По-скоро американците ще американизират в крайна сметка и Путинландия. Напразно се морите, таваришчи путинизирани кагебисти!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" – масовото българско безразличие към истината и свободата! – е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
7 коментара:
БРАТСКА РУСИЯ ТОЗИ ПЪТ ЩЕ СРАЗИ НАШИЯ ВРАГ АМЕРИКА!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НЕЩАСТНИ ПРЕДАТЕЛЮ ГРАНЧАРОВ ТИ СИ БОЛШЕВИК И ЗАТОВА ОБИЧАШ АМЕРИКА ТОЛКОВА!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НИЕ ИСТИНСКИТЕ АНТИКОМУНИСТИ ОБИЧАМЕ ПУТИН И РУСИЯ ЗАЩОТО ТЕ ЩЕ НИ СПАСЯТ ОТ ЕВРОПЕЙСКО И АМЕРИКАНСКО РОБСТВО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! МРЕТЕ ОТ ЗЛОБА ЖАЛКИ И ТЪПИ СОРОСОИДИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Русия няма никакъв шанс. В момента САЩ са свободна и добре управлявана държава. И много, ама много силна!
Не си съвсем прав, Ангеле! Общото е доста повече, отколкото е прието да се мисли. Това са два ствола от общия корен на Просвещението. Различни начини за решаване на проблемите, пред които е изправено човечеството в своето историческо развитие. И борба, конкуренция на идеи и подходи. В известен смисъл плурализъм в действие. И взаимодействие, при което понякога и едната и другата страна взаимстват отделни неща от своите опоненти... Нещата не са черно бели, но трябва да мине време за да могат хората да гледат на това обективно, без предразсъдъци. Ние не можем.
Тодор Марков
Социализмът и путинизмът не предлагат никакъв смислен начин за решаване на проблемите. Те предлагат само начин за създаване на проблеми, голяма част от които са направо нерешими. Това е извод, почерпан от станалото в историята, а не моя приумица.
А между фашизма и соросоизма виждате ли хуманния Капитализъм...
Nikolay Gornishki
Ангел Грънчаров Смесваш некоректно социализма в най-широкия смисъл (от т.н. "реален социализъм" в страните от Източна Европа и Бившия Съветски съюз, до скандинавския модел и системите във Великобритания до реформите на Маргарет Тачър, социалната държава в Германия и пр.) с това, което някои наричат "путинизъм". Двете понятия не са логически свързани. Като практика, разбира се, можем да търсим историческа връзка между съветския модел "социализъм" и днешния т.н. "путинизъм". Самото понятие "путинизъм" изисква внимателно изясняване. От всекидневна гледна точна може би е допустимо да се използва без да се експлицира съдържанието му, но от политологична гледна точка това е недопустимо опростяване. Най-малкото защото, поне от икономическа гледна точка "путинизмът" няма нищо общо със социализма. Освен като реакция на социализма и резултат от проблемите във връзка с опитите за демонтаж на съветския социализъм и създаването на негово място на руски модел на пазарна икономика основана на частната собственост върху средствата за производство. Ако приемем, че негативния контекст, в който се употребява термина "путинизъм" се корени не в някакво предвзето субективно отношение към личността на сегашния президент на Русия, а на някакви обективни предпоставки, трябва да видим тези обективни предпоставки и съответно дали те (ако са верни) имат логическа и причинно-сладствена връзка с модела на социализъм, който съществуваше в Съветския съюз, а и в цяла Източна Европа до края на 80-те години. Според мен негативизмът към "путинизма" (ако няма друг мотив) се крие в това, че той влиза в противоречие с "идеалния модел" за демокрация, който ние сме "припознали" и който се опитваме да реализираме у нас по модела (шаблона) на страните от т. н. "Стара Европа". Но при демокрацията, както показва практшката, важна е не само формалната страна (преписване и адаптиране на закони и институции), но и съдържателната страна, нейния "дух", който зависи от хората, които я прилагат, защото законите и институциите сами по себе си са кухи и мъртви схеми без хората, които по своя воля ги създават и им дават живот чрез дейността си. Появата на "путинизма" според мен е реакция на управляващия елит в Русия на последиците от опитите формално и механично да се копират и прилагат демократични закони и институции. Опит за преодоляване на негативните последици от прехода, когато той не се провежда обмислено и планомерно, а се превръща в криминална кражба на национално богатство, създаване на олигархия, превръщане на държавата в слуга на тази олигархия и пр. Това не е социализъм, а вид капитализъм - олигархически, с елементи на авторитаризъм и ограничени възможности за контрол на политическата власт "от долу". Но с използване на механизмите на представителната демокрация за придаване на легитимност и представителност на тази власт, за разлика напр. от съветския модел, където изборите бяха в условията на еднопартийност и напълно формално провеждане. Така че путинизмът все пак е отговор на реални проблеми. Доколко е адекватен и ефективен е съвсем друг въпрос. Но иначе не бихме могли да видим вътрешната му логика и за нас той ще изглежда само и единствено като резултат от нечий субективен произвол. Което просто няма да бъде вярно.
Тодор Марков
Първо да прочета текста ти, пък после ще отговоря... :-)
Публикуване на коментар