигна дотам?

Споровете и полемиките бързо се прехвърлиха на политическо равнище. От една страна са консерваторите, които обявиха, че доктрината на мултикултурализма, на политическата коректност, на приемствеността на всички видове култури, е претърпяла пълен провал. Консерваторите смятат, че Европа твърде много е станала постхристиянска. Опасно постхристиянска. И че трябва да се върнем към традициите на нашите бащи, към християнските ценности.

От друга страна са либералите. Сред тях има много образовани и грамотни хора и учени. Те побързаха да обявят, че всички религии са зло, че няма кой знае каква разлика между християнството и исляма (защото нали Стария завет изобилства от примери за насилие).

И така, реших и аз да взема позиция по въпроса, защото в последните няколко дни спорът излезе извън разумните граници и се стигна до пререкания и обиди.

Вчера имах една дискусия с доста образовано и грамотно момиче, което смята, че аз съм излъгал в спора, защото казах, че са ме изкарали идиот. Всъщност, за какво става въпрос? Става въпрос за една статия с име „Защо религията е за тези, които не разбират науката?“, която представлява нашенска, родна интерпретация на научната публикация The Relation Between Intelligence and Religiosity, която е публикувана в списание с доста висок импакт фактор… Само че това, което се опитах да обясня е, че нямам нужда от статии с импакт фактор, за да знам, че тенденцията наистина е такава – грамотните и интелигентните хора се съмняват в постулатите и традициите и са по-малко склонни да вярват. Но имам против такива статии да се размахват под очите на хората и макар че не го казват в прав текст (затова ме уличиха в лъжа), аз съм категоричен, че контекстът е твърде ясен – използват се под предлог да опишат вярващите колко са тъпи.

Или ако не са тъпи, съзнателно си затварят очите пред научните открития. Както пише моят приятел Божо: „Сещам се за един биолог, който роптае срещу хомосексуализма, макар че като биолог трябва добре да знае, че той не е човешко „отклонение“, а нещо което масово се среща в природата, и то не само при висшите видове“. Всъщност, нали вече се сетихте за кой биолог става въпрос в неговия блог?! Малък жокер: започва със „С“ и завършва на „ветослав Александров“ :)

Философът Ангел Грънчаров вече реагира остро. Той казва: „Да съдиш пристрастно за неща, които не разбираш и то воден от своята предубеденост не е никакъв атестат за научност“. Всъщност, точно това е проблемът. Образованите атеисти са се вкопчили като в сламка, че масово вярващите не са с високо образование, но пропускат да отбележат, че много от колегите в университетите са вярващи. За тях те са просто „отклонението“, щото нали във всяко стадо има мърша, значи сред интелигентните също има някои, които случайно са се подлъгали. Прочети ДО КРАЯ

МОЯТ КОМЕНТАР: Статията е полезна и поставя много въпроси, хубавото е, че е основа за добра, за пълноценна полемика или дискусия; разбира се, с една статия не може да се каже всичко, това е непосилна задача, тъй че тия всичките въпроси трябва да се поставят наново и наново, и то не в своята съвкупност, а поотделно, всеки да се огледа по-цялостно, задълбочено и основателно. Ще си позволя да се изкажа по някои от поставените въпроси, щото за мен като философ много от нещата изглеждат иначе: примерно, мен съвсем не вълнува, примерно, проблема за това има ли "някакъв ген" на... хомосексуалността или също, да кажем така, дали склонността за правене на грехове е "генетично предопределена". Тъй като има много и различни нива на вглъбяване в проблемите и когато човек стигне до по-високото, за него вече не е вълнуващо онова, което терзае душите на намиращите се на по-ниското. Освен това нека да не се заблуждаваме, че абсолютно всички въпроси могат да се решат на полето на вездесъщата наука, трябва да признаем, че много от тия въпроси, именно човешките, нравствените, духовните, въпросите на вярата и т.н. даже не могат да бъдат поставяни адекватно на научна основа, а камо ли пък да бъдат решавани "по-научному"; науката трябва да изостави неоснователните си претенции, че всичко може да обясни и че нейните обяснения, видите ли, били "най-меродавните", не, такава една претенция за изключителен научен монопол върху "всички въпроси" е напълно неоснователна.

Просто на науката не й по силите да решава въпроси, които се пораждат на съвършено друга основа, научните обяснения тук, в сферата на чисто човешките неща, са просто неуместни, щото всичко има един по-богат и многоизмерен, неедноизмерен смисъл, който науката наистина не може не само да постигне, но и да проумее. Затова на мен са ми много симпатични някои учени от дадени частни естествен-научни сфери, които се изсилват да решават с научни средства проблеми, който по същината си са извън науката, които са извъннаучни, примерно, са чисто религиозни, философски, духовни или просто са човешки. Да, науката не е панацея и всичко не може да бъде обяснено по матрицата на научната парадигма, която съвсем не е "всичкообясняваща" или пък всемогъща парадигма. Има неща, които са необясними не само по научен, но и по всякакъв друг начин, тия неща обаче могат прекрасно да бъдат разбирани - със сърцето обаче, не с толкова самонадеяния и високомерен ум. В тази посока се увлича и авторът на анализирания текст, което е обяснимо - той е биолог по образование. За жалост, дейците на точните науки общо взето нямат качествена философска подготовка, което именно засилва усещанията и претенциите им, че всички въпроси могат да бъдат решени по научен начин и с научни средства, не, това не е така, иска се елементарна философска подготовка за да се проумее толкова просто нещо. Както, примерно, религиозните разбирания са неприложими в сферата на научните представи и обяснения, по абсолютно същия начин могат да бъдат оценени и научните обяснителни претенции когато са отнесени спрямо проблеми, които са философски, религиозни или, инак казано, чисто човешки. Но, за жалост, живеем във време, в което науката е така напреднала, че се е появило фалшивото усещане, че всичко, което не е обяснено или проумяно по научен начин, изобщо никак не може да бъде проумяно или обяснено; това обаче не е така, тази претенция и това усещане са неоснователни. Примерно, научните обяснения, ако се отнесат към проблеми на художествената сфера - на изкуството - звучат крайно примитивно, дилетантски, глупаво даже; същото може да се каже и в случаите, при които по философски въпроси се прилага научният аршин; е, науката и научните дейци най-вече трябва да проумеят, че науката има своите плодове когато се прилага в собствената сфера, а когато дръзне да излезе извън нея, тогава обясненията й изглеждат чисто и просто нелепо, безкрайно наивно, те просто са неуместни и уважаващият себе си учен в никакъв случай не би си ги позволил.

Разбира се, всеки човек има наклонност да мисли и на други плоскости, има и потребности от различно естество, също така се опитва да постига истината, която е валидна за други сфери, примерно художествената, философската, духовната по принцип. И там съответната традиция е постигнала много, просто човек трябва да е напреднал достатъчно в съответната сфера, за да придобие самочувствието, че може основателно да се изказва или да съди. Тъй че е крайно време да се проумее поне ето това: религиозните въпроси, въпросите на вярата, духовните въпроси, които човекът си задава, не могат да бъдат решавани с научни средства, никакви илюзии в това отношение не можем да храним повече; това нещо трябва да бъде нещо като най-първа медотологическа аксиома. Впрочем, тази е тезата и на моята философска дисертация, която съм издал като книга под заглавието "Учението за човека и формите на духа", писана преди повече от 25 години, останала си незащитена, впрочем.

Ще кажа само нещичко за да поясня доколко неоснователна е претенцията на позитивно настроените учени и дори философи, свеждаща се до това, че всичко трябва да бъде обяснявано или само научно, или... никак. Науката е израз на едно чисто познавателно отношение на човека и света, свеждащо се до задоволяването на човешката потребност да сме информирани за това, което е, такова, каквото то е, сиреч, до задоволяването на човешката потребност да знаем, да имаме знания за нещата - каквито са те сами по себе си, безотносително към човека (доколкототова изобщо е постижимо). Но спрямо същите тия неща, за които можем да имаме разни познания, човекът може да се отнася и по коренно различен начин - примерно, можем да се вълнуваме от тяхната ценност за нас самите, можем да се опитваме да ги преживяваме естетически, религиозно, философски, а това означава, че можем да се вълнуваме от постигането на тяхната ценност за нас самите, от постигането на техния жизнен смисъл; а това e чувстването, чрез чувствата. Този вторият, ценностният подход, е извъннаучен, щото, повтарям, науката се свежда до едно чисто познавателно коренно отношение; в науката човек иска да знае, но освен знания, на човека, за да бъде именно човек, са му нужни и ценности, и чувства, и субективни преживявания от всякакъв род; слава Богу, че ний, хората, не сме устроени така едноизмерно, както това се представя на научната парадигма, щото тогава кошмарът, в който щяхме да пребиваме, щеше да бъде безкраен!

Има и едно трето коренно и чисто отношение на човека, освен познавателното и ценностното, и то е практическото - когато на основата на знанията и постигнатия човешки и жизнен смисъл на нещата (чрез чувствата) ние си изработваме представа-идеал за това какви могат да бъдат нещата с оглед на чисто човешките нужди и на основата на волята вече се опитваме да променим било света, сиреч, да го направим по-човечен, било самите себе си да променяме в една или друга посока, и тази възможност съвсем не е за изключване. Та ето, духовните форми, които имат синтетичен характер, сиреч, способни са да синтезират в нещо цялостно и знанието, и чувството, и нормите, идеалите за дължимото, човешкото и т.н., са именно изкуството, религията и философията; и науката, за щастие или за жалост (зависи от настройката), оставайки сr монотична, чисто познавателна единствено форма, съвсем не може да постигне това, което могат да постигнат и изкуството, и философията, и религията; а те могат да постигнат един значително по-богат смисъл, който просто не е по силите на научното третиране и трактуване, на научното обяснение и познание. Науката не може да разбере ония истини, които ни дават философията, религията и изкуството, всяко по своя си начин, тя се опитва всичко да обяснява, включително и нещата, които принципно са необясними, не са постижими интелектуално, понеже смисълът им просто не се побира в едно такова третиране; но онова, което умът не може да проумее никога, една друга и то чудесна човешка способност, каквато е вярата, го постига с лекота; по същия начин онова, което умът, колкото и да е самонадеян, не може да проумее, с лекота го разбира разумът (явяващ се органон на философското постигане на истината, на постигането на истината с философски средства). Тия неща са така елементарни, ала ето, масово не се разбират, и то по причина на това, че в наше време, в резултат на бурния растеж на науката, тя е станала нещо като тиранин на съвременния човек, който иска всичко да проумее по научному; е, това няма как да стане, науката в тия сфери ни дава много жалки, направо мизерни резултати. И ако иска да се държи по-разумно, просто трябва да ограничи претенциите си. Просто ми е неудобно да повтарям неща, които един що-годе качествено образован човек би следвало да знае, примерно, да е запознат поне с разбирането на Кант за антиномиите на чистия теоретичен разум.

Това исках да вметна. Уж кратко, то се оказа доста дълго. Както и да е. Който иска да разбере, ще му се наложи не само да го прочете, но и да го проумее основателно - с оглед да се ориентира в ситуацията, характерна за т.н. духовна сфера, за която наистина всякакви хора могат да се изказват, но що-годе плодотворни резултати могат да се очакват само ако разполагаме с подобаващия за това инструментариум. Да се разглеждат чисто духовните въпроси през оптиката на самонадеяната "всичкообясняваща" наука е все едно да се опитваме да поправяме часовник, разполагайки с... чукове, клещи и други инструменти и сечива, които използва, да речем, автомонтьорът; е, знаете какъв резултат ще се получи тогава, нали се сещате?

Мисля, че поне за това ме разбрахте. Хубав ден ви желая!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo