Сега забелязвам, че под публикацията със заглавие Многозначителна история за това какво се случи с кабинета по философия в нашето училище, която съм поместил в блога на СВОБОДНАТА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ, има интересен, за мен лично много важен коментар, която е в пряка връзка с разказаната там история относно това как беше съсипан създаденият от мен кабинет по философия; ето какво пише този млад човек:
Благодаря Ви много за това, че сте споделили коментара си, учителю! Завършил съм българска филология и съм млад, 26-годишен левент. Не искам да ставам учител не толкова заради страха от ниското възнаграждение, а именно защото смятам, че няма да издържа на подобен натиск от страна на директори. И чисто и просто ще напусна.
Иначе съм напълно съгласен с Вашите идеи и дори съм си мислил да ги прилагам по време на задължителната ми практика. Подкрепям Ви с две ръце, продължавайте да обучавате децата и да ги учите на най-важното в наши дни - кое е важното в живота, как да търсят себе си и как да се научат да живеят - вместо просто да оцеляват, борейки се за големите заплати! :-)
Това е написал този млад човек, имащ учителска квалификация или правоспособност, но опасяващ се да се захване с практикуването на този наистина нелек "занаят". Той, виждате, е попаднал някак на упомената моя публикация, но явно още не знае какво ми се е случило; е, бях уволнен, бях изгонен от това училище, а пък мотивът да бъда изритан от него е ето какъв: "пълна некадърност", "изцяло негоден за системата", "липса на качества да бъде учител" и пр. В тази връзка искам все пак нещичко да му кажа там, под неговия коментар, ето какво успях да напиша:
Здравейте!
Благодаря Ви за Вашата реакция по повод разказаната история! Благодаря Ви и за оценката на това, което съм се опитвал да правя! Не крия, много се радвам, че така възприемате моя подход, за мен Вашата оценка означава много! Означава много повече от всички възможни оценки на разните администратори.
Позволявам си въпреки това, което казвате (относно точната причина, поради която не желаете да се захванете с практикуването на учителството) да Ви посъветвам все пак да опитате - може пък да Ви потръгне. От друга страна погледнато съм убеден, че е дошло времето хора с Вашите (с нашите) разбирания да подемат нещата в свои ръце, учители с Вашите (с нашите) разбирания са изключително нужни на българското образование, най-вече младите хора, децата, учениците имат страхотна нужда от учители като Вас, с Вашите (нашите) разбирания. И добре зная, че в един момент истинската, същинската промяна в българското образование ще я направят хора като Вас - хора като нас. Ако ние се откажем, тогава кой ще направи онова, което самото време, самият живот изискват от нас?
Тъй че, моля Ви, въпреки всички свои опасения отидете да работите в някое училище, повтарям, българското образование има огромна нужда от хора като Вас - от хора като нас.
Желая Ви успехи на това наистина благородно поприще!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар