Две поредни години вече съм модератор на организираната от "Капитал" образователна конференция (виж: Кое е образованието на бъдещето, бел. моя, А.Г.)
Миналата година дойде зам.-министър, тази - сáмият министър откри.
Миналата година представителят на МОН си тръгна мигом, докато тази до края остана важен съветник, а до обед - и началникът на кабинета на МОН.
Миналата година говорехме повече за проблемите, а тази - за решенията.
Миналата година обществото беше подлъгано от онова недоразумение Клисарова да обсъжда идиотщината, че бил нужен един учебник по предмет, а тази се чудим как в новия закон да се заложи повече и по-реална автономия в обучението, говорим за въвеждане на JUMP MATH, както и за по-сериозно и масово използване на съвременните технологии.
Миналата година в синхрон с Недоразумението псевдопатриотите твърдяха, че учебниците са по-важни от учителите. Тази година вече обсъждаме как учителите сами да повярват, че са най-важни в случването на обучителния процес.
Не, че сега няма проблеми - има, и то много.
Не, че законът е съвършен - напротив, изобилства от проблемни текстове.
Но някак темата за образованието, общественият дебат по този въпрос, започва да се връща към една простичка нормалност.
Има надежда.
Написа: Emil Jassim
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар