Стабилността на държавата стана основната мантра на пазителите на статуквото. Според премиера това е и думата на 2016 година.
Аз бих казал, че това е стабилност на пропадането ни в дългова спирала, финансова и енергийна криза, което се случва от 2008 г. насам.
Много хора, които усвояват еврофондове и националния бюджет или пък играят карти/футбол/тенис с властта, са доволни. Други се радват на придобивките, които след 5-10 години ще ни излязат през носа.
Или пък просто са опиянени от консумирането на власт
Няма лошо. Даже ако се замислим от психологическа гледна точка това е нормалното. Оправдания за себе си винаги ще намерят. За пред публиката също. Друг е въпросът кой вече вярва и дали това не е основният проблем на управленците.
Как ще завърши всичко това, ако продължаваме да си живеем с инерцията, е ясно. Съседна Гърция, но и другите страни от Южна Европа, които десетилетия разчитаха на еврофондове и в същото време имаха хлабави регулатори, са чудесен пример.
Нормално единствено образованата средна класа, създадена основно в периода 2000-2007 г., може да даде отпор, но тя е твърде малка и в политическия смисъл – маргинализирана. Тя е основният потърпевш от съсредоточаването на цялата власт в много тясна върхушка – политици, регулатори, магистрати, олигарси и техни лакеи.
Защото именно средната класа от 200-300 хиляди човека всъщност произвежда богатствата, които след това политиците преразпределят. Нормално тези хора да се бунтуват и търсят решения. И ако се чудите защо всички около вас са недоволни от системата, но на избори, подкрепяните от тях партии получават общо 10% от гласовете, то е защото вие и вашето обкръжение сте толкова като брой.
Държавата може да мине във "Висшата лига" на развитите нации, ако гарантира на максимално количество хора, че интересите им са достатъчно защитени, така че да са свободни да развиват бизнес, да управляват процеси, без да имат неформални пречки за това. Така че, ако искаме да престанем да бъдем най-бедните в ЕС, трябва да наблегнем на качественото образование на всички нива, да направим възможното инициативните хора да създават блага, така че тези 200-300 хиляди човека след 20 години да станат милион. Създаването на "умна" икономика е бавен, но за сметка на това устойчив процес.(Прочети ДОКРАЯ тази интересна статия)
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Бойко Б. фактически ("по професия", пък, предполагам, и по призвание) е охранител - телохранител (бодигард). И също е пожарникар, т.е., да предположим, е добър в гасенето на пожари (има голямо вътрешно родство в пожарогасенето и охраняването.) Казват, бил много добър в тази работа, в охраняването. Дали затова не го сложиха на тази възлова роля: щото като добро куче проявява завидна енергия именно в охраняването? В охраняването на толкова печалното статукво, а именно в охраняването, в пазенето на интересите мафията и олигархията ни. Вие лично можете ли да очаквате от охранител да бъде водач на промяната? Това, простете, е едно много глупаво и безсмислено очакване. Хранителите могат да охраняват, да бранят, да пазят, а не да променят, не да са реформатори. Охранител-реформатор е понятие от типа "дървено желязо", няма и не може да има такова нещо под небето. Сфащате ли сега къде е проблемът?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар