„ВЪРВИ ПО ДЯВОЛИТЕ!”
Думите ме удариха право в сърцето. Не че за пръв път ми се случваше някой да ме прати по дяволите, но сега бе наистина сериозно. ... в онези случаи „върви по дяволите” бе просто отдушник за изпускане на напрежението, за край на спора, който не водеше наникъде. Този път обаче бе сериозно. Този път почувствах, че може би наистина ще отида при дяволите, в ада. Не в ада след смъртта, където ме очакват огън и жупел, в който не вярвам, но в ада, който може да съпровожда живота на този свят, когато изгаряш от съзнанието, че си предал някого когото обичаш, който се нуждае от теб, който зависи от теб.
Думите бяха изречени от деветгодишния ми син Скот в директорския кабинет на началното държавно училище. Те бяха адресирани не само към мен, но към седемте строени пред него големи, мъдри възрастни – директорът, двамата учители на Скот, съветникът, психологът, майка му и аз. Ние се бяхме събрали в единен фронт срещу Скот, за да му покажем недвусмислено, че той трябва да ходи на училище и трябва да прави каквото му казват учителите. Ред по ред си казахме строгите реплики, след което Скот ни погледна право в очите и изрече думите, които ме приковаха на място.
На мига от очите ми рукнаха сълзи. В този момент знаех без никакво съмнение, че трябва да съм на негова страна, не срещу него. Погледнах през сълзи към съпругата си и видях, че тя също плаче. Беше ясно, че усеща абсолютно същото.
Още в този момент и двамата разбрахме, че трябва да направим това, което Скот отдавна ни молеше – да го отпишем не само от това училище, но изобщо от каквато и да е институция от този тип. За него училището беше затвор, а той не бе направил нищо за да заслужи такова наказание."
"Готвя" ви на български "Free to learn" на Питър Грей.
От фейсбук-страницата на Gayane Minassian
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар