Принципните причини, показващи защо е по-добре да сме със САЩ

Защо е по-добре да грешим със САЩ, отколкото да сме прави с Русия

02.04.2015 15:30 6436 55

Снимка: Getty Images/Guliver

Най-известния чешки социолог и публицист г-жа Иржина Шиклова изказа мнение, че е по-добре да се греши със САЩ, отколкото да си прав с Русия. 

Съществуват принципни причини защо е по-добре да грешим със САЩ, отколкото да сме прави с Русия, смята журналистът Иржи Пеги и представя своите аргументи пред изданието Novinky. Ето какви са те:

1. През последните 20 години САЩ допуснаха сериозни грешки на международната арена: от военни интервенции без санкции от страна на ООН, до неспособност да консолидират страните, по които са нанесли удари. Но тези, които следят американската обществена дискусия знаят, че САЩ сериозно и критично спорят и правят това много по-обосновано, отколкото някои чешки критици на американската политика.

Освен това тази открита и многогласова дискусия оказва реално влияние върху поведението на американския политически елит. Затова, например, президентът Обама се отказа от някои военни операции (Сирия) и изведе американските части от Ирак. Същото той планира да направи и в Афганистан.

В Русия за военните похождения на Кремъл никакви публични дискусии не се водят. Напротив, обществеността се „обработва“ с масирана пропаганда. Затова по-добре да грешим в мнението си за САЩ, отколкото да сме „прави“ с Русия.

2. Не може да се отрече, че след разпадането на биполярния свят неоконсервативната партия на Джордж Буш-младши се поддаде на илюзията, че светът е станал еднополярно поле за прокарването на американските интереси. Но в същото време е факт, че много страни натрапват на Америка ролята на световен полицай, защото им е по-евтино и удобно да се „крият“ под американския чадър. Ако се разрази дадена криза, геноцид или масово нарушаване на човешките права, значителна част от световното общество очаква вмешателство от САЩ. Но след американското участие винаги се появяват критици, които знаят как е трябвало да се постъпи по-добре.

Разбира се, САЩ не превръщат страните, по които е нанесен удар, в колонии. САЩ не са империя в прекия смисъл. Но за Русия, за съжаление, това не може да бъде казано. Владимир Путин нарече разпада на СССР най-голямата трагедия на XX век. Ако той, а заедно с него и по-голямата част от руснаците, смятат, че това е така, сто пъти е по-добре да грешим заедно със САЩ.

3. Единствената руска „правда“ чехите усетиха върху себе си: един 41-годишен опит. В крайна сметка се изясни, че всичко е било чудовищна лъжа и заблуждение. Дори ако сегашното сътрудничество със САЩ се окаже заблуждение, то това няма да е толкова огромно в сравнение с комунистическия режим под руската режисура. Ако Путин и компания не твърдяха, че разпадът на СССР е една трагедия, може би щяхме да си помислим, че са научили уроците, но те явно нищо не са научили и нищо не са разбрали.

4. Независимо от това, че левите интелектуалци с право критикуват съвременният глобален капитализъм, който по различни причини в своя корпоративен вид се превръща в заплаха за либералната демокрация (при това тази форма на финансова и корпоративна глобализация движи Америка), Русия не дава алтернатива. Това е политически разбит авторитарен режим и икономически аналог на нефтено емиратство, в което износът на суровини се контролира от всемогъщи олигарси, свързани с Кремъл. 

Сто пъти по-добре е да се живее в условията на либерална демокрация, противостояща на патологиите на глобалния капитализъм, в която може свободно да се дискутира за възможните промени, отколкото в руската система.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo