Днес е четвъртък, т.е. от 11 часа по Пловдивска обществена телевизия (на това място телевизията може да се гледа онлайн) ще се състои поредната емисия на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров". Тия дни размишлявам каква да бъде темата, искам да поставям проблеми, които вълнуват колкото се може повече хора - независимо от философската настройка на предаването. Не ми се иска да стане така, че поставяйки някакви пределно теоретични, академични и пр. въпроси хората да затвърдят представата си, че философията е нещо, което поставя предимно въпроси, които изобщо не ги касаят - и съвсем не ги интересуват. Не, не е така, философията поставя истински важните за всеки човек въпроси, друг е въпросът, че ние, хората, много се различаваме в тази именно посока, в преценките си за това което именно е истински важното. Хора всякакви, оттук и всякакви са въпросите, които те възприемат като важни.
Аз обаче искам да успея да намеря начин да вляза в диалог с всякакви хора, а не само с малък сегмент от човечеството, именно само с ония, които по начало се интересуват от философия. Ситуацията е както с оперната музика, с оперното пеене: векове наред това е било изкуство за ценители и познавачи, общо взето един недотам широк кръг от хора, е, намериха се певци като Павароти, които запяха по огромни зали, по стадионите и къде ли не - и оперното пеене влезе в директен контакт с милиони човешки същества. Нещо такова следва да се случи и с философията - доколкото изобщо е възможно.
Та размишлявайки в тази посока от няколко дни в съзнанието ми се въртят ето какви въпроси, които, струва ми се, биха предизвикали по-широк интерес - с оглед повече хора да почнат да се увличат по философските размисли и разговори:
Вярвате ли на "ясновидци" и врачки, дали пък те не са предимно шарлатани?
Възможно ли е човек да успее в България?Как да стана богат?
Кой е виновен за несполуките на нашия народ?
Как да направим живота в България по-добър?
Какво е да си българин? (Каква е нашата национална идентичност?)
Какво е демокрацията?
Какво означава да си европеец? (Ние, българите, европейци ли сме, носим ли в себе си европейската идентичност?)
Как да постигна живота, който искам, който ме задоволява?
Мога ли да разгадая загадката на живота?
Знаете ли какво е философско консултиране?
Ето, поне от тия въпроси предлагам, между тях се колебая. Един от тях трябва да избера за днешното предаване. (Разбира се, за мен е най-добре самите зрители да предлагат темата, по която искат да поговорим, но все още не сме стигнали до този етап, надявам се, скоро нещата ще се раздвижат и в тази посока, ще видим.) Силно съм разколебан и раздвоен каква обаче да бъде темата днес. Минава ми през ума и такава една възможност: за да не се колебая всеки път дали да не взема да си направя едно списъче, подобно на горното, именно нещо като "учебна програма" на предаването - и да почна да следвам тази програма. По този начин наистина няма да се колебая, но какво ще стане със свободата ми? :-)
По традиция ще мисля до последно, до момента, в който трябва да предам на човека от екипа на телевизията темата за днешното предаване. И това става десет минути преди началото на предаването. И там, изкачвайки стълбището в сградата на телевизията, в последния момент, от немай-къде, окончателно решавам каква да бъде темата. Така явно ще стане и днес. Тъй че не мога в момента да обявя каква ще бъде темата на днешното предаване.
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Вярвате ли на "ясновидци" и врачки, дали пък те не са предимно шарлатани? - Предимно шарлатани са.
Възможно ли е човек да успее в България? - Какво да разбираме под успех? Власт, кариера, пари, жени - или нещо друго?
Как да стана богат? - Защо това е толкова важно?
Кой е виновен за несполуките на нашия народ? - Главно външни сили - 80%, и вътрешни фактори – 20%. А кой е отговорен за сполуките на българския народ?
Как да направим живота в България по-добър? - Можеше да стане най-вече в контекста на пълна декомунизация и някакъв нов план Маршал от страна на Запада още през 1990, при което самият Запад обаче, помагайки на Изтока, да се лиши от част от стандарта си, но това не стана и сега вече е късно. Трябва да се осъзнае ясно и категорично: добрите години на Европа, Америка и света свършиха, включително в материален план и нещата вече ще стават само по-зле. Така че не можем да направим живота в България и света по-добър.
Какво е да си българин? (Каква е нашата национална идентичност?) - А какво е да си индонезиец или парагваец? Подобни натрапливи разсъждения не водят до нищо добро, а за Ангел Грънчаров като привърженик на либерализма и постмодернизма, които по принцип са космополитни, е странно, че иска да разсъждава на тази тема.
Какво е демокрацията? – Може би най-доброто определение във философски план е на Карл Попър: възможност за отстраняване на управниците без насилие. Иначе другите нейни белези са добре известни: разделение и взаимен контрол на властите, правова държава и т.н.
Какво означава да си европеец? (Ние, българите, европейци ли сме, носим ли в себе си европейската идентичност?) – В исторически и културен план Европа е най-вече Древна Гърция, Рим, християнството, Просвещението, науката. Според английския историк Нийл Фъргюсън най-характерните белези на европейската цивилизация са конкуренцията, науката, собствеността, медицината, консуматизмът, трудовата етика. – Да, българите са неделима част от европейската цивилизация, независимо от някои източни влияния, характерни впрочем за цяла Южна Европа от Испания през Италия до Балканите.
Как да постигна живота, който искам, който ме задоволява? – Няма общовалидна рецепта, понеже нагласите, вкусовете и предпочитанията на хората са различни. «Обикновените хора» са доволни, когато имат покрив над главата си, храна, напитки и пари да си плащат сметките и за някакво скромно благополучие и могат да се съвкупяват, а това не е особено трудно да се постигне. За хора с по-високи амбиции и помисли е по-трудно. Но аз мисля, че човек никога не бива да бъде докрай удовлетворен, каквото и да постигне в живота, още повече че животът във философски план е безсмислен и абсурден.
Мога ли да разгадая загадката на живота? – В биологически план за живота може да се кажат много неща, но винаги ще остане един неразгадан, „метафизичен“ остатък.
Знаете ли какво е философско консултиране? – Да.
Публикуване на коментар