Из: Кадиев и Сидеров в схватка за място на хранилката на Москва, в блога на ИВО ИНДЖЕВ
... Надпреварата кой е по-праведен путинист, както се вижда, се ожесточава. „Атака” яростно брани водещото си място срещу претендента Кадиев, който е не по-малко заслужил пред Москва. Дори и повече! Още като 23 годишен младеж той пише статия в червения официоз „Дума” по заръка на шефа на политическата милиция Димитър Иванов (фактическия бос на проруската корпорация „Мултигруп”) от името на всесилния тогава бос Илия Павлов...
Сидеров днес се изявяваше направо в Москва, докато Кадиев воюваше да бъде забелязан от Москва в София. Това си е вътрешновидова схватка за оцеляване – и в природата има самоизяждане, когато ресурсите (рублите) станат оскъдни.
Сидеров обаче е узурпатор това съревнование. Кадиев си е извоювал място под кремълското слънце и за старанието си е бил награден с дълга командировка в тила на американския враг - нещо, което днес обяснява защо скромничи: „учил съм в Москва и другаде”. Кадиев явно не се гордее (подобно на Сидеров) с американския период от биографията си, станал твърде неудобен за пред Путин в наше време. Това си е чер(ве)на неблагодарност към САЩ, където (също) е учил...
... Червеният депутат Георги Кадиев, който напоследък с гръм и трясък громи олигархията, е бил на хранилка при Илия Павлов. Публична тайна, която по-паметливите не са забравили. Шефът на „Мултигруп” пък лично ходатайствал сегашният бунтар в БСП да замине да учи в Харвард през 1999 г., където става магистър по публична администрация.
... Разбира се, бизнесменът нищо не дава току-така. Личната му протекция спрямо Кадиев се дължи на една „дребна” услуга, направена от младия Георги през 1995 г. Тогава той работи като журналист във в. „24 часа”, но получава оферта, на която не може да откаже – да напише статия от името на Илия Павлов, която да изчисти имиджа на групировката „Мултигруп”. Така се ражда прословутият материал, известен като „Гущерът да си отреже опашката”. Легендарната статия излиза по времето на Жан Виденов през март 1995 г. във „Дума” под заглавие „Как да обуздаем организираната престъпност” и е подписана от Илия Павлов. Години по-късно беше разкрито, че авторът е Георги Кадиев (именно години по-късно, т.е. дълго се спотайва, преди да си признае след като беше осветен в тази роля от самия Димитър Иванов – Гестапото в едно негово интервю за в. „Шоу", което не попречи на Кадиев да излъже в пред БТВ на 8 май, че криел авторството си – бел. ivo.bg).
... Кадиев, с благословията на Илия Павлов, заминава да учи в престижната школа „Джон Кенеди” в Харвард. Самият Кадиев се тупа в гърдите, че сам се е издигнал и сам е постигнал много в образованието си, но премълчава факта, че не сам намира пари, за да замине за САЩ в продължение на една година и да се издържа само със собствени средства.
... Конкуренцията за вниманието на Кремъл у нас се разгорещява, но обективността изисква да се признае, че Кадиев има повече основание от Сидеров да бъде признат за заслужил страж на руските интереси в България чрез поръчковото си обслужване на организираната престъпност в България, чиито таран беше „Мултигруп”.
Който е бил на хранилката на „Мултигруп” е обречен да служи на Кремъл и днес - дори с цената на това да бъде напердашен от конкуренцията, която си пази мястото на тази хранилка, извоювано напоследък от Сидеров..
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар