Galina Slaveeva: Гледах министъра на образованието по БНТ. Обясняваше, че, за да накарат ученици да ходят на училище, особено от проблемните (ромски) семейства, учителите ходели да обикалят и даже купували обувки и дрехи за децата, само и само да стъпят в клас.
Ама, това е потрес. Това е някакво извращение, с което министърът охолно се хвали?!
Уважаеми, работата на учителите не е да бъдат социални работници и самаряни!
Те имат друга професионална мисия - да преподават на децата ни.
Да купуваш дрехи и обувки, за да докараш ученици в училището си, отива към подкуп и мизерия.
Съученик на дъщеря ми вече трета учебна година преподава в елитно столично училище. От миналия срок, след лъскане на килимчето в директорския кабинет, е предупреден да не оставя ученици на поправителен,защото щели да си намерят друго училище?!?!? Знае - не знае - минава. Толкова. Точка.
Абе, скъпи учители, не ви ли писна да ви правят на маймуни? Защо не се ядосате, бре, хора?
Или сте готови да сменяте памперсите на леля ви Янка Такева дорде е жива и да си бичите частните уроци и хич да не ви дреме на... професията.
Тъжна работа е българското училище и образование.
Сега "проблемните" деца са едни, скоро ще бъдат и други. Не съм пророк - ясно е.
Кратък мой коментар: Засега се въздържам от коментар. Изписал съм се, изприказвал съм се. Имам право да замълча. Само препоръчвам да прочетете ето това: Колко печелят учителите по света?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар