Агонизиращата система на българското образование умира по една причина: в нея свободата е нежелана и пропъдена

Става нещо страшно в т.н. система на българското образование, тя е тежко болна, намира се в агония, в предсмъртни мъки. Симптоми, удостоверяващи такава една констатация или по-скоро диагноза, колкото щеш. Иска се обаче усетливост или подобаващо съзнание, та да се доловят и оценят вярно, адекватно на реалното положение. Щото у нас по-често предпочитаме да лъжем и да се лъжем, отколкото да застанем лице в лице с горчивата истина. Примерно историята на случилото се в ПГЕЕ-Пловдив, която аз комай всеки ден описвам най-добросъвестно, станал съм нещо като архивар на случващото се, показва убедително, че работите в образователната система са не просто плачевни. Те са трагични, показват, че системата умира, тя е нежизнеспособна и, както казах, агонизира, отива си със страшни гримаси.

Сега комай пред очите ни (благодарение на медиите и на интернет най-вече) се развива сагата с Националната гимназия по древни езици и култури. На повърхността ни показват някакви дрязги и спорове за това дали това училище да се мести или да не се мести в еди-каква си сграда; но се оказа, че зад тази история стоят страшни напрежения. И ето, в резултат се стигна дотам учител по немски, в разгара на споровете и караниците, да падне от разрив на сърцето и след малко, вече в болницата, да почине! И в тази гимназия има някаква директорка, която се държала, меко казано, твърде странно; "колективът" се е разделил на части, които воюват една с друга; учениците също са въвлечени в битките; учебен процес вече не се води; ситуацията, дето се казва, е предреволюционна. Не само в това най-елитно училище за древни езици и култури, а и изобщо, в цялата нелечимо болна система.

Реших да се поразровя относно случващото се в НГДЕК, признавам си, заинтересувах се. По същия начин преди време се разигра медийната история в Хуманитарната гимназия, случаят "Харлем шейк", нали се сещате? Ето, припомням ви го: Уволниха учителя по английски език заради този Харлем Шейк в Пловдив. Вижте сами:

Тогава зад интригата се видя, че и в тази гимназия всичко е прогнило - и аморализмът на системата, израз на нейната деградация, и там, естествено, е на длъжната висота. Медиите тогава, както си му е редът, пошумяха три дена - и всичко скоро се забрави. Статуквото биде запазено. Пожертваха немирния учител. Директорката, вместо да изгърми като бушон, успя да се спаси, с оглед да си доцарува вечното царстване (тя е директорка от незнайни древни времена). Както и да е, тия неща са си обичайни, обикновено ситуацията се свежда до следното: колективът (учителският) благоденства под сянката на трона на своя пълновластен тиранин-директор, никой не го вълнува нещо друго освен пазенето на статуквото. Не го вълнува нищо друго освен оцеляването - до пенсия. Най-страшното нещо, от което всички се боят, е промяната. Промяната не е страшна ако се прави от властващата бюрокрация (чиновниците в образованието с някаква власт, чиновниците от йерархията на системата), която също няма никакъв интерес от истинска промяна; промяна може, но да е мижава, козметична, фалшива. Но истинската промяна е същински кошмар. Нея комай никой не я иска. Та ето сега какво открих в драмата в НГДЕК, която поразително напомня тъй многозначителните истории в ПГЕЕ-Пловдив, които моя милост описва от няколко години.

В блога Diagnosis: Classicus най-напред прочетох следния некролог:

СКРЪБНА ВЕСТ

С огромна тъга ви съобщаваме, че днес от този свят ни напусна господин Бойко Атанасов. По вече официална информация от негови колеги, изтекла и в мрежата, любимият учител по немски език на Училището е припаднал днес по време на решителната среща за доизясняване на решенията около сградите на НГДЕК.

Твърде голямото напрежение от всички страни е ескалирало, вследствие на което (вероятно) Хер Атанасов, както е наричан в училище, е починал в болницата.

Нека отдадем почит на този мил човек и изключителен преподавател, когото видяхме усмихнат само преди броени часове в училище. Вестник „Диагноза: Класик“ изразява искрените си съболезнования на семейството и приятелите на Б. Атанасов.

Почивай в мир, Хер Атанасов!

Бог да прости този учител-страдалец на българското образование! Поклон!

Попадам също и на интересен блог с наименование Veritas Classica (Какво се случва в НГДЕК?), да, такова е заглавието и подзаглавието на блога. Думата "безобразията" пък е вградена в адреса на блога. Там има много интересни неща за четене, които проясняват цялата история, която не е от вчера; най-интригуваща е ето тази папка с документи: Папка, която съдържа копия от документи и писма в обем от 133 страници.. Аз публикувах доста документи около тъй шеметните истории в ПГЕЕ-Пловдив (и още интересни документи ще публикувам!), ето, оказва се, че в същото време се е разгръщала аналогична история в НГДЕК. Там откривам и ПИСМО срещу безобразията и беззаконията, които се случват в НГДЕК, писмото е до един от поредните министри на културата в последните години; е, и ний в ПГЕЕ-Пловдив писахме какви ли не писма до всички министри, и какво от това? Трупът продължава да си гние и да разнася зловонията си наоколо в ефира. Никой не се трогва. Нека, в крайна сметка, учителите да мрат, майната им! Нима на тази нация пък са й нужни истински учители? Нима й е нужно същинско, истинско образование и култура, и то пък, представете си, дори древни такива?! Айде де, ще видите вий една култура - на таз нация й е нужна само повече простотия - и тарикатлъци само! Ний друго не щем, на нас това ни стига, та кочинката ни да продължава да си вони както досега...

В историите в НГДЕК една от най-активните фигури е, както се полага, учителят по философия ОРЛИН ЙОРДАНОВ. Ето публикации от и за него. Ето една най-скорошна публикация, писана от него: Ужасен ужасон в НГДЕК пак, тя е от тия дни. В нея се разказва за епопеята около преместването на училището от сграда в сграда, но си личи, че това е само фасадата, а в дълбините тлеят други, и то много по-сериозни язви на т.н. училищен живот. Интересна публикация, която, така да се рече, "слага пръст в раната", е ето тази: Повелителят на мухите в Класическата гимназия, пак е писана от Орлин ЙОРДАНОВ, учител по философия в НГДЕК, от 04. март т.г. е този любопитен текст. Питам се дали да не го сложа в следващата книжка на списание HUMANUS, мисля, че заслужава да се прочете от читателите на списанието, които живо се интересуват от по-задълбочени интерпретации на процесите, течащи зад бляскавата фасада на т.н. образователна система. Най-вероятно ще я препубликувам на страниците на списанието. Ще се опитам да се свържа тия дни с автора й за да поискам неговото съгласие. Там открих ето тия вълнуващо правдиви думи за смисъла на учителстването (да, няма как, ще публикувам непременно този текст в списанието!):

Как и защо учителят може да върши тази „тънка работа”? Може, защото както кентаврите са учители, така и учителят е по правило „кентавър“ – особен хибрид между работник и творец, между каменоделец и скулптор, между впрегатно животно, което влачи товара и Пегас, който лети във висинето… За да работи той добре, балансът между тия му две природи трябва да е правилен: мъкненето на каруцата не бива да е за сметка на полета и обратното. Деликатно същество е учителят: хем бачка и бива сериозно администриран, хем акушира раждането на човешката личност у ученика си. Половината от работата му е бумащина, другите две трети – майевтика (акушерско изкуство). Това трябва да се знае и да се проумее. Не се ли проумее, поколения млади хора ще избуяват като „пичове” напролет и ще диворастат като филизи на афъска, ще ходят рошави и гологлави, ще гледат мътно, безоблачно и някак тинесто – като боза, която гледа друга боза, като нещо средно между Блясъчко мечтателникът и Блудния син.

Четейки тази статия долавям, че Кутията на Пандора (твърдят, че е по-правилно да се нарича не "кутия", а делва или подобен съд, наричан питос) и в това училище вече е отворена. Както и в ПГЕЕ-Пловдив. За тия, дето не знаят, да дам малко информация: във въпросната кутията или делва на Пандора били затворени болестите и неволите, а когато любопитната Пандора я отворила, те се разбягали по земята; когато я затворила - вътре останала единствено надеждата. Един богат на смисъл гръцки мит. У нас си мислят, че бедите, неволите и болестите могат да ги държат покрити и затворени в кутията на въпросната система, е, оказва се, това не може да стане. Трудна работа е това. Животът също не може да бъде натикан в система, в килия или в клетка. Безнадеждна е такава една идея. Животът си иска своето и ще си го постигне. Умиращата система на българското образование агонизира по една-единствена причина: в него свободата е пропъдена и нежелана. Свободата за живота на човека - а образованието, за ваше сведение, също е живот, духовен живот, духовният живот пък е истинският живот! - е нещо като въздуха; както без въздух човек и всичко живо задушава и умира в страшни гърчове, същото се получава и когато в сферата на духовното нейният "въздух" - свободата - бъде ограничен и спрян. Системата пък е тъкмо това, което капсулира живота, оковава го, лишава го от питателна среда, поставя живота в лишена от въздух капсула или във вакуум; е, няма как, всичко живо умира в този вакуум. В него могат да съществуват само някакви вампири и призраци - вампирите, призраците и караконджолите на административната командна и директивна система на манипулативното държавно монополистично и тоталитарно в сърцевината си образование. Каквото е тъкмо нашето, българското образование. Чудно ли е защо сега работите в тази печална образователна сфера не вървят? Глупаво е да се чудите още защо не вървят. Чудно щеше да е при тези условия да вървяха, а не е чудно, че не вървят.

Както и да е, темата е огромна. Аз много съм писал по нея, което ме избавя от потребността отново да анализирам детайлно случващото се. Но намерих в историите около НГДЕК и нещо, което буквално повтаря моята лична история в ПГЕЕ-Пловдив. Ето: Уволниха обичан учител в НГДЕК, след като съдът го върна на работа. В ПГЕЕ-Пловдив директорката (покрай другите си своеволия) уволни двама учители: моя милост и учителят по компютри инж. К.Христов. Него именно го уволни даже два пъти, което е рекорд, няма да се излагаме сега я, да ни надминат по административните золуми някакви си там софиянци я?! Ето какво четем там:

Пореден скандал люлее Национална гимназия за древни езици и култури. Днес е бил дисциплинарно уволнен един от дългогодишните преподаватели в училището – историкът Митко Делев, научи „Площад Славейков“. Делев е един от основните опоненти на и.д. директора Мариела Папазова и само преди месец бе възстановен от съда на работа в Класическата гимназия – отново след уволнение от Папазова.

Това става преди два дни: интересно е дали директорките на ПГЕЕ-Пловдив и на НГДЕК не са по някакъв тайнствен технически механизъм свързани в система така, че действат в пълен синхрон: едната директорка същия ден уволнява учителя по компютри инж. К.Христов, другата, в София, почти по същото време й щуква на акъла да направи абсолютно същото и уволнява историка Делев! Аз виждам в това съвпадение по време някаква мистика, която заслужава да бъде разгадана. Разнищването на загадката е просто: един и същ порочен стил на "мислене", с извинение. Тия администратори в рамките на системата действат като работи, това обяснява синхронизацията им. Поразителна синхронизация, а, какво ще кажете?! Един и същ стереотип, който действа безпощадно. Движен от една пружина: ненавистта към личностите, към свободата, към творческото начало на живота. И движени също от злобата към носителите на новото, към по-нестандартно и авангардно мислещите. В системата оцеляват и вегетират само ония, които са се отказали от всякаква претенция да са суверенни личности. Или пък, опази Боже, творци, държащи на свободата си! Без свобода обаче нищо не може да бъде сътворено или създадено. Церберите на системата не правят друго освен да дебнат да не би някой накъде да си позволи лукса да се държи свободно. Свободата е нещо като отрова за системата. Свободата е нейната смърт. Ето защо системата така силно ненавижда свободата и се брани така неистово от нея.

А ето и още нещо, което показва поразителна еднаквост в подходите на двете директорки; намирам тия любопитни сведения в открито писмо на учителите от НГДЕК до министъра:

... Изпълняваща длъжността директор Мариела Папазова, чрез подвеждане, дезинформация и клевета към учители, подбуди към фалшив протест учениците, с което ги тласна към неприсъствие в учебните часове и използване на опасни за здравето и живота им материали (пиратки) в двора на училището.

... Изпълняваща длъжността директор Мариела Папазова кани всеки ден в кабинета си ученици, като ги стимулира да търсят компрометираща информация за конкретни учители и ако не получи такава, се отнася с тях неподобаващо и за директор, и за педагог, и за зрял възрастен човек.

... Изпълняваща длъжността директор Мариела Папазова подбужда определен кръг ученици да пишат подписки срещу учителите си с цел изнудване за по-високи оценки, с което ги покварява.

Нямам коментар. Тия същите неща, които се развиха и пред моите очи в ПГЕЕ-Пловдив, досущ същите, сякаш са извадени под индиго, оказва се, не са нечий патент, а са стил на ръководство и най-обичайни административно-директорски прийоми за разправа с неудобните учители, с личностите, които явно са трън в очите на въпросните властнически персони. Ето как, прочее, завършва този текст за случилото се с учителя по история в НГДЕК Митко Делев (това е неговата страница във Фейсбук, там също има интересни публикации около тия епични история във въпросното училище), уволнен за втори път от директорката си:

Учителят казва, че няма да се предаде, готов е за нова съдебна битка. Освен че вече е завел гражданско трудово дело, историкът се е видял и с наказателен адвокат да започне дело за неизпълнение на съдебна заповед, смята да заеме със случая и Комисията по дискриминация.

Делев няма да се откъсне и от учениците си, въпреки че директорката Папазова не го допуска до учебните занятия. Твърди, че всеки ден ще стои в беседката в училищния двор от 8 до 10 часа. „Нека директорката да ме вижда, а и децата ми се радват, те ме уважават, минават, поздравяват ме“, обяснява той.

Ето и още един пасаж от онова толкова интересно открито писмо до министъра:

В резултат на това учениците идват на училище, изпълнени с напрежение - едни със страх, други с реваншизъм, и не участват пълноценно в учебния процес. Формира се у тях чувство за несправедливост и несигурност, което на моменти води до прояви на агресия и силен афект. Голяма част от учениците са изключително разстроени от случващото се в гимназията, други – силно озадачени, трети се възползват от "правомощията”, които са им дадени от и.д.д. Папазова. Тези отрицателни емоции възпрепятстват ефективния учебен процес, водят до постоянно ескалиране на напрежението сред учениците и до нарушаване на всички морални и етични норми на общуване в едно малко общество, каквото е училището. Всички ние сме силно загрижени поради факта, че поведението на и.д.д. Папазова е далеч от всякакви педагогически постулати и норми, което от своя страна създава у голям брой ученици чувството за безнаказаност, безотговорност и насаждане на определен, крайно нелицеприятен манталитет на поведение, което и сега, и на по-късен етап от живота им безспорно ще навреди.

Мисля, че казаното по-горе закръгля картината за ситуацията из българските училища. ПГЕЕ-Пловдив и НГДЕК не са изолиран случай, а са нещо като лакмус за това какво става в недрата на цялата образователна система. Там открих и едно интересно Обръщение към младите хора, ученици в НГДЕК!, на което ще обърна внимание по-късно.

Спирам дотук. Хубав ден ви желая! Приятни размисли! Бъдете здрави! Нека да се погрижим - настоявам за това! - поне малко, поне с известна човешка съпричастност и за преодоляването на тежката, на коварната болест на многострадалното българско образование, което е задушено от безпощадната система така, че умира, че агонизира, че издъхва пред очите ни. А ние не му обръщаме внимание и... лапаме мухи, по нашия си древен обичай! Проклети да сме ако сами не се променим - щото от промяната в нас самите зависи всичко останало. Зависи не друго, а животът в парчето земя, наречено България. Тук, вътре в нас, в душите ни, е ключът за разгадаването на всички загадки...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo