вторник, 18 октомври 2016 г.

С пожелание за приятни и плодотворни дебати!



До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив

КОПИЕ ЗА СВЕДЕНИЕ: до г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

 

ДОКЛАД

 

От Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование

 

Уважаеми дами и господа учители, колеги,

 

Във връзка с наистина тежката психологическа и нравствена ситуация, която възникна в XI Ж клас (за която аз вече известих Съвета с отделен доклад) държа да Ви запозная със своята гледна точка, със своята позиция, със своето тълкуване на случващото се. За тази цел ми се наложи да напиша една поредица от есета в блога си, тъй като вътре в нашата училищна общност за момента срещам пълно неразбиране и също така пълна невъзможност да изразя позицията си, да бъда изслушан, знаете сами, че в нашето училище не само че няма условия за пълноценен дебат, но също така и липсва подобаващата нагласа, липсва готовност за начеването на един такъв дебат. Е, с госпожа Анастасова, Директор на училището, и с педагогическия съветник г-н Маринчешки правихме някакви опити за дискусия по проблема, както помежду ни, така и със самия въпросен клас, ала до този момент никакъв напредък нямаме, напротив, констатирахме също така пълна несъвместимост на позициите, абсолютно и диаметрално противоречие на разбиранията и на тълкуванията, поради което опитите ни стигнаха до фиаско, до провал. Вероятно се налага да опитаме да дискутираме на подобаващото по-високо и по-широко ниво, именно на ниво Педагогически съвет.

Смятам, че случаят не е маловажен, напротив, многозначителен е, в него се открояват изключително важни проблеми, по които ние, като училищна общност, нямаме изработена стратегия и технология за разумна реакция, напротив, реагираме така, че вместо да решаваме натрупалите се проблеми, ги объркваме още повече, усложняваме ги до невъзможност. Повтарям, нуждаем се от ефикасна стратегия, политика и технология за решаване на конфликти, която може да бъде база за решаване на всички конфликти от каквото и да било естество: конфликти между учители, между учители и администрация (директори), между учители и ученици, между ученици, между родители и ученици, между родители и учители и т.н.

Смятам също, че трябва да осъзнаем потребността от изнамиране на действени решения на натрупалите се проблеми, поради което е крайно време да започнем така съдбовния демократичен дебат – с участието, разбира се, не само на учениците, но и на техните родители. Та ето, моята провокация за започването на този дебат е настоящия мой доклад, той поставя проблема така, както аз го виждам. Мисля, че този доклад е добра основа за размисъл и разговор, към който призовавам. Ще участвам най-активно след това и в самите непосредствени дебати, стига те най-сетне да започнат. С мълчание, със замитане на проблемите под килима, с предоверяване на лозунга „Делото по спасяване на давещите се е дело на ръцете на самите давещи се!” и прочие, както се разбра, ще стигнем до пълния провал, до тоталното объркване на нещата, до абсолютно затъване в тресавището на недостойнството и на малодушието.

                Вярвам, че няма до допуснем това да се случи! А сега приятно четене – и приятни размисли! Вярвам, че дискусиите ни след това ще бъдат още по-приятни!

 

Пловдив, 18 октомври 2016 г.               С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

 


 Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

3 коментара:

Анонимен каза...

Страхотен анализ! И за декорираните с отлични оценки по Етика гамени, и за страха като стожер на реда. Размишлявай малко и върху използването на деца за властовите амбиции на директорката. Ако нямаш време, копирай оня раздел от пледоарията ми в Районния съд. И още нещо - тази сутрин по Нова се отпочна дискусия за поведението на учениците с далеч по-малко скандални примери от твоите. Прати им и трите части на есето, белким ги заинтригува.

Feodor Ilivanov

Анонимен каза...

на себе си вредиш защото не си прав и изкривяваш фактите грънчаров
запомни правото е на страната на тези, които казват истината, т.е. ти няма да спечелиш защото изкривяваш истината

Ангел Грънчаров каза...

Кажете каква е истината, мила другарко, хайде, заповядайте, опитайте се да защитите тъй голословното си твърдение! :-) Чакаме с интерес да ни съобщите "самата истина" :-) Обяснете се ако обичате...

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ