Митът за пещерата, Платон, „Държавата“, седма книга: „Сянката и пещерата“ (Откъс)
След всичко това, започнах аз, уподоби нашата човешка природа според знанието и незнанието на следното. Представи си хора в някакво подземно пещероподобно жилище, което има открита и дълга пролука за светлината по цялата пещера. Нека в него да живеят хора от детинство с така поставени на нозете и на шията окови, че като се намират тук, да виждат само това, което е пред тях, без да могат да обръщат главите си поради оковите. Светлина да им идва от огън, който гори от¬високо и далече зад тях, а между огъня и затворниците да има път; по неговата дължина си представи издигната стена, както издигат фокусниците преграда пред зрителите, над която показват фокусите си.
- Представям си - рече той.
- Представи си край тая стена хора, които носят различни вещи, стърчащи над стената, статуи на хора и фигури на животни, направени от камък и дърво по различен начин. И естествено едни от тия, които ги носят, говорят, а други пък мълчат.
- Ти рисуваш невероятен образ и невероятни затворници - рече той.
- Подобни са на нас, отговорих аз. - Нима ти смяташ, че тия затворници както у себе си, така и помежду си, са видели нещо друго освен сенки, които падат от огненото сияние върху срещуположната пред тях стена на пещерата?
- Как може - рече той, - щом са принудени през целия си живот да бъдат с неподвижни глави?
- А как стои въпросът с вещите, които пренасят? Нали и с тях е така?
- Как обаче?
- Ако затворниците са в състояние да разговарят помежду си, мислиш ли, че те са убедени, че наричат като съществуващи тия неща, които виждат?
- Но как иначе? (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар