Беше истинска...
Алохомора Мухоморова за ремонта на Цар Симеоновата градина:
"Мargarita todorova, дефинирайте понятието "хубава" за да сверим дали отправната ни точка за сравнение е една и съща?
За да ви е по-лесно да разберете какво се случи (случиха му) на един достолепен и красив парк ще ви обясня нещата на достъпен език и с лесно смилаеми за масовия вкус сравнения. Значи, нашата любима 123-годишна старица, с красиви бръчки от смях около очите, със сияещо добро лице, с топли мъдри очи и ласкави ръце я поругаха като я наблъскаха с кубици силикон в устните и циците, като ѝ опънаха бръчките, обезобразявайки милото ѝ лице, като я гримираха крещящо с лъскав грим. С една дума, придадоха ѝ търговски вид, превърнаха я в атракция - за да се продава по-добре. Направиха я като себе си! Като всичко! Сега нашата градина няма личен облик, тя вече е конфекция - със същите фонтани като в Дубай, със същите ламБи като в Каспичан, със същите плочки като в Полски Тръмбеш.
При градините обаче, за разлика от хората, възрастта не е порок, дори напротив. Хората се гордеят със 100-200-годишните си паркове, грижат се за тях, поддържат ги, пазят достойнството и достолепието им, по този начин пазят и собственото си достойнство. Понеже парковете, освен дървета, са и история, и култура, която не се пише от днес за утре. Тя се трупа с години и столетия и добива патина. И не стига че загубихме всички тези безценни неща, но ги и загубихме на цена 8 млн. лева. пари от нашия джоб, и от джоба на децата ни, понеже бяха изтеглени заеми.
Вие можете ли да си представите какво представлява сума от 8 млн. лева? Имате ли идея какво и колко може да се направи с тези пари? Е, определено "работата" (аз я наричам съсипия) тук не е за 8 млн. лева. една доста голяма част от тези пари, нашите пари, потънаха в едни джобове. Ние не сме съгласни това да се случва и затова беше тази борба през цялото време - за запазване на автентичността на градината, за ограничаване на опростачването и поругаването ѝ. Само че крадците разчитат на елементарния масов вкус, за който е достатъчно нещо да е лъскавко за да му се лепне етикет "хубаво". Затова са светлините, фонтаните, пушещите заведения и останалата цигания - за подмяната на истинското с фалшивото, за замазването на очите на незрящите.
Лъскави хартийки срещу късове самородно злато - това получиха индианците на Пловдив!"
От страницата на Мауа Alexandrova
Сега вече е лъскаво менте...
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Наистина, "подмладиха" и "освежиха" градската градина, не съм знаел, че това нещо е струвало 8 милиона лева. Признавам си, на мен езерото ми хареса. Новите, свежи и подстригани тревички - също. Но сега се замислям във връзка с това, което е казано по-горе и откривам, че има много кичозност в получилия се краен резултат. И ми дойде в ума една мисъл, която ме убеди окончателно, че тук всъщност нещата не стоят така, както изглеждат на пръв поглед. И че не са за приветстване. Ето я тази въпросната мисъл.
Имаше една църква в Пловдив, най-важната, владишката. Света Марина се казва. Тя беше със стари, изтъркани от краката на предците каменни плочи, понеже е съществувала векове. Имаше по стените и древни стенописи, фрески и т.н. Дойде млад владика, Николай Чуждопоклонный Московский и една от престъпните идиотщини, що дръзна да направи, беше следната: нареди върху древните каменни плочи да налепят лъскави плочи от евтин китайски мрамор. А върху древните стенописи на храма нареди да налепят гръцки мушамяни тапети, изрисувани кичозно сякаш са бляскави религиозни стенописи. Истинските стенописи бяха заменени с ментета. И внушаващата респект, страхопочитание, духовност, култура и ухаеща на древност църква заприлича на напомадена и облякла се с младежки дрехи стара баба, искаща да мине за булка; нещо такова се получи в крайна сметка! Получи се едно отвратително менте. Така "ремонтира", по-точно казано съсипа църквата "Света Марина" пловдивският владика Николай Московский. Също подобно нещо се е случи сега и със Симеоновата градина. Съсипваме истинските неща и на тяхно място поставяме излъскани скъпоструващи ментета. Всичко трябва да превърнем в менте - та нищо истинско около нас да не остане. Какво? Култура ли? Кво е па това?
На Симеоновата градина посегнаха - но на Альоша обаче не посягат, защо ли?
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар