Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

сряда, 3 май 2017 г.

Стълбата неслучайно се мете отгоре надолу


Принцип на Питер: По йерархическата стълбица всеки се издига до нивото на максималната си некомпетентност.

Следствие: Работа върши този, дето още не се е изкачил до максималната си некомпетентност. 

Второ следствие на Радой Ралин: Затова стълбата се мете отгоре надолу.

Имаме си приятел учител-философ в Пловдив. Когато работехме заедно преди десетина години, няколко пъти си организирахме диспути (предизвикващи голям интерес сред учениците – слушатели и участници), подчинени на афоризма на Волтер: „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш“. До днес и той, и ние сме абсолютно убедени в правотата на този афоризъм!

Изненадани сме от неговите „противоречия“ (евфемизъм) с днешното ръководство на ПГЕЕ - Пловдив. Според нас СЕМИОТИЧНИЯТ му символ е показан на фигурата (като основният елемент е ВЕЗНАТА, показваща, че той претегля взаимоотношенията си). Ето цитати от статия, написана от този „скандализиращ“ днешното ръководство наш приятел през 2011 г.:


Ако отидете в Пловдив за по-дълго време и стане дума за професионалната гимназия по електротехника и електроника, то няма как да не ви кажат за нейния директор поне това: “Той е голяма работа, много способен човек, такива като него са рядкост!”. А пловдивчани не хвърлят думите си на вятъра: аз бях чувал как мълвата разказва за Венелин Паунов чудновати неща дълго преди да бях имал възможността да се запозная с него. И понеже съм психолог и философ, съм страшно впечатлен след като го опознах отблизо. Искам да разкажа не само свои възприятия, но и ония неща, които всички единодушно признават у този рядък човек.

Той наистина е един блестящ мениджър в образованието, а образованието пък наистина е най-сложна и деликатна сфера на управление, което прави примера му още по-показателен и значим. Ще ви разкажа най-напред някои факти за гимназията, та всеки сам да си прави изводите.


Какво ще кажете за едно наше средно училище, наистина елитно, съществуващо в нашенските си тъдявашни условия, което печели със свои проекти финансиране по програми на Европейския съюз – и това не става от вчера, а от години?! Какво ще кажете за едно училище, което с тези средства изпраща свои ученици на производствени стажове в Германия, Франция, Испания, където те работят в най-престижни фирми? За какво пък ви говори фактът, че неговите възпитаници получават най-възторжени отзиви за работата си от германски, френски и испански работодатели? И това на фона на нашенската бъркотия, при която, по признание на официалните институции, ние усвояваме едва 20% от средствата, идващи от Европейския съюз? Какво ще кажете за едно българско училище, в което – независимо от това, че и то съществува в условията на нашенската несъстояла се все още действителна реформа на образованието – благодарение на редкия организационен талант на ръководителя му съществуват най-творчески условия за изява както на учителите, така и на учениците?! Вие – сигурен съм в това – едва ли познавате наши учители, които да не се оплакват от работата си, от това, че и институциите, и обществеността, са крайно непризнателни за техния труд и техните усилия.

Ето пък аз ви казвам, и това е самата истина, че има една гимназия, и тя е тази, която ръководи Венелин Паунов, и в нея учителите се чувстват удовлетворени от условията, които той е създал за труд и от начина, по който насърчава тяхната изява, отнасяйки се към тях като най-ценен капитал на ръководената от него институция – нима това у нас е възможно?! Какъв е този мениджърски талант у него, какъв е този подход, та този човек успява на всеки учител и служител да каже най-подходящите думи и то така, че от тези човечни думи хората от неговия екип да се чувстват винаги окрилени, насърчени и импулсирани за най-пълноценна изява?!

И така нататък... и така нататък! С инж. Венелин Паунов (който в същност е „нашият Венко“) се познаваме „от веки веков“ и гарантираме, че всичко написано по-горе е ПЪЛНА И ЧИСТА ИСТИНА! С „новото ръководство“ не сме имали „удоволствието“ да работим!

И ето къде намираме смисъла на ВЕЗНАТА в символа: щом Грънчаров преценява вярно качествата на инж. Паунов, то трябва да вярваме и на мнението му за новото ръководство. Защото според нас ФИЛОСОФЪТ, за когото става дума, почти по детски е убеден, че Сократ е велик мъдрец и най-вече с фразата „Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа!“.

ВиЖ (Ваня и Жак Асса)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: