Непочитането на Апостола на българската свобода и безчувственото, животинско, скотско, овчедушно търпене, понасяне на гаврата, свързана с това, че паметникът на окупатора Альоша е поставен горе на хълма, на най-високото място, извисява се като злокобна хищна птица над целия град, докато бюстчето на Левски е долу в ниското, в подножието на хълма Бунарджик, е най-ниско долу, в сянката на паметника на окупатора, сякаш е стъпкан от ботушите му - всъщност Альоша тъпче българската свобода, не нещо друго! - е страшен символ, показващ докъде сме я докарали: станали сме прекалено малодушен, слаб, подъл народ, който не осъзнава самоунижението си, не усеща липсата и на капчица национално достойнство или самоуважение!
Това, простете, е ужасно извратено, то е безкрайно грозно, също така е нетърпимо обидно! Щом не усещате обидата, щом се помирявате с гаврата, щом търпите тази аномалия окупаторът Альоша да е най-горе, а Апостолът на българската свобода да стои долу, стъпкан от ботушите му, да стои в сянката му, това показва, че не сме народ, ценящ и заслужаващ свободата си, това показва, че сме стадо, състоящо се предимно от най-малодушни и презрени роби, че сме безволева нихилистична тълпа, която си заслужава жалкото положение...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
11 коментара:
Ами българите вече търпят 25 години, т.е. около едно поколение, няма пречки да търпят още няколко пъти по 25 години. Защо не? Няма причини да се предполага, че нещо, останало нерешено 25 години, ще се реши тъкмо на 26-тата година. Трябва да стане ясно едно: реални реформи в България имаше само 1991-92 и най-вече 1997-2001. През останалото време имаше само имитации на реформи, респ. връщане назад. Няма абсолютно никакви обективни предпоставки за по-нататъшни реформи в България и тя ще продължи да тъпче на едно място и да се върти в омагьосан кръг и всякакви надежди в тази посока за напразни. Мога да Ви гарантирам, че Вашият текст ще бъде също толкова актуален и през 2040 година, и през 2065 година, и през 2090 година и т.н., защото нищо няма да е помръднало и паметникът на Альоша ще продължава да се извисява величествено над Пловдив.
Не сте прав. Промяна в съзнанието за свобода на българите ще се получи до няколко години (2-3-4 най-много). Усещат се всички признаци на наближаващата промяна. Първо трябва да настъпи промяна в образованието. Не бъдете толкова черноглед. Комунистическото (робското) съзнание у българите няма да съществува толкова продължително...
Проблемът не е толкова в някакво митично „комунистическото“ или „робското“ съзнание на българите. В своето мнозинство те още през 1990 бяха готови за свобода и демокрация и гласуваха съответно. Проблемът е в това, че демократични настроените българи почти никога не получават онова правителство, за което си мислят, че гласуват. Ето и сега българите в своето огромно мнозинство гласуваха за формално антикомунистически и некомунистически партии и сегашният кабинет се представя за много десен и реформистки, но както виждаме пак нищо не помръдва, вкл. и Альоша си стои и ще продължава да стои. А няма нищо по-лесно от това за един волево и решително правителство още утре да го събори.
Така че аз решително не приемам традиционните упреци към българския народ. Не у него е проблемът, а в това, че старите елити продължават да са влиятелни и успяват да го баламосат да гласува за тях, представяйки се за „демократи“. И няма изгледи тази игричка скоро да свърши. Българите ще продължават да гласуват антикомунистически и ще продължават да получават прикрити комунистически управления.
Покрай коледните празници се разходих до Берлин и останах удивен от видяното. На 200-300 метра от Райхстага има паметник на руските войници загинали по време на атаката над Берлин. С няколко танка, оръдия и няколко колони с текст. В безупречно състояние, стои си на един от централните им булеварди. Тогава се изумих от толерантността им и в някаква степен си промених мнението за нашият паметник на Альоша.
Паметниците не трябва да бъдат унищожавани, те са свидетелство за част от историята ни, хубава или лоша - наша си е.
Вместо да правим такова сравнение, по-добро би било да се помисли по въпроса - а защо не направим подходящ паметник на Левски ?
Нека има паметници, нека хората познават историята си. Може би следващият път като погледнат към Альоша ще се замислят - какво правим? Искаме ли отново руският бутуш да ни мачка?
Анонимче :)
Комуноидчо, сравнението ти между Берлин и Пловдив е изключително тъпо. Я кажи каква битка се е водила за "освобождението" на Пловдив - и от кого той е бил "освободен"? :-)
Комуноидчо ще наричаш някой друг. Въобще каква е тази привичка да се обиждат хората? Някакви комплекси ли се избиват така?
И от кого са освободили Берлин? От немците чиито е?
Същият паметник има и във Виенна.
И чекпойнт Чарли стои в Берлин, част от историята им е.
Как се получава, че онези могат да бъдат достатъчно толерантни и космополитни, че да не разрушат паметника, но ние не можем ?
Защо все трябва да се руши? Ей това не го разбирам.
Анонимче
Трябва да мислиш повечко, комуноидчо Анонимко... налага се да се мисли. Иначе ще се видиотиш още повече...
Липсват ти аргументчета ли ?
Ако нямаш какво да кажеш май е по-лесно да си замълчиш
Анонимче
Ти си този, който мълчи. Само това ли измисли главицата ти? :-) Голяма мизерия цари в нея, нали :-)
Аз мнението си съм го написал, но последните 3 коментара идващи от теб са абсолютно безсмислени.
Не сме в класната стая, че да се минава с такива изтъркани лафчета. Ако ще казваш нещо нека е аргументирано. Не виждам смисъл да си губя времето в противен случай.
Анонимче
Каквото съм имал да кажа, съм го казал пределно ясно и категорично. На несхватливите явно се налага да положат известни усилия да осмислят написаното...
Публикуване на коментар