Левичарството и популизмът са двете страни на една и съща монета, именно на лъжливостта, на политическото мошеничество и тарикатлък

Из: Маргарита Попова – „скритата лимонка” на червените и задкулисието, Автор: Христо Марков

... Иначе казано, вицепрезидентката Маргарита Попова е класическа представителка на новия български естаблишмънт, който по странен начин съчетава левичарството с десния популизъм и в това отношение съвсем се успоредява с политическия и ментор Бареков – също толкова словохотлив и нагъл. Проблемът при нея е, че когато човек чака, времето тече мъчително бавно, което очевадно я изнервя. Не знам какви са били мотивите да я монтират като правосъден министър и после като вицепрезидент, но това е жена, която се подчинява единствено на нейната свърхамбиция и чувствително завишено самомнение, а това е опасно, но трудно се преодолява, много трудно.

И в този контекст едно друго наблюдение от национална телевизия, което едва ли бе случайно. Течеше някакъв дебат за бъдещия президент. Участваше бившата любовница на Доган, която бе наречена от самия него Мадам В. или Валерия Велева, дългогодишен персонал на Тошко Тошев-Бор, та самата Мадам В. спомена, че не бива да се изключва в бъдещите президентски избори ролята на Маргарита Попова, която била толкова добра кандидатура, ама наистина толкова добра… Дали ще е така имаме време да видим, но изявлението съвсем не бе случайно.

Досега за 25 год. не сме имали такъв пример, но нашата политическа джунгла е достатъчно обрасла с ерзац водители и нищо чудно да се появи и такава екзотика. Ще бъде поне весело и интересно.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за Времето, живота, свободата.

Добави в Svejo